Решение № 3677 от 17.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14332/2025
- Вид
- Решение № 3677
- Подписан
- 17.07.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Мария Димитрова Личева - Гургова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3677 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114332 по описа за 2025 година
Производството е по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от **** П. В. и Х. М., чрез*** Б. Т., е предявил против М. С. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове за признаване за установено, че ответникът му дължи общо 1 219,32 лв., от които:
812,61 лв. главница по Договор за паричен заем № *** г.; 126,75 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.05.2019 г. – 25.05.2020 г.; 279,96 лв. обезщетение за забава за периода 25.05.2020 г. – 31.05.2025 г.; както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2025 г. до окончателното изплащане. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, *** състав.
Ищецът твърди, че на ***г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника е предоставена сумата 900 лв. Твърди, че кредитът следвало да бъде погасен на дванадесет вноски с краен падеж 25.05.2020 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите 47,70 %. Твърди, че договорът е сключен по електронен път съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Общите условия на кредитодателя, а заемната сума е усвоена чрез платежния оператор ***.
Според ищеца ответникът не е изпълнил задълженията си в договорените срокове. С 1 договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника, индивидуализирано в приложение към договора за цесия. Ищецът поддържа, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него електронен адрес, а при условията на евентуалност – чрез връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения *** адв. Д. В..
Исковете са оспорени изцяло като неоснователни и недоказани.
Ответникът възразява, че изложените в исковата молба фактически твърдения не съответстват на съдържанието на представените договор и Общи условия. Сочи, че твърдените дванадесет вноски по 196 лв. включват неустойка за непредоставено обезпечение, докато посочената в договора обща сума за плащане е 1 146,90 лв. и погасителният план предвижда първите три вноски по 30,04 лв., а останалите девет – по 117,42 лв. Оспорва начина, по който са формирани претендираните остатъци от главница и възнаградителна лихва.
Оспорени са сключването на договора от ответника, включването на Общите условия в договорното правоотношение и предоставянето на заемната сума. Поддържа се, че представената „разписка за извършено плащане“ не доказва получаване на 900 лв. от ответника, тъй като съдържанието й не удостоверява превод от кредитодателя към ответника или към платежен посредник в негова полза.
Ответникът оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца. Сочи несъответствие между договора за цесия от *** г. и представеното пълномощно, което се отнася до приложение и договор от **** г.; оспорва връзката на представената извадка с конкретния договор за цесия и надлежното съобщаване на прехвърлянето. Поддържа, че уведомяването чрез особения представител не може да произведе материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Направени са и възражения за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, за неравноправност на клаузите относно обезпечението и неустойката, за неправилно определен ГПР и за погасителна давност.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени.
С последващо писмено становище ищецът поддържа исковата молба. Излага начина за кандидатстване и сключване на договора чрез интернет платформата на кредитодателя, както и тезата, че невръщането на наредения чрез „ИзиПей“ паричен превод означава, че сумата е получена от ответника. Представя разпечатка на електронно съобщение от *** г. с предмет „Уведомление за цесия“.
Ответникът възразява, че новопредставеното електронно съобщение е преклудирано, както и че от него се установява единствено съставяне и изпращане, но не и достигане до адресата.
Поддържа, че не е доказано получаването на заемната сума и че искането за неприсъствено решение е неоснователно, тъй като е подаден своевременен отговор чрез особения 2 представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № *** г. се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, е издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което на заявителя е указано да предяви иск по чл. 422 ГПК. Настоящият иск е предявен в указания едномесечен срок и е процесуално допустим.
За основателността на исковете ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на договорното правоотношение, предоставянето на заемната сума, настъпването на изискуемостта, размера на непогасените задължения, валидното прехвърляне на конкретното вземане и противопоставимостта на цесията на длъжника.
Ответникът носи тежестта да докаже фактите, на които основава възраженията си за погасяване на доказано възникнало вземане.
Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Когато доставчикът твърди, че договорът е сключен от разстояние, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР той носи тежестта да докаже предоставянето на преддоговорната информация, спазването на сроковете и съгласието на потребителя за сключване на договора. Представеният неподписан текст на договор, Общи условия и погасителен план не установява сам по себе си, че конкретните електронни изявления са направени от ответника и че документите са достигнали до него във вид, позволяващ съхраняване и възпроизвеждане.
