Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 23.03.2021, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 719/2020
Вид
Решение № 40
Подписан
23.03.2021
В сила
23.03.2021
Състав
РОСИЦА СТОЯНОВА НЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
  • чл. 127а · Семеен кодекс
  • чл. 127а ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Нова Загора , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА С. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220100719 по описа за 2020 година

Производството е с правно осноние чл. 127а ал.2 от СК.

Производството е образувано по исковата молба от Р. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – **** чрез пълномощника си – мл. адв. Н.А. С. от АК-Стара Загора против А. К. А., с ЕГН **********, с адрес за призоваване – *** с правно основание чл. 127а от СК.

В исковата си молба ищцата твърди, че със съдебно решение № 106/11.06.2020г. по гр.д. № 90/2020г. по описа на РС-Нова Загора родителските права над детето С. Р.А., с ***** родена на 23.09.2018г. във Великобритания били предоставени на нея като майка и законен представител, а бащата А. К. А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето.

В исковата молба се твърди още, че от раздялата на ищцата и ответника през 2019г. ответника А. К. А. не се интересувал и не бил потърсил детето си С.. Ответникът вече почти две години не се бил прибирал в България, не бил пращал пари за издръжка на детето си С., както и не се бил интересувал от здравословното състояние на детето.

Ищцата твърди, че от както се разделили с ответника грижите за детето им С. поела изцяло тя, като помощ и подкрепа получавала само и единствено от родителите си. Към настоящия момент родителите и заминали да работят в чужбина/германия/, а тя заедно с детето си останали в България. Ищцата твърди, че била направила няколко опита да се свърже по телефона с ответника А., за да и подпише пълномощно и тя заедно детето да заминат при нейните родители, но ответникът дори не я бил изслушал. Ищцата заявява, че не можела да започне работа, тъй като нямала на кого да остави детето си. Към настоящия момент родителите и наели голяма квартира в която имало изграден кът за детето и. Бащата 1

А. от близо две години не се бил връщал в България и не искал да осъществи контакт с детето си С.. Ищцата твърди още, че това дали ще остане в България или ще замине в Германия при родителите и, които ще и окажат помощ и подкрепа при отглеждането на детето и по никакъв начин нямало да затрудни ответника по делото, ако той пожелаел да осъществи контакт с детето си. Ищцата нямала намерение да ограничава контактите на бащата с детето дори напротив искала детето С. да познава баща си и да има контакт с него.

В исковата си молба ищцата заявява, че с нарастването на възрастта на детето С., нараствали и нейните потребности. Основната причина поради която искала да отиде заедно с детето си в Германия при нейните родители било защото на първо място щяла да работи и ще осигури всички от каквото има нужда детето, ще получава помощ и подкрепа от родителите си, както и ищцата имала намерение да я запише на ясла там и за в бъдеще да продължи образованието си в Германия.

Всичко изложено определяло правния интерес на ищцата да заведе настоящия иск, който моли съда да уважи и да постанови решение с което да замести съгласието на А. К. А. с ЕГН **********, за пътуване на детето С. Р.А. с ЕГН *** извън територията на Република България в страни от европейския съюз без ограничение на броят на пътуванията, тяхната продължителност и времето през което ще се осъществяват, както и за издаване на задграничен паспорт на детето С. Р.А..

С исковата си молба ищцата моли съда да и даде възможност да ангажира гласни доказателства при режим на довеждане.

С исковата си молба ищцата представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства: решение № 106/11.06.2020г. по гр.д. № 90/2020г. по описа на РС-Нова Загора, удостоверение за раждане на С. Р.А. издадено въз основа на акт за раждане № 0009/17.01.201г. на Община Нова Загора, удостоверение за раждане от 18.02.200г. на Р. С.

М. издадено въз основа на акт за раждане № 155/08.05.1996г., договор за наем/превод от немски език/, приложение към трудов договор от 01.07.2020г. на Али Фатмегюл.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище, въпреки че е получил съдебните книжа/искова молба с приложения/ на 30.12.2020год. и е запознат че има образувано срещу него производство по чл.127а ал.2 от СК.

