Решение № 70 от 06.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330114070 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК 123556288 против З. Д. А., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че със Споразумение от 17.09.2020 г. ответникът поел при условията на солидарност задължение да плати сумата от общо 6757,28 лв., която сума „***“ ЕООД, ЕИК 203907407 – дружество, на което ответникът е у., дължало на ищеца по фактури: № 0000142908 от 14.04.2020 г. за сумата в размер на 1739,26 лв.; № 0000142969 от 15.04.2020 г. за сумата в размер на 3815,20 лв. и № 0000143080 от 22.04.2020 г. за сумата в размер на 1202,80 лв., въз основа на договор за продажба на стоки и услуги. С тези фактури били обективирани извършените от „***“ ЕООД на „*** ЕООД продажби на стоки и услуги от търговската листа на продавача, което обстоятелство било установено и посочено като безспорно в чл. 1 от Споразумението от 17.09.2020 г. Сумата от 6757,28 лв., представляваща общото главно вземане, следвало да бъде платено от ответника в срок до 31.12.2020 г., но това задължение не било изпълнено и до настоящия момент.

Отделно от това се дължало и обезщетение за допуснатата забава при изпълнение на парично задължение за периода от 01.01.2021 г. до 01.03.2024 г. в размер на 2369,22 лв. изчислено върху главницата от 6757,28 лв.

Задължението за плащане на описаните по-горе суми възникнало за 1 ответника на основание чл. 121, ал. 1 от ЗЗД с подписването на процесното Споразумение от 17.09.2020 г., с което той поел в качеството на физическо лица солидарна отговорност да плати дълга на „***“ ЕООД към „***“ ЕООД.

Претендираните с исковата молба суми не били събрани от длъжника „***“ ЕООД. Тъй като кредиторът можел да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, претендира вземането си от солидарния длъжник - З. Д. А..

Сочи се, че за събиране на дължимите суми било образувано ч. гр. д. № 5062/2024 г. по описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед № 2661 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2024 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. С оглед дадените указания от съда предявява настоящия иск.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът, като солидарен длъжник по Споразумение от 17.09.2020 г., дължи на ищеца сумата от 6757,28 лева, дължима въз основа на сключено между страните Споразумение от 17.09.2020 год. , за която сума са издадени следните фактури: за сумата от 1739,26 лв. фактура № 0000142908 от 14.04.2020 г.; за сумата от 3815,20 лв. фактура № 0000142969 от 15.04.2020 г., за сумата от 1202,80 лв. фактура № 0000143080 от 22.04.2020 г., както и обезщетение за забава в върху главницата в размер от 2369,22 лева, дължими за периода 01.01.2021 г. – 01.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5062/2024 г. по описа на РС Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Исковете, по който е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Съобразно изложената фактическа обстановка в исковата молба, съдът е квалифицирал предявената главна искова претенция като такава с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6757.28 2 лева, дължима въз основа на сключено между страните Споразумение от 17.09.2020 год.

Установява се по делото, от проибщеното Споразумение от 17.09.2020 год. /л.6/, че ищецът и юридическото лице „***“ ЕООД са се съгласили, че „***“ ЕООД дължи на ищеца сумата от 6757.28 лева, платима на равни месечни вноски, в срок до 31.12.2020 год., която сума ответникът, се е задължил, като поръчител, да заплати солидарно на ищеца *** ЕООД, заедно с И. А. К. и М. А. А., ведно с дължимите лихви и разноски. От така изложеното съдържание на приобщеното по делото споразумение и по-специално прочита на разпоредбата на чл. 5 от него, се установява, че ответникът се е задължил спрямо ищеца в качеството на поръчител, а не като съдлъжник, поради което в отношенията между страните следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на поръчителството и предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 138, ал.1 ЗЗД. Следва да се отбележи, че сами страните, в чл.6 от сключения договор са се съгласили, че И. А. К., М. А. А. и З. Д. А. са поръчители на главния длъжник „***“ ЕООД.

Поръчителството е акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и формален договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице /главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото /главно/ задължение. Отговорността на поръчителя е солидарна с тази на главния длъжник. Поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение.

Срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. по т.. дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник.

Предвид установяване на факта, че ответникът се е задължил по процесното споразумение в качеството на поръчител, то за да остане задължен и след настъпването на падежа на вземането, съобразно разпоредбата на чл.

147, ал.1 ЗЗД следва ищецът да е предявил спрямо главния длъжник „***“ ЕООД иск в течение на шест месеца след падежа. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, какъвто е настоящия случай, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 5/2019 год. от 21.01.2022 год. по т.дело 5/2019 год. на ОСГТК на ВКС шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна 3 изискуемост. Тоест, в конкретно разглежданата хипотеза, този срок е започнал да тече от 31.12.2020 год. и е изтекъл на 30.06.2021 год.

По делото не се събраха доказателства ищецът да е претендирал вземането си срещу „***“ ЕООД в преклузивния шестмесечен срок, за спазването на който съдът следи служебно. Съгласно константната съдебна практика /така например Решение № 19 от 09.01.2024 год. постановено по гр.дело № 4192/2022 год. на ВКС, четвъртно гр.отд./ шестмесечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се приема за спазен и когато в рамките на същия кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник. По делото, като писмено доказателство е приобщен изпълнителен лист № 6987 от 20.12.2021 год., издаден по ч.гр.дело 19823/2021 год. по описа на РС Пловдив /л.65/, видно от който ищцовото дружество „***“ ЕООД е депозирало срещу главния длъжник „***“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сума идентична с претендираната, а именно 6757.28 лева. От съдържанието на издадения изпълнителен лист обаче, се установява, че заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано в съда след 30.06.2021 год. - на 15.12.2021 год., близо една година след датата на крайния падеж, поради което и настоящият състав приема, че по делото не се събраха доказателства ищецът да е предявил вземането си в срока по чл. 147, ал.1 ГПК.

С оглед така установеното, съдът счита, че учреденото поръчителството на ответника З. А. с процесното Споразумение от 17.09.2020 год- следва да се счита прекратено по право, поради което и предявената искова претенция следва да бъде оставена без уважение. След като не се дължи главното вземане, то не се дължи и претендираното акцесорното вземане за лихва за забава.

Предвид влизане в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България размерът на претендираните суми, следва да бъде определен в диспозитива на настоящото решение и в евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ЗЗД, разноски се дължат на ответната страна. Същата не е доказала направата на такива, поради което и не следва да й бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от „***“ ЕООД, ЕИК 123556288 против З. Д.

А., ЕГН ********** установителни искови претенции с право основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 138, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено между страните, че З. Д. А., ЕГН ********** дължи на „***“ ЕООД, ЕИК 123556288 сумата от 6757.28 лева /3454.94 евро/– 4 главница, дължима по Споразумение от 17.09.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 19.03.2024 год., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2369.22 лева /1211.36 евро/ – обезщетение за забава, дължимо за периода 01.01.2021 год. до 01.03.2024 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5062/2024 г. по описа на РС Пловдив, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок съобщаването му на страните с въззивна жалба пред ОС Пловдив. от

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5