Не са представени електронно заявление на ответника, регистрационни данни, логове от информационната система, потвърждение чрез индивидуализиращ код, електронна кореспонденция по сключването, доказателства за предоставяне на стандартния европейски формуляр или други данни, позволяващи да се установят авторството и последователността на действията по сключването. Самото позоваване на процедурата, описана в Общите условия, не доказва, че тя е била изпълнена по отношение на ответника.
Не е доказано и реалното предоставяне на сумата 900 лв. Представената разписка не съдържа надеждни данни, че „Сити Кеш“ ООД е наредило и че М. Х. е получил процесната сума. Напротив, посочването на ответника като наредител и на кредитодателя като получател не съответства на твърдяното от ищеца движение на средствата. Липсват документ от *** за изплатен паричен превод, подпис на получателя, платежна справка или счетоводни данни на първоначалния кредитор. Тезата, че щом сумата не е върната, тя непременно е усвоена, представлява предположение и не може да замести доказването на положителния факт на предаването.
Налице са и съществени несъответствия между твърденията и писмените документи относно размера на задължението. Исковата молба сочи дванадесет вноски по 196 лв., докато в договора общата сума за плащане е 1146,90 лв., а в погасителния план сумите от по 3
196 лв. включват неустойка за непредоставено обезпечение. Не е представено извлечение за извършени плащания и начина на отнасянето им, нито изчисление, което да обоснове остатък именно от 812,61 лв. главница и 126,75 лв. договорна лихва. Поради това вземанията не са доказани и по размер.
Независимо от горното, съдът следи служебно за съответствието на договора с императивните изисквания на потребителското право. В договора е посочена стойност на ГПР 47,70 %, но липсва ясно и разбираемо посочване на допусканията и разходите, включени при изчисляването му. Погасителният план съдържа неустойка, която съществено увеличава дължимите вноски, без да е установено тя да е включена в обявения ГПР. Така потребителят не може да установи действителната обща цена на кредита и да сравни предложението с други кредитни продукти.
Това несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, обуславя недействителност по чл. 22 ЗПК. При такава недействителност потребителят би дължал само чистата стойност на действително получената сума по чл. 23 ЗПК, но в настоящото производство получаването на сумата не е доказано. Във всички случаи договорната лихва и обезщетението, изчислено върху недоказано договорно задължение, не се следват.
Ищецът не установи по несъмнен начин и преминаването на конкретното вземане в неговия патримониум. Представеният договор за цесия е от *** г., докато пълномощното, на което се позовава ищецът при уведомяването, сочи договор и приложение от *** г. Извадката от приложение не е свързана чрез достатъчно индивидуализиращи белези и подписи с представения договор от 2022 г. Поради това доказателствата не формират непрекъсната и еднозначна връзка между твърдяното вземане срещу ответника и предмета на конкретната цесия.
Разпечатката на електронно съобщение от 24.08.2022 г. съдържа текст на уведомление, но не установява доставяне или получаване от адресата. Освен това, материалноправното уведомяване по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да се счита извършено единствено чрез връчване на книжа на особен представител, чиито правомощия са процесуални и не включват приемане на материалноправни изявления от името на представлявания. Тези обстоятелства допълнително препятстват уважаването на исковете от ищеца като цесионер.
Възражението за погасителна давност не е необходимо да бъде обсъждано като самостоятелно основание за отхвърляне, доколкото ищецът не доказа възникването, размера и принадлежността на претендираните вземания. Само по отношение на доказано вземане би могло да се изследва дали то е погасено по давност.
При изложеното съдът намира, че ищецът не е провел изискуемото пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на претенцията. Главният иск за сумата 812,61 лв. следва да бъде отхвърлен, а с оглед акцесорния им характер следва да бъдат отхвърлени и исковете за договорна лихва, обезщетение за забава и законна лихва.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на разноски. В 4 случая ответникът е представляван от назначен особен представител, чието възнаграждение е внесено предварително от ищеца. Не са доказани други разноски, направени лично от ответника, поради което отделно присъждане в негова полза не следва да се извършва.
Разноските на ищеца в заповедното и исковото производство остават в негова тежест съобразно изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, представлявано от *** П. В. и Х. М., против М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.***, установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата общо 1 219,32 лв., от които: 812,61 лв. главница по Договор за паричен заем №*** г.; 126,75 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 23.05.2019 г. – 25.05.2020 г.; 279,96 лв. обезщетение за забава за периода 25.05.2020 г. – 31.05.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Разпечатката съдържа 42 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/320eadab-8cf4-4cb5-a904-6d069b1b497c