Решение № 582 от 11.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120202126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен адрес в Република България: **************, срещу Електронен фиш серия К №*******, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2021г. в 18,16 часа в гр.Бургас, *********************, лек автомобил – „*******“, peг. № ********се движел с наказуема скорост 115 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar *******“ с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „************“, peг. № 1

********** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 25 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш серия К № ******** с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 07.05.2024г., а в процесната жалба е посочено, че е депозирана на 13.05.2024г., без върху нея да е положен от АНО вх. номер и дата. Придружителното писмо, с което тя е изпратена до БРС обаче, е от дата 20.05.2024г., което следва да се приеме за възможно най - късен момент, в който жалбата е депозирана и което води до извода, че същата е подадена в срок. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на 23.06.2021г. в 18,16 часа в гр.Бургас, **************, лек автомобил – „Т*******“, peг. № ********** се движел с наказуема скорост 115 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 90 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От тълкуването на тази правна норма се установява, че законодателят е предвидил ангажиране на административно – наказателната отговорност на собственика на превозното средство. Видно от приложените към административно – наказателната преписка доказателства обаче жалбоподателката не е била собственик на лек автомобил – „*********“, peг. № ********* към процесната дата 23.06.2021г., поради което и незаконосъобразно е ангажирана нейната отговорност.

Действително, видно от Договор за покупко – продажба на лек автомобил от *********. Д. Б. ЛНЧ: ********** е придобила собствеността върху това МПС. С нарочно нотариално заверено споразумение от ********обаче, така сключеният договор е развален по взаимно съгласие на страните. По – късно, на ********** Д. Б. е отново е станала собственик на автомобила на основание нов договор за покупко – продажба на лек автомобил от същата дата. Въпреки, че в определени периоди от време жалбоподателката е била собственик на МПС-то, тя не е имала това качество в периода от 18.02.2019г. до 30.04.2024г., в който влиза и момента на извършване на процесното нарушение - 23.06.2021г.

Ето защо и с оглед обстоятелството, че видно от нотариално завереното споразумение от ********купувачът Б. е върнала на продавача процесното МПС и няма данни тя да е лице, на което автомобилът е предоставен, липсва правно основание за ангажиране на нейната отговорност. В този смисъл и съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП електронен фиш 2 е следвало да се издаде на собственика на автомобила – П.М.П., като едва в случай, че същият посочи жалбоподателката като водач на МПС-то през процесната дата, за АНО е била налице възможност за ангажиране на нейната отговорност. Като е издал ЕФ на Д. Б.

АНО неправилно е определил субекта на процесното нарушение, което влече като последица отмяна на обжалвания акт

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, поради което и атакуваният ЕФ следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им, поради което и съдът следва да му присъди такива в размер на 400лв. /съобразно представения договор за правна защита и съдействие – л.10 от делото/.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №*****, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя - Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен адрес в Република България: ******************** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА ОД МВР гр.Бургас да заплати на Д. Б. ЛНЧ: **********, с постоянен адрес в Република България: ******************** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3