В съдебно заседание ищцата редовно призована – лично се явява и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа молбата и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответника – не се явява и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

От приложеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0009/17.01.2019г. на детето С. Р.А. се установява, че родители на малолетната С. Р.А., с ***** родено на 23.09.2018г. във Великобритания са: майка – Р. С. М., с ЕГН ********** и баща - А. К. А., с ЕГН **********.

Същите са живели на семейни начала, от което съжителство се родило детето С.

Р.А., с ЕГН ***.

В началото на 2019г. ищцата и ответника се разделили и със съдебно решение № 106/11.06.2020г. по гр.д. № 90/2020г. по описа на РС-Нова Загора родителските права над детето С. Р.А., с ***** родена на 23.09.2018г. във Великобритания били предоставени на ищцата като майка и законен представител на детето С., а бащата А. К. А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето.

От раздялата на ищцата и ответника през 2019г. ответника А. К. А. не се е интересувал и не е търсил детето си С.. Ответникът вече почти две години не се бил връщал в България, не е пращал пари за издръжка на детето си С., както и не се е интересувал от здравословното състояние на детето.

След раздялата на ищцата и ответника през 2019г. грижите за детето С. поела изцяло ищцата, като помощ и подкрепа получавала само и единствено от родителите си. Към настоящия момент родителите на ищцата заминали да работят в чужбина/Германия/, а тя заедно с детето си останали в България. Ищцата направила няколко опита да се свърже по телефона с ответника А., за да и подпише пълномощно и тя заедно детето да заминат при нейните родители, но ответникът дори не я бил изслушал. Ищцата не можела да започне работа, тъй като нямала на кого да остави детето си. Към настоящия момент родителите и наели голяма квартира в която имало изграден кът за детето и. Бащата А. от близо две години не се бил връщал в България и не искал да осъществи контакт с детето си С..

Независимо дали ищцата и детето ще заминат за Германия при родителите на ищцата или ще останат да живеят в България нямало да затрудни бащата/ответника по делото/, ако той пожелае да осъществи контакт с детето си. Ищцата нямала намерение да ограничава контактите на бащата с детето дори напротив искала детето С. да познава баща си и да има контакт с него. С нарастването на възрастта на детето С., нараствали и неговите потребности, което било основната причина поради която ищцата желаела да отиде заедно с детето си в Германия при нейните родители, като, на първо място ищцата щяла да работи и ще осигури всички от каквото има нужда детето, ще получава помощ и подкрепа от родителите си, както и ищцата имала намерение да я запише на ясла там и за в бъдеще детето С. да продължи образованието си в Германия.

Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск следва да бъде уважен.

3

Ищцата, чрез процесуалния си представител направи искане съдът да постанови неприсъствено решение в настоящото дело. Съдът намира искането за основателно, тъй като счита, че са налице основанията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В получените от страните съобщения и в частност от ответника са указани на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Съдът намира предявения иск за вероятно основателен с оглед на събраните доказателства, подкрепящи изложените от ищцата обстоятелства.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 във вр. с ал. 3 от СК, детето С. Р.А., с ***** родено на 23.09.2018г. във Великобритания. ДА ПЪТУВА до Република Германия и всички държави членки на Европейския съюз, придружавано от неговата майка и законен представител Р. С. М., с ЕГН **********, без съгласието на бащата А. К. А., с ЕГН ********** и без ограничение в броя на пътуванията, считано от влизане в сила на решението.

РАЗРЕШАВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД ДА СЕ ИЗДАДАТ необходимите лични документи на детето С. Р.А., с ***** родено на 23.09.2018г., само по искане на майката Р. С. М., с ЕГН ********** и без съгласието на бащата А. К. А., ЕГН ********** , както и за преиздаване на личните документи на детето след изтичане на срока, за който са издадени.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________

4