Решение № 750 от 18.12.2019, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 1335/2019
- Вид
- Решение № 750
- Подписан
- 18.12.2019
- В сила
- 09.12.2020
- Състав
- ЙОХАННА ИВАНОВА АНТОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.2, т.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.4, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 39,ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 41 · Конституция на Република България
- чл. 144,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 216,ал.1 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
750 18.12.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно засеД.е в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1335 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
45, ал.1 във вр. с чл. 51, ал.1 и чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата Й.Д.М. ***, действаща чрез процесуален представител а.. Н.В.-***, твърди в исковата молба, че на 19.02.2019г. в телевизионно предаване, излъчено по Нова телевизия, ответникът В.Й.Н.
***(председател на КТ „Подкрепа” в града) отправил по отношение на ищцата клеветнически твърдения, внушаващи пред цяла България, че ищцата, в качеството й на директор на ЦСОП(Център за специална образователна подкрепа) гр. Търговище е разходвала държавни средства в големи размери, което я уличава и в безстопанственост на повереното й помощно училище в с.Давидово, общ.Търговище, което е закрито през 2009г., като в интервюто ответникът е заявил следното:”Тези пари да се потърсят за какво са отишли, защото явно не са отишли на място”, което изявление ищцата приема като приписващо й престъпление по служба. Посочва още, че репортажът е излъчен в три емисии на Нова телевизия, като изявлението на ответника е незабавно разпространено в националните електронни и печатни медии и по този начин е станало достояние на неограничен кръг лица.Като счита, че посоченото изявление на ответника излиза извън границите на позволеното и е в нарушение на чл.
39,ал.2 от Конституцията на Република България, приема, че същото осъществява съставите на обида и клевета, приемайки, че изявлението съдържа обидни и клеветнически твърдения, внушаващи нравствено укоримо и противоправно поведение и по този недопустим начин е засегната правната сфера на ищцата.Сочи, че изявлението на ответника е причинило на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на доброто име, честа, достойнството и авторитета на същата, като от претърпените отрицателни преживявания, ищцата е получила стомашна криза, потърсила е медицинска помощ, като й е издаден болничен лист, приемала е успокоителни, разстроена била и социалната й сфера на общуване, за които неимуществени вреди ищцата претендира обезщетение от ответника в размер на 10 000лв.В съдебно засеД.е искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата а.. Н.В.-***, който пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител а..С.П. ***, предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен. Излага се, че ответникът, в качеството си на председател на СРС КТ Подкрепа гр.Търговище, получил сигнал за влошеното състояние на сградата на закритото Помощно училище-интернат в с.Давидово, общ.Търговище, във връзка с който ответникът изпратил писмо до МОН, вследствие на което е инициирана проверка, констатациите от която, ответникът твърди, че са отразени в репортажа по Нова телевизия. Не оспорва съдържанието на изявлението си, но счита, че същото не съдържа нито обидни, нито клеветнически твърдения, като освен това, изявлението му е насочено към директора на посоченото учебно заведение, а не към ищцата в лично качество; иска отхвърляне на претенцията, претендира разноски. В съдебно засеД.е възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника а.. С.П.-***, който пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното на хартиен носител от ищцовата страна съдържание на репортажа на Нова телевизия от 19.02.2019г., озаглавен „ Къде отиват стотици хиляди левове, отпускани за училище в Търговище”, неоспорено от ответната страна, се установява, че е проведено журналистическо проучване на въпроса относно разходването на отпусканите за ремонт и поддръжка на помощното училище държавни средства, като в репортажа са интервюирани не само ответника, но и самата ищца, както и кмета на с.Давидово, общ.