Решение № 161 от 02.04.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пещера, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100033 по описа за 2026 година

Предявени са искове Б. А. Г., ЕГН: **********, от град Брацигово, ***, чрез адв. М. М., срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София , ***, представлявано от Цветан Кръстев, и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. Б. Д., искове по чл. 55 ЗЗД.

Твърди ищцата, че на 08.02.2023 г. между нея и ответното дружество "АКСЕС ФАЙНАНС " АД е сключен договор за паричен заем № 11040502 / 08.02.2023 по силата на който е усвоен кредит в размер на 500 лв. за срок от 8 месечни вноски. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 49,01 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%.

Общата дължима сума от потребителя – 577,84 лв.

Съгласно чл. 3 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: 1 физическо лице - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател 1 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с " АКСЕС ФАЙНАНС " АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 206,40. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 16 вноски.

Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди че договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.

19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора е уговорен лихвен процент в размер на и ГПР.

Не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищцата и че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

2

68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Излага още в исковата си молба и че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Клаузата на чл. 4 от Договора е нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сама по себе си, така уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид на изложеното счита, че процесният договор е недействителен на основание чл.

11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.Твърди че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.

19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.

143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

3

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл.

26, ал.1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 23 от

ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Счита че има правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество " АКСЕС ФАЙНАНС " АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 77,84 лв. или 39,80 евро , представляваща недължимо заплатената по кредита с, ведно със законната лихва.

Счита и че съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 206,40 лв. или 105,53 евро представляващи платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на гаранция.

Формулира петитум :

1.

Осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД " АКСЕС ФАЙНАНС " АД да заплати на Б. А. Г. , сумата от 77,84 лв. или 39,80 евро, представляваща недължимо заплатената сума, ведно със законната лихва 4 върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

2.

Осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: ***, да заплати на Б. А. Г., сума в размер на 206,40 лв. или 105,53 евро представляващи платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД ЕИК: *** и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК:

***.Твърдят че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит и договор за гаранция. Излагат съображения по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и недължимостта на претенцията.

Твърдят, че клаузата за ГАРАНЦИЯ не е нищожна, като сочи практика в този смисъл, че задължението за гарант не е разход по кредита, не е в предвидените допускания, който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и прави доказателствени искания.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени осъдителни 5 иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

Обявявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца Б. А. Г. и ответниците „АКСЕС ФАЙНАНС " АД И "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за паричен заем № 11040502 / 08.02.2023 и договор за гаранция с идентичен номер , усвоен кредит в размер на 500 лв. за срок от 8 равни месечни вноски, фиксиран годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 49,01 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Общата дължима сума от потребителя – 577,84 лв., общо платена сума от ищцата към „Аксес Файнанс“ е в размер на 416,31 евро., общо платена сума от ищцата към „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ е в размер на 105,53 евро., предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема, признание че задължението за заплащане на възнаграждение за гарант не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, поради това не е включен в ГПР.

По делото е допуснато изменение на предявените осъдителни претенции :

Допуснато е изменение на предявения главен осъдителен иск от Б. А. Г. срещу „АКСЕС ФАЙНАНС " АД , чрез неговото увеличаване от 39,80 евро на сумата от 55,15 евро /петдесет и пет евро и 15 евроцента/,представляваща заплатена сума по недействителен Договор за паричен заем А1 № 11040502 / 08.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

От представения Договор за паричен заем А1 № 11040502 / 08.02.2023 г се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „АКСЕС ФАЙНАНС " АД е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца заемател, да върне сумата на 8 погасителни МЕСЕЧНИ вноски - годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 % и ГПР от 49,01 %. Крайният срок за погасяване на заема е 11.10.2023 г.