Решение № 316 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110202947 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 23-4332-013019 от 03.07.2023г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР) на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на А. В. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, а на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. Освен това на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на К. са отнети и 15 контролни точки.

Срещу това НП e подадена жалба от А. В. К. чрез адв. У.. В нея се твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като същото е неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорват изцяло фактическите констатации в Наказателното постановление. Твърди се, че К. не е отказал за бъде тестван с техническо средство след възникване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/ на 18.06.2023г. и не е отказал да даде кръв за медицинско изследване. Според жалбоподателя е налице съществено нарушение на надлежния ред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление, както и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

По делото е депозирано и становище от адв. У. с вх. № 245933 от 15.07.2025г. В него защитата се позовава на чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. и посочва, че наказуемостта на 1 деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативно и отказ лицето да се тества с Дрегер, и липса на установена концентрация на алкохол в кръвта по някой от алтернативно предвидените в чл.3а от Наредбата способи. В тази връзка се посочва, че не e било ясно кой, как и кога е установил отразеното в НП обстоятелство, че К. не е дал кръвна проба за медицинско изследване. По отношение на талона за изследване с № 086210 се сочи, че в него не е валидно направен избор от водача за извършване на медицинско и химическо изследване, тъй като няма отметка срещу полето медицинско и химическо изследване, нито има подпис на провереното лице за направения избор. Неизяснено било какво е отказал К. – да направи избор или да подпише и получи талона за изследване. Претендира се за нарушение на чл.6, ал.4 и ал.9, вр. чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., като водачът реално бил лишен от правото на избор на един от алтернативно предвидените в Наредбата и равностойни способи за установяване концентрацията на упойващи вещества в кръвта му. Поради това се приема за спорно /недоказано/ дали жалбоподателят е отказал да даде кръв за изследване. Не следвало да се приема само на базата на предположение, че проверяваното лице е отказало да направи избор за способ за изследване, като при евентуалното наличие на такъв, същият е следвало да се установи с подписа на един свидетел. Претендира се и за субективна несъставомерност на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По делото е депозирано и още едно становище от адв. У. с вх. № 332062 от 13.10.2025г. В него се казва, че жалбата е допустима и основателна, като се иска СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП защитата счита, че е нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не се касае за движение с несъобразена скорост. За да се приеме, че скоростта на движение е несъобразена, следва несъмнено и ясно да е определена и посочена съобразената скорост, при която би се избегнало ПТП. Въз основа на показанията на св. Л. адвокатът прави извод, че ПТП-то е резултат от липсата на непрекъснат контрол над превозното средство. Защитата признава, че свидетелите сочат като причина за възникване на ПТП-то навлизането в лентата за насрещно движение на жалбоподателя К., но изтъква, че това е нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според адв. У. възприетата от наказващия орган квалификация на деянието е неправилна и незаконосъобразна, като това обуславя и отмяна на Наказателното постановление. По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се твърди, че то е недоказано, като се претендира и за допуснато съществено нарушение на надлежния ред за установяване употребата на алкохол и упойващи вещества от водачи на МПС съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. Според защитата в тази част на Наказателното постановление липсва съответствие между описанието на деянието в АУАН и НП, поради което било нарушено правота на защита на жалбоподателя. Не били ясни фактите по повдигнатото административно обвинение. В тази връзка се преповтарят аргументите от становище с вх. № 245933 от 15.07.2025г. Иска се и присъждане на направените от К. разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. В. К. не се явява лично, но се 2 представлява от адв. У. в съдебните заседания на 21.05.2025 и на 16.07.2025г. Пред съда защитата заявява, че поддържа жалбата. В съдебното заседание на 14.10.2025г. адвокатът не се явява лично пред СРС и не взема становище по време на съдебните прения пред съда.

Въззиваемата страна Началник Група в ОПП – СДВР се представлява пред СРС от юрк. К.. В съдебното заседание на 21.05.2025г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 14.10.2025г. юрк. К. иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, както и пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно, правилно и издадено от овластено за целта лице. Според юрк. К. безспорно от обективна и субективна страна е доказано, че е осъществен съставът на нарушението. За съставомерността на деянието по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП било достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде тествано за употреба на наркотични вещества, същото да е отказало.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че подробни съображения е изложила в писмена защита. Пред СРС юрк. К. претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото има депозирани писмени бележки от Г. с вх. № 246831/18.07.2025г., с вх.