Търговище, охранител, работещ в училището и директорът на РУО Търговище. Посочено е, че по подаден сигнал до ответника, в качеството му на синдикален лидер, относно лошото състояние на училището, същият е подал сигнал до МОН, извършена е проверка по компетентност от РУО Търговище, която е установила, че липсват документи, които да удостоверяват извършвани разходи за охрана и стопанисване на затвореното училище. Установява се, че ответникът е направил изявлението ”Тези пари да се потърсят за какво са отишли, защото явно не са отишли на място”, което същият признава и в отговора на исковата молба.От съдържанието на репортажа се установява още, че самата ищца е направила следното изявление: „Може и да съм грешна, признавам вина, но ако имам 6000лв. на месец за газ през януари и имам отпуснати 15000лв., дали ще вложа тези 15000лв. в пустееща сграда, за да закърпя оградата, или ще си платя газта на децата”, като коментарът на журналиста е, че според директорката проблемът идва от това, че бюджетът не идва наведнъж, а месец за месец.Кметът на с.Давидово, общ.Търговище е заявил в репортажа, че той самият е взел инициативата и е станал пазач на училището, като „в един момент вече вдигнах ръце-кой каквото искаше си вземаше”.От писмо № 15-117/05.10.2018г. на Заместник - министъра на образованието и науката, изпратено до ответника се установява, че във връзка с постъпилото писмо от последния с твърдения за безстопанственост и финансови нарушения от страна на директора на ЦСОП гр.Търговище е извършена проверка по компетентност от РУО гр.Търговище и е съставен Констативен протокол, от който са направени следните изводи:Със Заповед № РД-14-133/21.07.2009г. на министъра на образованието и науката е закрито Помощно училище-интернат „Кирил и Методий” с.Давидово, общ.Търговище, като имуществото му се предоставя на ПУИ „Д-р Петър Берон” гр.Търговище, което със Заповед РД-14-277/20.07.2017г. на министъра на образованието и науката е преобразувано в Център за специална образователна подкрепа гр.Търговище, при което, като правоприемник на ПУИ, ЦСОП приема недвижим имот-публична държавна собственост, а именно-сградата на закритото училище в с.Давидово, общ.Търговище. Посочено е още, че за 2018г. на ЦСОП гр.Търговище са определени средства по формула, в които е включена и добавка за поддръжката и охраната на материално-техническата база на закритото училище в размер на 28 000лв. и за ЦСОП такива средства се получават от 2010г., като при проверката не са представени документи, доказващи извършването на разходи за поддръжка и охрана на сградите на закритото ПУИ в с.Давидово, представена е застрахователна полица за 2018г., включваща и балансовата стойност на тези сгради, но в полицата не е включена клауза ”кражба чрез взлом и грабеж”.Заключението е, че с действията си директорът на ЦСОП гр.Търговище е нарушил Заповед № РД-09-358/28.02.2018г. на министъра на образованието и науката, с която е утвърдена формулата за разпределение на средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата между второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката, като същото нарушение е допускано и по отношение на аналогичните заповеди за предходните финансови години от 2015г. до 2017г., по което време директор на ЦСОП е ищцата.Посочено е , че през годините директорът на ЦСОП е допуснал да се причинят значителни вреди чрез неполагане на необходимите грижи по ръководенето, управлението, стопанисването и опазването на имуществото в с.Давидово.Посочено е още, че към момента на проверката директорът е предприел мерки за поставяне на решетки на една от сградите и е изискал оферти за осъществяване на охрана на имота в с.Давидово.От писмо изх.№ ПД05-39/11.10.2018г. на РУО-Търговище, изпратено до ответника се установява, че във връзка с извършената проверка и направените в резултат на нея констатации, както и предвид допуснатите пропуски и нарушения на директора Й.М., са дадени задължителни предписания да се предприемат необходимите мерки за стопанисването и опазването на имуществото в с.Давидово.От представената медицинска документация, касаеща здравословното състояние на ищцата се установява, че 05.03.2019г. същата е диагностицирана с „гастродуоденит, неуточнен”, издаден й е болничен лист, насочена е към преглед от психиатър.По делото са събрани и гласни доказателства, като от показанията на св. С.Й. Д.