Решение № 104 от 28.09.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Свиленград, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200644 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000380 от 12.05.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на В. ДР. СТ. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ул.”Околчица”№12 за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

Жалбоподателят В. ДР. СТ. в законопредвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,без да излага конкретни съображения.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

1

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Бл.

П. Бл. и Т. Анд. Д., се установява, че на 20.04.2021година св. Т. Анд. Д. – полицейски служител изпълнявал служебните си задължения,когато около 16,00часа в гр.Свиленград на улица Крайречна пред дом №61 забелязал да се движи лек автомобил марка „Волво С60“ с рег. № Х 1622 КР в посока РУ Свиленград и тъй като получил по рано оперативни данни,че жалбоподателя използва и съхранява наркотични вещества при разминаване на с лекият автомобил на жалбоподателя,спрял полицейският автомобил пред неговият.

При извършената проверка полицейският служител установил,че лекият автомобил бил собственост и се управлявал от водачът жалбоподател, който по време на проверката не носил в себе си свидетелство за управление на МПС и контролен талон, тъй като при поискване от контролните органи не им го представил.

Водачът бил отведен в сградата на РУ Свиленград и там св.Бл. П. Бл. обяснил на водача-жалбоподателя,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като приканили водачът да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 с № ARLJ 0022”, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №082672,но жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван ,като собственоръчно вписал в талона,че отказва да даде кръвна проба , за което се подписал ,като екземпляр от талона му бил връчен срещу подпис.

За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия АА №814356 от 20.04.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .

2

Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 03.08.2021г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП и ЗППАМ.

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082672.

Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Бл. П. Бл. и Т. Анд. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082672,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Бл. П. Бл. и Т. Анд. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива и не е носил в себе си СУ на МПС и КТ,въпреки че е управлявал такова.

3

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за нарушител/водач и талон за медицинско изследване №082672, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт, като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание.

Съгласно чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН описанието на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на наказателното постановление.

Описанието на нарушението следва да е пълно, точно и ясно. В случая е налице разминаване на изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. В АУАН е посочено, че лицето “отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство ……..с инв.номер …….“ - изпълнително деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП, в НП като извършено е посочено „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химикотехнологично лаб. изследване за установяване употребата на наркотични в-ва или техни аналози – изпълнително деяние по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

Формалността на административнонаказателното производство

4 предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в стадия на съдебното производство.

Като не е отчел нарушението като съществено, ЯРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, съотв. следва да се отмени и издаденото НП.

Що се отнася до второто нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, следва да се посочи,че в АУАН същото единствено е посочено с цифровата си квалификация, без изрично да е описано какво точно нарушение жалбоподателя е извършил,като едва в НП е посочено,че жалбоподателя не носи в себе си СУ на МПС и КТ, което безспорно е съществено процесуално нарушение обосноваващо отмяна на НП и в тази му част.

Отделен е въпросът,че дори и да се приеме,че липсва коментираното по горе нарушение,същото остана недоказано в настоящото производство,тъй като и двамата разпитани по делото свидетели не установиха,че водачът жалбоподател при поискване от тяхна страна не е носил в себе си процесните документи.

По изложените доводи обжалваното НП следва да се отмени изцяло.

Хипотетично ако съдът би приел,че липсват коментираните по горе недостатъци, би се приело следното:

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.