Решение № 4434 от 21.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4434 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20211100513163 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 07. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 20432/2019 год., на СРС ГО 28 състав, е признато за установено, че по отношение на В. Л. М. и И. К. Ц. А. М. Х. е собственик на реална част от недвижим имот, индивидуализиран и по приподписаната част на СТЕ, неразделна час от решението, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 54 ал. 2 ЗКИР.

С решението ответниците са осъдени на разноски на ищеца в размер на 1100 лева на основание чл. 78 ГПК.

Ответниците обжалват решението като неправилно и незаконосъобразно. Грешни са изводите на районния съдия относно правото на собственост – ищецът не е доказал правото си на собственост върху спорната реална част от недвижим имот, тъй като не е доказал и собственост върху цялата площ на недвижимия имот. Моли за отмяна на решението с постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ищецът отговаря, че оспорва жалбата, която е неоснователна. В първоинстанционното производство съдът не е допуснал нарушения от процесуално и материално естество. Моли решението да се потвърди, а жалбата – да се остави без уважение. Претендират се разноски.

Постановено е от въззивния съдебен състав разпореждане по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.

Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.

В редовно проведено публично съдебно заседание, което е и единствено по въззивно производство, страните поддържат тезите си, претендират разноски не правят възражение за прекомерност.

Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение, е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от 1 надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Правната квалификация е тази, приета от районния съдия за приложима и меродавна, а именно чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 54 ал. 2 ЗКИР.

Правна уредба :

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.

Исковете по тази правна разпоредба, която е по характер императивна, са безспорно и категорично доказани и обосновани, тоест решението е и правилно, и аргументирано. По този въпрос възражението в жалбата е неоснователно изцяло.

В тежест на ищеца е да установи при условия на пълно и главно доказване, че се е осъществил състав на посочената правна норма.

Това е сторено от тази страна, както правилно и обосновано се е аргументирал с решението си районният съдия, при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискванията на чл. 154 ал. 1 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест.

При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покрИ.е на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :

На доводите и твърденията с въззивната жалба е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.

Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърдените за неправилност на решението основания, като пороци, не са характерни за съдебното решение, обратното, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. Не се установи от въззивния съд вътрешна противоречивост на мотивите на крайния съдебен акт на районния съдия.

След като не са оспорени по надлежния за това ред, писмените доказателства, експертното заключение на ССЕ, които са обект на жалбата, са относими и релевантни, и правилно обследвани от районния съдия с обсъждане на твърденията и възраженията, свързани с тях.

В последно редовно съдебно публично заседание на районния съдия страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.

Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и доводите на ответниците и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.

Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ответната страна, която може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от нейна страна.

С оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест ответникът е този, който следва да установи положителните факти, на които основава своите твърдения и доводи, респ. възраженията си.

Районният съдия правилно е отговорил на база исковете с посочената правна квалификация при обективното им 2 съединяване, както и съдебната практика, приложима и меродавна за случая.

Въззивният съд не приема нещо различно в решението си.

Изложените от въззивника доводи в жалбата, които преповтарят тези в отговора на исковата молба, с първата за неправилност на решението на районния съдия, са несъстоятелни изцяло.

Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди.

В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани освен по основание, и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства, експертно заключение на ССЕ, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.

Разноските са съобразени с изхода на производството.

В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение. Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание.

С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства, както и заключение на експерта по СТЕ.

При наличие на тези доказателства – писмени, заключение на СТЕ районният съдия е постановил обосновано, мотивирано и правилно решение, без вътрешни противоречия, което следва се потвърди от въззивния съд.

Други доводи с въззивната жалбата ответниците не заявяват, като по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.

Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.

Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.

Доколкото въззивникът иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на искане, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответната страна е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.

При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Други оплаквания и възражения въззивната жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.

Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.

При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника част следва да бъде потвърдено.

3

На въззивника разноски не се полагат и такива не му се присъждат, поради изхода на делото – жалбата като неоснователна се отхвърля.

На въззиваемия ищец в първоинстанционното производство се полагат сторени и доказани разноски по основани е и по размер, а именно сума в размер на 800 лева, които не са прекомерни, с оглед обемана материалите по делото, фактическа и правна сложност и активната дейност на защитника на ищеца по делото.

Данъчна оценка на имота е в размер на 2717.30 лева.

По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 20432/2019 год., на СРС ГО 28 състав.

ОСЪЖДА на В. Л. М. ЕГН ********** и И. К. Ц. ЕГН **********да заплатят на Ц. А. М. Х. ЕГН ********** разноски по делото в размер на 800 лева адвокатски хонорар за един адвокат пред въззивната съдебна инстанция, на основание чл. 78 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________