-психолог в ЦСОП се установява, че всички в училище са изгледали репортажа на нова телевизия на 19.02.2019г. и се почувствали наранени от твърденията, че ищцата е злоупотребявала със средства, като свидетелката твърди, че ищцата е обвинена в злоупотреби от ответника в този репортаж.Твърди още, че ищцата се почувствала много омерзена, наранена и смазана, защото изложеното в репортажа не било така и тя възприела думите като клевета.Свидетелката твърди също, че след излъчването на репортажа ищцата се сринала психически, наложило се да търси лекарска помощ, била много разстроена.Твърди също, че е чувала ответника да се заканва, че ищцата трябва да отиде зад решетките, че ще я разсипе от проверки.От показанията на св. С.Б.-бивш учител в училището се установява, че той също е гледал репортажа и чул от ответника, че нямало стопанисване, нямало отговорност, че имало кражби от директорката, завличане на пари и др., като свидетелят уточнява, че „ответникът имаше предвид, че стават кражби...”.Излага още, че няколко дни след репортажа срещнал ищцата, която била много разстроена.Съдът, преценявайки свидетелските показания приема, че следва да ги кредитира в частта относно начина, по който се е чувствала ищцата след излъчването на репортажа, а в останалата им част не ги кредитира, доколкото същите съдържат изводи на свидетелите и описание на собствените им емоции, а не пресъздаване на факти.Представени от ищцовата страна са Заповед № РД-07-2/01.03.2019г. на началника на РУО Търговище, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, Решение № 411/12.07.2019г. постановено по гр.д.№ 627/2019г. по описа на РСТ, с което посочената заповед е отменена и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.08.2019г. на прокурор при РП Търговище, с което е отказано образуването на досъдебно производство против ищцата, поради липса на данни за извършени престъпления по чл. 216,ал.1 от НК и по чл. 144,ал.2 от НК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Паричната претенция на ищцата за заплащане на сумата от 10 000лв., претендирана като обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деликт, е обоснована с твърдения за отправени от ответника обидни и клеветнически твърдения за разходване на държавни средства в големи размери, което, според ищцата, я уличава и в безстопанственост на повереното й помощно училище в с.Давидово, общ.Търговище, отправени в телевизионно интервю, излъчено на 19.02.2019г. по Нова телевизия. Съгласно разпоредбата на чл.
45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага-чл.45,ал.2 от ЗЗД. В случая ищцата е посочила конкретното изявление на ответника, от което е засегната, като съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените действия от ответника, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдения за факти и каква – оценки, съответно – дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ, както и да посочи конкретно кои действия ангажират деликтната отговорност на ответника и кои са правомерно извършени. (в този см.Решение № 164/30.06.2016 г. по гр. дело № 5255 по описа за 2015 г.,IV г.о., решение № 212/07.11.2019г. по гр.д.№ 3544/2018г. на ВКС, IV г.о. и др.).Твърденията на ищцовата страна са за това, че в изявлението на ответника ”Тези пари да се потърсят за какво са отишли, защото явно не са отишли на място”, се съдържат клеветнически и обидни твърдения, като това е рамката, в която съдът дължи произнасяне. По дефиниция обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго.Доколкото се твърди изявление на ответника, направено пред журналист, т.е. не в присъствието на ищцата, то не е налице обида по см. на закона. За да е налице клевета, то следва ответникът да е разгласил факти и обстоятелства за ищцата, които са позорни, т.е. неприемливи от гледна точка на обществения морал и същите следва да са неистински, като неистинността им има правно значение само ако тези факти и обстоятелства са обективно позорни, а ако не са, то е без значение дали ищцата се е почувствала засегната, унизена и пр., тъй като чувствата й са нейно субективно преживяване (решение № 12/06.02.2013г. по гр.д.№ 449/2012г. на ВКС, III г.о.). В конкретния случай, ответникът е изложил твърдение за факт, а именно-че паричните средства не са отишли на място, т.е., че отпуснатите публични финансови средства не са употребени за поддръжка и охрана на закритото училище.