Решение № 30 от 06.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000598 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 41/29.07.2024 г. по т.д. № 13/2024 г. на ОС-К., с което е отхвърлен предявеният от „Г.К.“ЕООД-гр.С. в качеството на кредитор срещу ЕТ“С.“ (в несъстоятелност)-гр.К., ЕИК ***, представляван от С. Г. Г., в качеството на длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694,ал.2,т.1 от ТЗ във вр.счл.722,ал.1,т.3 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ на вземане в размер на 11 060,35 лв. по списък №14 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, и на вземане в размер на 142 311,18 лв. по списък № 15 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, като неоснователен и дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-К. ДТ за предявения иск в размер на 1 533,77 лв.

Жалбоподателят „Г.К.“ЕООД-гр.С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 30.08.2024 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред 1 окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелността на ЕТ“С.“ (в несъстоятелност)- гр. К. за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ на своите вземания, предявени от дружеството в производството по несъстоятелността на ЕТ, включени в одобрени от съда по несъстоятелността списъци на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 688,ал.3 от ТЗ, а именно вземане в размер на 11 060,35 лв. по списък №14 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***, и на вземане в размер на 142 311,18 лв. по списък № 15 на допълнително предявени от кредитори и приети от синдика вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под № ***.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. чрез своите органи с прекратени правомощия не е взел становище по жалбата, както и в производството пред окръжния съд не е взел становище по предявения иск.

Синдикът в производството по несъстоятелността на ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. В. Л. Г. не е подал отговор на въззивната жалба. В производството пред окръжния иск не е заявил становище по предявения иск.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Видно от обявените в търговския регистър обстоятелства, ответникът в производството пред окръжния съд ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. е търговец, за който с решение № 49/2.03.2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС-К. е открито производство по несъстоятелност и с решение № 20196/3.12.2020 г. той е обявен в несъстоятелност. Видно е от приложения към исковата молба списък на кредиторите с приети предявени вземания в производството по несъстоятелността на ЕТ и от справката в ТРРЮЛНЦ, че ищецът „Г.К.“ЕООД е кредитор с приети вземания, като списъкът е обявен в ТРРЮЛНЦ на 23.06.2020 г. и е одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 2.10.2020 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата 2.10.2023 г. Видно е от обявените актове относно несъстоятелността на ЕТ в ТРРЮЛНЦ, че в това 2 производство са изготвени от синдика допълнителен списък № 14, обявен в ТРРЮЛНЦ на 22.11.2023 г., и допълнителен списък № 15, обявен в ТРРЮЛНЦ на 24.11.2023 г., на допълнително предявени от кредитора „Г.К.“ЕООД и приети от синдика на ЕТ вземания, представени също в копия с исковата молба, като съгласно списък № 14 синдикът приема вземане на дружеството по посочени 5 броя фактури на основание чл.7,ал.4 от договор за наем общо в размер на 11 060,35 лв. с поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ и със списък № 15 синдикът приема вземане на дружеството по посочени 3 броя фактури на основание разходи въз основа на решение на СК от 26.04.2022 г. общо в размер на 142 311,18 лв. с поредност по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ. Видно е от приложените към исковата молба възражения, подадени на 28.11.2023 г. и на 29.11.2023 г., че дружеството-кредитор е възразило относно поредността на удовлетворяването с искане тя да бъде не по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ, а по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Видно е от приложеното в копие към исковата молба определение № 24 от 17.01.2024 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОС-К., че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на кредитора „Г.К.“ЕООД-гр.С. е одобрил изготвения от синдика списъци № 14 и №15 на приети вземания, като е оставил без уважение възраженията на кредитора за неприемане на претендираната от дружеството привилегия по чл.

722,ал.1,т.3 от ТЗ по отношение на двете приети вземания. Видно е от справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е обявено в търговския регистър на 18.01.2024 г. На 29.01.2024 г. от възразилия кредитор „Г.К.“ЕООД-гр.С. е подадена по реда и в срока по чл. 694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд, получена в съда с вх. № 454/29.01.2024 г.

С исковата молба ищецът „Г.К.“ЕООД-гр.С. в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелността на ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К. претендира за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.

