Решение № 142 от 14.11.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С., 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20221870200084 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалбата на К. Р. А., ЕГН **********, от гр. С., срещу НП № Ф-5/05.01.2022 г. издадено от Директор на областна дирекция по безопасност на храните С. област (ОДБХ С. област).

С жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като е наложена санкция която може да бъде наложена само на лице бизнес оператор, както и че НП е неправилно, тъй като вмененото нарушение не е извършено от жалбоподателя. Ответникът по жалбата надлежно представляван от упълномощен юрисконсулт излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.

Съдът като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от разпита на свидетелите А. Д. – Г. и Д. Г., че същите като служители на длъжност „инспектор“ при ОДБХ, извършили проверка на обект за бързо хранене, нерегистриран, който се намирал в гр. С. на ул. „Х.

М.“. При извършената проверка свидетелите установили, че жалбоподателя се намира вътре в обекта и в момента на проверката обработва охладено месо 1 за пържоли, които се слагат в сандвичи и бургери. В момента на проверката обекта работел, като имало чакащи клиенти пред самия обект. При започване на проверката, клиентите си тръгнали, тъй като дейността била преустановена. Със съдействие на служители на РУ С. била установена самоличността на жалбоподателя и на място бил съставен АУАН. Преди съставянето на акта, инспекторите от ОДБХ, по електронен път извършили проверка и установили, че този обект не е вписан в Национален регистър на българската агенция по безопасност на храните. Със съставения АУАН, актосъставителя възпроизвел констатациите си, че на 09.08.2021 г. в обект за бързо хранене с адрес гр. С., ул. „Х. М.“ № 29, лицето К. Р. Алексов извършва търговска дейност в обект, който не е регистриран или одобрен по реда на чл.

23 от Закона за храните. В момента на проверката обекта работи с клиенти, гореописаното лице борави с храни (извършва нарязване на охладено свинско месо, с цел предлагане на пържоли на краен потребител) и технологично оборудване. На видно място на обекта е поставено работно време и ценоразпис. Няма касов апарат в обекта. Посочено е, че така възприето съставлява нарушение на чл. 23 от Закона за храните. АУАН е подписан от привлеченото лице, препис му бил връчен.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което Директора на ОДБХ е преценил, че жалбоподателя, като извършва търговска дейност в обект, който не е регистриран или одобрен по реда на чл. 23, ал. 1 от Закона за горите, а към момента на проверката обекта е работил с клиенти, боравил е с храни (извършва нарязване на охладено свинско месо, с цел предлагане на пържоли на краен потребител) и технологично оборудване, на видно място в обекта е било поставено работно време и ценоразпис, а в обекта нямало касов апарат, е нарушил чл. 23, ал. 1 от Закона за храните. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ за нарушение на чл.

23, ал. 1 от ЗХ.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е от лице имащо правен интерес от обжалване и е подадена срещу НП подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Със 2 съставения АУАН и впоследствие с издаденото НП срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за това, че с деянието си е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗХ.

Посочената законова разпоредба гласи, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. От текста на закона е видно, че разпоредбата предвижда административно задължение, за лицата които извършват производство, които извършват преработка, които извършват дистрибуция на храни, да извършват посочените дейности след регистрация или одобрение по реда на закона. В настоящия случай, в отговорност на жалбоподателя не е вменено извършването на нито една от трите посочени дейности – производство, преработка или дистрибуция на храни. Както с акта, така и с НП, жалбоподателят е обвинен в това, че първо извършва търговска дейност в обект, който не е регистриран или одобрен и второ, че борави с храни. Нито извършването на търговска дейност, нито боравенето с храни покрива фактическия състав на чл. 23, който предвижда дейност да бъде извършвана след регистрация, като дейността е производство, преработка или дистрибуция. Остава напълно неясно, наказващия орган и актосъставителя, какво съдържание влагат в понятието „извършва търговска дейност и борави с храни“, доколкото посочените понятия не са намерили своето определение в § 1 от Допълнителната разпоредба на закона за храните. По този начин, в отговорност на жалбоподателя е вменено едно деяние, което не покрива съставомерни елементи от състава на административното нарушение, което е посочено в акта и в НП. С вмененото деяние „боравене с храни и технологично оборудване и извършване на търговска дейност“, не може да се осъществи от обективна страна състава на нарушението, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание. С формулирането по този начин на вмененото нарушение, жалбоподателя е бил лишен от възможността да се защити, доколкото не е могъл да направи съпоставка с описаното деяние за което е обвинен и посочената като нарушена норма, доколкото двете не кореспондират помежду си.

Ето защо, съдът намира, че на това основание НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по заявеното искане за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на жалбоподателя. Като взе предвид, че по делото са налице доказателства за 3 заплатено възнаграждение за един адвокат – повереник на жалбоподателя по настоящото дело, което е било в размер на 400 лв., намира, че посочената сума, на основание чл. 63д от ЗАНН, следва да бъде отнесена в тежест на ОДБХ С. област.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № Ф-5/05.01.2022 г. издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните С. област.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните С. област да заплати на К. Р. А., с ЕГН 9903306320, сумата от 400 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд С. – Област, в 14 дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4