Решение № 32 от 04.07.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Габрово, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Ваня Ил. Н. като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело №

20214200900044 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ с предмет оспорване на включените в списъка на приетите вземания суми, присъдени на ответника Е.Б.Т. с решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на Тревненски районен съд.

Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че с решение № 260015 от 04.03.2021 г. на Габровски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Планинец – 2010“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2014 г. В срока по чл. 685 от ТЗ „Вим“ ООД е предявил писмено своите вземания пред съда по несъстоятелност с копие до синдика, като е посочил основанието и размера на вземанията си. На 16.04.2021 г. по партидата на длъжника в Търговския регистър са обявени изготвените от синдика на „Планинец – 2010“ ЕООД списък на приетите вземания и списък на неприетите и предявени вземания на кредиторите на дружеството. В списъка на приетите предявени вземания синдикът е включил предявеното от Е.Б.Т. вземане в размер на 21 229,43 лв., с основание за възникване на вземането с Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

В законоустановения срок е било депозирано възражение по чл. 690 от ТЗ против част от изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания на кредиторите, като кредиторът „Вим“ ООД е оспорил приетото под т. 1 от списъка на приетите вземания на кредитора Е.Б.Т. процесно вземане в размер на 21 229,43 лв., с основание Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, с поредност чл. 722, ал. 1, т .8 от ТЗ. С определение № 260106 от 08.06.2021 г., вписано в ТР към АВ под рег. № 20210618161817, Габровски окръжен съд е оставил възражението без уважение, като е одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите, включено в списъка вземане под т. 1 на кредитора Е.Б.Т.. Ищецът „Вим“ ООД е трето лице за развилото се пред РС- Трявна производство, респективно решението по отношение на този кредитор не се ползва със сила на присъдено нещо, с което обосновава правния си интерес от воденето на настоящото дело.

Допълва, че правния интерес също така се обосновава и от обстоятелства, които са 1 настъпили след влизане в сила на решението на Тревненски районен съд и събраните данни по пр.преписка № 995/2018 г. на Окръжна прокуратура – Габрово.

Твърдят, че записът на заповед от 23.01.2015 г. е доказано нищожен и че договорът за заем от 23.01.2015 г. и запис на заповед от 23.01.2015 г. са антидатирани и съставени след освобождаване на управителя М.К. през м. Юни 2016 г., както и че същите са недействителни поради липса на валидно съгласие за сключването им, в противоречие със закона и добрите нрави, както и поради липса на основание. В производствата, по които са постановени Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, потвърдено с решение № 240 от 29.11.2017 г. по в.гр.д. № 262/2017 г. по описа на ГОС не са били събирани доказателства за сочените обстоятелства, поради което считат, че по отношение на кредитора „Вим“ ООД те нямат сила на присъдено нещо.

Хронологично в исковата молба се изложение фактите, за които се твърди, че са увредили кредитора: сключването на три броя договори между управителя на „Планинец – 2010“ ЕООД М.К. и Е.Б.Т., както и продажбата на дружествените дялове на 02.06.2015 г. на П.П.В. С договора от 23.01.2015 г. М.К. е сключила договор с Е.Б.Т. договор за заем за сумата от 9000,00 лв., с падеж до 22.06.2016 г. Съгласно уговореното в чл. 1, заемополучателят се задължава да върне на заемодателят заетата сума и дължимото възнаграждение в размер на 15000,00 лв. На следващият ден 24.01.2015 г. е сключен още един договор за заем с Е.Б.Т., но за сумата от 8000,00 лв. и падеж 24.06.2016 г., като в уговорения срок следва да бъде върната сумата от 15000,00 лв. Сключен е и трети договор на 02.06.2015 г. с Т. за сумата от 9000,00 лв. и отново сумата, която следва да бъде върната на падежа 02.07.2017 г. е 15000,00 лв. Договорът е сключен два дена преди да бъдат продаден дружествените дялове от К. на В.. Сключването на договорите са били обезпечени със запис на заповед от 23.01.2015 г.

Незабавно, след узнаване за сключените договори, управителят на дружеството В. е оспорил сключването им пред кредитора и пред лицето, което ги е сключило М.К.. Била е сезирана и прокуратурата.

Твърди се, че Т. не е имал необходимите средства, за да предостави заемните средства, като се позовава на подписани от него декларации пред МВР. Договорите за заем са подписани в периода, когато К. не е управител на дружеството и същите са недействителни по арг. на чл. 42 от ЗЗД, от което следва че и записите на заповед са антидатирани и подписани от лице, което не е управител на дружеството, поради което са недействителни на посоченото основание. Оспорват, че липсват доказателства за изпълнение на задължението на заемателя за реално предаване на заемната сума, от което и с оглед на реалния характер на заемното правоотношение следва, че нито един от договорите за заем не е породил действие, респ. не съществува и обезпеченото с него задължение по записа на заповед. Твърдят, че не е налице задължение на „Планинец – 2010“ ЕООД- в несъстоятелност за заплащане на суми по процесната запис на заповед.

Молят да се постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването на вземане на Е.Б.Т. от „Планинец – 2010“ ЕООД в общ размер на 21 229,43 лв., съгласно Решение № 31 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. на РС – Трявна, от които 12 885,07 лв. – главница и 6 048,36 лв. – лихви и 2 297,00 лв.- разноски. Претендират разноски. Прави доказателствени искания.

По делото е постъпила молба от синдика на „Планинец – 2010“ ЕООД – И.М., който моли да се спре настоящото производство.

Постъпил е отговор на исковата молба от адв. Д.С. от ГАК, в качеството и на процесуален представител на Е.Б.Т.. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен.