№ 331321/10.10.2025г. и с вх. № 331291/10.10.2025г. В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна. Иска се съдът да потвърди обжалваното Наказателно постановление като законосъобразно и правилно. Твърди се, че АУАН е издаден от оправомощено лице, в рамките на неговата компетентност и съгласно законоустановените му правомощия, а Наказателното постановление е издадено от овластено за целта лице. Заявява се, че са спазени законоустановените срокове за съставяне на АУАН, както и изискванията на чл.42 от ЗАНН. Нарушението било детайлно описано, с правилно посочена правна квалификация и при спазване на изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Изложените обстоятелства в Акта били достатъчни, за да се разбере в цялост от наказаното лице какво нарушение му се вменява и как да организира защитата си. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според Г. в конкретния случай било извършено нарушение, което попадало в обхвата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена скорост съобразно интензивността на движението и пътната настилка, което е станало причина за настъпване на ПТП. За това нарушение е предвидена санкция в твърд размер – 200 лева, поради което конкретно наложената „глоба“ се явявала законосъобразно определена. По отношение на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че е достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде тествано за употреба на наркотични вещества или техни аналози да е отказало да му бъде направена проверка, респ. да не е дало кръв за изследване. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническа сродство /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил наркотични вещества или не/ е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Според Г. издаденият акт е пропорционален на извършеното нарушение и отговаря на изискванията за правна 3 яснота и предсказуемост, което е от съществено значение за опазването на правния мир и доверието в институциите. Наложеното наказание също било пропорционално на нарушението и имало за цел да санкционира нарушителя и да осигури бъдеща превенция.

При индивидуализация на наказанието било отчетено не само деянието, но и поведението на нарушителя. Спазен бил и принципът за съразмерност на наказанието спрямо обществената опасност на деянието. С тези аргументи се иска от съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Наред с това Г. прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото са депозирани писмени бележки и от Г. с вх. № 269537/08.08.2025г. По същество изложеното в тях съвпада с посоченото в писмените бележки на Г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 18.06.2023г. около 13.30 часа в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към кв. „Симеоново“ се движили със скорост около 30 км/час товарен автомобил „***“ с рег. № ********** (управляван от св. Т. – З.) и зад него – лек автомобил „***“ с рег. № *********** (управляван от св. Л.). По същото време жалбоподателят К. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ********** в гр. София по бул.

„Симеоновско шосе“ с посока на движение от ул. „Симеоновска“ към Околовръстен път. До номер 210 на бул. „Симеоновско шосе“, при навлизане с десен завой на бул. „Симеоновско шосе“, вместо да навлезе в неговата лента за движение, където нямало автомобили, К. навлязъл в лентата на насрещно движещите се коли, където по това време и на същото място се намирал товарен автомобил „***“ с рег. № **********. Между двете превозни средства настъпил челен удар.

След удара св. Л. и съпругът на св. Т. – З. отишли при водача на лек автомобил „***“ с рег. № ********* и чули, че той нещо сумти, без членоразделна реч, като от автомобила излизал силен мирис на алкохол. Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № ********* бил сам в автомобила.

Във връзка със случая и тъй като св. Т. - З. била бременна, на място били извикани линейка и полиция. Линейката откарала свидетелката Т. - З. в болнично заведение за преглед. Местопроизшествието било посетено от полицейските служители П. К. и С. К..

Полицаите тествали водача на лек автомобил „***“ с рег. № ********* за алкохол, като техническото средство отчело 1,94 промила. Служителите на МВР предложили на К. да бъде тестван с Drug Test 5000 с фабр. № ARLK – 0001, но той отказал. Поради това св. К. (мл. автоконтрольор от ОПП – СДВР) издал на А. В. К. талон за изследване с бл. № 086210, в който отразил резултата от тестването на жалбоподателя за алкохол, както и отказа му да бъде тестван за наркотични вещества, като дал 45 минути на лицето, за да се яви във ВМА за медицинско и химическо изследване. Талонът за изследване бил връчен в 15:20 часа на 18.06.2023г. на К. при отказ, удостоверен с подписа на Г. П. С.. На място бил съставен от св.

4

С. К. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К - 345.

На 18.06.2023г. свидетелят П. К., в присъствието на свидетелят С. К., съставил срещу А. В. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия AД № 240908 от 18.06.2023г. - за нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Актът бил съставен и препис от него бил връчен на К. срещу подпис на 18.06.2023г.