722,ал.1,т.3 от ТЗ на своите приети вземания в размер на 11 060,35 лв. и 142 311,18 лв. Твърди, че вземането в размер на 11 060,35 лв. представлява дължима сума за неотложен ремонт на имот, включен в масата на несъстоятелността, а вземането в размер на 142 311,18 лв. е за задължение на обявения в несъстоятелност ЕТ за неотложни ремонти на други имоти, включени в масата на несъстоятелността. Твърди, че заплатените от него суми, предявени като вземания в производството по несъстоятелността на ЕТ, са разноски за опазване и съхранение на имотите в масата на несъстоятелността 3 и поредността им на удовлетворяване следва да е по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Твърди, че в чл.7,ал.4 от сключения договор за наем на имоти от масата на несъстоятелността между несъстоятелния ЕТ и ищеца от 30.11.2020 г. и анекс от 14.03.2022 г. е прието, че при нужда от неотложен ремонт на отдадените под наем сгради наемателят уведомява синдика, който извършва ремонта, а ако няма достатъчно средства в масата на несъстоятелността ремонтът се извършва от наемателя и сумите за него се предявяват като вземания в производството по несъстоятелност. Твърди, че поради възникнали течове във в. инсталацията на имота дружеството наема специалист, направен е протокол за състоянието на сградата с идентификатор ***, уведомява синдика Г., който отговаря, че в масата на несъстоятелността няма достатъчно средства за извършване на ремонт и същият да се направи по реда на чл.7,ал.4 от договора за наем, а именно от наемателя и сумите да се предявят като вземания в производството по несъстоятелност. Твърди, че дружеството закупува със свои средства нужните материали и извършва неотложния ремонт в сградата с идентификатор ***, за което са издадени фактури и ремонтът е приет от синдика с акт-образец 19 от 3.10.2023 г. Твърди, че по силата на чл.7,ал.4 от договора за наем между несъстоятелния ЕТ и дружеството от 30.11.2020 г. с извършване на неотложния ремонт, който е задължение на наемодателя, за наемателя възниква право да предяви сумите, които е заплатил за извършване на ремонта в масата на несъстоятелността. Твърди, че дружеството изплаща задължение на ЕТ „С.“(в несъстоятелност) за неотложния ремонт на имота, включен в масата на несъстоятелността, и че задължението за неотложни ремонти на имотите, включени в масата с цел запазването им и осигуряване на използването им по предназначение, следва да се приемат за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ, още повече че така е и уговорено по силата на чл.7,ал.4 от договора за наем. Затова претендира, че предявеното вземане представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ и следва да се удовлетвори по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. На второ място, ищецът твърди, че в проведеното общо събрание на кредиторите в производството по несъстоятелността на ЕТ от 26.04.2022 г. по т.1 от дневния ред е взето решение да се извършат неотложни основни ремонтни дейности в сгради, представляващи имоти с идентификатори *** ***, ***, *** и ***, които са част от масата на несъстоятелността, а по т.3 за изпълнител на ремонтите е избрана посочена фирма, като в същата точка е решено, че 4 изпълнителят ще издава фактура за извършените ремонти на ЕТ“С.“ (в несъстоятелност), а фактурата ще бъде заплащана от мажоритарния кредитор „Г.К.“ЕООД, след което вземането, възникнало от плащането на задължението на несъстоятелния търговец, ще бъде предявено в производството по несъстоятелност по реда на ТЗ. Твърди, че определеният изпълнител е извършил одобрените ремонтни работи, като работата е приета с протоколи акт-образец 19 за извършени СМР и с обобщаващ акт образец 19 за извършени СМР и въз основа на приетата работа са издадени на несъстоятелния търговец посочени три фактури, сумите по които съгласно взетото решение от ОСК от 26.04.2022 г. ищецът е заплатил с приложени банкови платежни документи и общата платена сума по трите фактури възлиза на 142 311,18 лв. Твърди, че с извършване на плащането на сумата 142 311,18 лв. ищецът изплаща задължение на несъстоятелния търговец за неотложни ремонти на имотите, включени в масата на несъстоятелността и че задължението за неотложни ремонти на тези имоти с цел запазването им и осигуряване на използването им по предназначение следва да се приемат за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ – разноски по попълване и управление на масата на несъстоятелността. Твърди, че затова и това предявено вземане представлява разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ и следва да се удовлетвори по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Затова моли на основание чл.694,ал.1,т.2 от ТЗ съдът да приеме за установено по отношение на длъжника ЕТ“С. (в несъстоятелност)-гр. К., синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелността, че приетите вземания в списък № 14 и в списък №15 на допълнително предявени от кредиторите и приети от синдика вземания са разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с оглед съставените от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността списък № 14 и списък №15 на допълнително предявени от кредитор и приети от синдика вземания ищецът има вземане от длъжника в размер на 11 060,35 лв. по посочените 5 броя фактури, както и вземане в размер на 142 311,18 лв. по посочените 3 броя фактури, и е спорно по делото представляват ли направените от ищеца разходи разноски по несъстоятелността, респективно, подлежат ли те на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Съдът 5 посочва, че в чл.723,т.4 от ТЗ са посочени разноските по несъстоятелността и такива са разходите по попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността. Съдът приема, че от доказателствата се установява, че ищецът е направил разходи като наемател на сграда с идентификатор ***, включена в масата на несъстоятелността, за ремонт на в. инсталация – подмяна на кор.тръби, за геодезическо заснемане и изработване на проект, за стъклопакет за табакера на покрива на сградата, за протокол за актуално състояние на сградата и за в. материали за този ремонт. Съдът приема, че ищецът е направил разходи в размер на 142 311,18 лв. съгласно решение на ОСК за извършване на основни ремонтни дейности в посочени сгради, в това число и в сграда с идентификатор *** за ремонт на покрива на посочената сграда, за доставка на термопанели и за ремонт на сградата. Съдът преценява, че така направените от ищеца разходи не са такива за попълване и управление на масата на несъстоятелността, поради което те не представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.723,т.4 от ТЗ. Съдът намира, че е ирелевантно в случая договореното в чл.7,ал.4 от договора за наем, че направените от наемателя разходи за основни и необходими ремонти се приемат за разноски по несъстоятелността, доколкото разпоредбата на чл.723 от ТЗ изрично определя кои са разноските по несъстоятелността, като направените в случая от ищеца не са такива. Съдът преценява, че обстоятелството, че събранието на кредиторите на длъжника е взело решение за извършване на основни ремонтни дейности в сграда с идентификатор * и ищецът е заплатил разходи за ремонт на покрива на сградата, за доставка на термопанели и за ремонт на самата сграда, не установява само по себе си, че се касае за разходи за попълване и управление на масата на несъстоятелността, респективно, че направените разходи затова са разноски по несъстоятелността, които подлежат на заплащане на основание чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ. Затова съдът отхвърля предявения иск.