Позовава се на Определение № 260106 от 08.06.2021 г. по т.д. № 49/2020 г. по описа на ГОС, с което е оставено без уважение възражението на „Вим“ ООД против вземането на 2 кредитора Е.Б.Т., като неоснователно. Счита, че правилно вземането на Т. за сумата от 12 885,07 лв. – главница и 6 048,07 лв. – лихви и 2 297,00 лв. – разноски е включено в т. 1 от Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Планинец – 2010“ ЕООД. Позовава се на силата на присъдено нещо на решенията, с които е признато вземането на Т. към „Планинец – 2010“ ЕООД. Взема отношение по оспорването на печата, поставен в записа на заповед от 23.01.2015 г. и договора за заем, предмет на производството по гр.д. № 285/2016 г. по описа на ТРС. Относно финансовите възможности да предостави в заем сумата по договора от 23.01.2015 г., твърди че сумата по договора от 23.01.2015 г. е сключен в деня предхождащ датата на заемния договор и записа на заповед, а именно 22.01.2015 г., посредством който е изтеглил кредит в размер на 17 000,00 лв., т.е много по-голяма сума от предоставената с договора. Оспорва твърдението, че към датата на сключване на договора дружеството не е имало нужда от парични средства. Счита, че е без значение обстоятелството, че Т. и законният представител на „Планинец – 2010“ ЕООД към датата на сключване на договора за заем са лица във фактическо съжителство, тъй като законът не установява забрана за сключване на такива сделки. Моли да се отхвърлят предявеният иск и да бъде признато за установено несъществуването на вземането на Е.Б.Т. към „Планинец – 2010“ ЕООД, като недопустим, алтернативно като недоказан и неоснователен. Прави възражения по направените от ищеца доказателствени искания.

В срок е постъпил и отговор на исковата молба от „Планинец – 2010“ ЕООД – в несъстоятелност. Счита предявения иск за допустим и основателен и следва да бъде уважен.

Постъпила е допълнителна искова молба от „Вим“ ООД, с която изразяват становище по възраженията на ответника Е.Б.Т. и допълват и поясняват твърденията си в първоначалната искова молба по предявения от „Вим“ ООД иск с правно основание чл. 690 от ТЗ срещу „Планинец – 2010“ ЕООД и Е.Б.Т.. Оспорват като неоснователни всички възражения на ответника срещу допустимостта и основателността на иска.

По делото е депозиран отговор на допълнителната искова молба от Е.Б.Т., с който оспорва всички твърдения за несъществуването на вземането на Т. към „Планинец – 2010“ ЕООД. Моли да се отхвърлят предявените искове.

С определение № 101 от 25.10.2021 г., съдът е изготвил предварителния доклад по делото, определил е правната квалификация, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил делото в открито съдебно заседание. С предварителния доклад съдът се е произнесъл по направеното възражение за недопустимост на предявения иск, като е приел, че същия е допустим, а възражението неоснователно. Произнесъл се е и по искането за спиране на производството, като го е намерил за неоснователно.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните, както и след анализ на доказателствата по делото намира за установено следното:

С Решение № 260015 от 04.03.2021 г., постановено по т.д. № 49/2020 г. по описа на Габровски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Планинец – 2010“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца. Решението е влязло в сила на 06.08.2021 г.

В Търговския регистър по партидата на "Планинец - 2010" ЕООД под № 20210416170311 е обявен Списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени вземания на кредиторите: 1. Е.Б.Т. с размер на вземането 21 229,43 лв., основание – Решение № 31 от 23.06.2017 г. на РС – Трявна, с привилегия по чл. 722, ал.1, т .8 от ТЗ, за което няма обезпечение; публични вземания, предявени от Национална агенция за приходите в размер на 272 180,00 лв. лв., с привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, с вписан запор в ЦРОЗ; П.П.В с вземане от 17335,59 лв., основание – решения на едноличния собственик от 31.12.2018 г. и от 31.12.2019 г., с привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 10 от ТЗ и „Вим“ ООД с вземане в размер на 245 264,59 лв., 3 основание – договор за паричен заем от 05.04.2011 г. с анекс от 01.08.2012 г. с привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

Срещу така изготвения списък е било подадено възражение от „Вим“ ООД против част от вземанията, включени в списъка, а именно приетото вземане на кредитора Е.Б.Т. и част от приетото вземане на НАП. С определение № 260106 от 08.06.2021 г. по т.д. нес. по описа на ГОС, съдът по несъстоятелност е приел, че в т.1 от Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Планинец - 2010" ЕООД е включено вземане на Е.Б.Т. което произтичат от Решение №31/23.06.2017г. на РС Трявна. С посоченото Решение №31/23.06.2017г. по гр.д.№285/2016г. по описа на РС Трявна е признато за установено, че „Планинец – 2010“ ЕООД ЕООД дължи на Е.Б.Т. сумата от 12884.07лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.07.2016г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №110/29.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №181/2016 г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Отхвърлен е предявения иск за горницата над уважения размер до размера на 15000.00лв. „Планинец – 2010“ ЕООД е осъден да заплати на Е.Б.Т. сумата от 1099.44 лв.– направени разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от вземането, както и сумата от 1168.41лв. - разноски по делото. Постановеното от РС Трявна решение е потвърдено с Решение №240/29.11.2017 г. по в.гр.д.№262/2017г. на ОС Габрово. Решението е влязло в сила на 17.09.2019 г. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК. Поради изложеното настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, която важи между страните в процеса, и да приеме, че на основание чл. 299 ГПК е недопустимо да пререшава същият спор, който вече е разрешен от съд с окончателен съдебен акт, с който е установено съществуването на тези вземания, които кредитора Е.Т. твърди да има към ответното дружество и които кредитора „Вим“ ООД оспорва. „Вим“ ООД не основава възраженията си на факти, които са възникнали след приключване на устните състезания по в.гр.д.