Решение № 249 от 11.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр. Добрич, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500386 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. № 19419/03.11.2023 г. от „Нова Добруджанска трибуна“ ООД, ЕИК 124052469, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.

„Св. св. Кирил и Методий“ № 36, вх. Б, ап. 2, представлявано от управителя Д.

Д.Д., чрез упълномощения адвокат Д. Р. от АК - София, срещу решение № 747/06.10.2023 г. по гр. дело № 96/2023 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което „Добруджанска трибуна“ ООД, ЕИК 834026223, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „България“ № 3, представлявано от управителя Д. Д.Д., е осъдена да заплати на „Нюзпринт” ЕООД, ЕИК 104521610, със седалище и адрес на управление/: гр. София, ул. „Тинтява“ № 100, представлявано от управителя Е.П., сумата от 5 201,84 лева, представляваща задължение за плащане на полиграфическа изработка на вестници по договор от 01.1.2016 г. и по издадени фактури, както следва: 641,84 лв. по фактура № 0000020052/15.03.2022 г.; 664,80 лв. по фактура с № 0000020063/23.03.2022 г.;

664,80 лв. по фактура с № 0000020102/30.03.2022 г.; 746,40 лв. по фактура с № 0000020114/05.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020131/12.04.2022 г.;

828 лв. по фактура с № 0000020146/19.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020177/29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 201,84 1 лева от подаване на исковата молба 09.01.2022 г. до окончателното изплащане и разноски в производството по делото в размер на 209 лева – платена държавна такса, 350 лева - възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и 820 лева – адвокатско възнаграждение за упълномощения от ищеца адвокат.

С решение № 411/17.05.2024 г. по същото делото Добричкият районен съд на осн. чл. 274 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 747 от 06.10.2023 г. по гр. дело № 96/2023 г. по описа на Добрички районен съд като в диспозитива на решението навсякъде ВМЕСТО „Добруджанска трибуна“ ООД, с ЕИК 834026223, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „България“ № 3, ДА СЕ ЧЕТЕ „Нова Добруджанска трибуна“ ООД, ЕИК 124052469. Това решение е влязло в сила на 21.06.2024 г.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 03.11.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 23.10.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощник адвокат Д. А. от АК – София, в който е изразено становище за неоснователност на подадената Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 03.11.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 23.10.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на 2 изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията на ответника. Жалбоподателят настоява решението на районният съд да бъде отменено като предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощник адвокат Д. А. от АК – София, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 96/2023 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на „Нюзпринт” ЕООД, ЕИК 104521610, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 100, чрез упълномощения адвокат Д. А., с която против „Нова Добруджанска трибуна“ ООД, ЕИК 124052469, със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 36, вх. Б, ап. 2, представлявано от управителя Д. Д.Д., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 258 и сл. от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 201,84 лева, представляваща задължение за плащане на полиграфическа 3 изработка на вестници по договор от 01.01.2016 г. и по издадени фактури, както следва: 641,84 лв. по фактура № 0000020052/15.03.2022 г.; 664,80 лв. по фактура с № 0000020063/23.03.2022 г.; 664,80 лв. по фактура с № 0000020102/30.03.2022 г.; 746,40 лв. по фактура с № 0000020114/05.04.2022 г.;

828 лв. по фактура с № 0000020131/12.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020146/19.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020177/29.04.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 201,84 лева от подаване на исковата молба 09.01.2023 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските в производството и адвокатско възнаграждение.

Според изложените в исковата молба твърдения между страните е налице сключен на 01.01.2016 г. договор по силата на който са постигнали съгласие ищецът, като изпълнител, да изработва полиграфически /чрез печатно размножаване/ издаваните от ответника (възложител по договора) вестници. „Нова Добруджанска трибуна“ ООД е следвало да заплаща извършените от Нюзпринт” ЕООД услуги в срок от два календарни дни от датата на издаване на данъчната фактура.

Към датата на завеждане на исковата молба пред съда 10.01.2023 г. ответното дружество дължи по процесния договор сумата от 5 201,84 лв., формирана като непогасни задължения по описаните по-горе фактури.

В срока и по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който исковата претенция е неоснователна и недоказана. Отрича се наличието на възникнало между страните облигационно правоотношение, тъй като соченият от ищеца договор от 01.01.2016 г. не е подписан от ответната страна – подписът на възложителя в договора не е на управителя на „Нова Добруджанска трибуна“ ООД Д. Д.Д..

На следващо място са изложени възражения по съществото на спора: страните не са изпълнявали поетите по договора задължения, поради неговата нищожност, породена от липсата на съществен елемент от съдържанието на договора, а именно не е уговорена цена за извършените услуги. В тази връзка не става ясно как са формирани стойностите по фактурите.

Ответникът оспорва и приложеното към исковата молба споразумение за плащане на суми, поради това, че не е подписано от негов представител, реп. не ангажира „Нова Добруджанска трибуна“ ООД. Липсват също така и подписи на представените към исковата молба фактури, както и приемо4 предавателни протоколи за предаване на фактурите. Претендират се претърпените разноски в съдебното производство.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза. След справка в счетоводствата на двете страни вещото лице дава заключение, което не е оспорено от страните, и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, а именно: след проверка на информацията, подадена от ответното дружество към НАП в изпълнение на законово задължение по ЗДДС да декларира осъществените покупки за всеки месечен период и конкретно след проверка на предоставени на 26.07.2023 г. с рег. индекс изх. № 8321- 1/25.07.2023 г. на хартиен носител от ТД на НАП дневници за покупки и продажби на „Нова Добруджанска трибуна“ ООД за периода март 2022 г. – март 2023 г., се установява, че процесните фактури са декларирани и включени в дневниците за покупки и по тях е ползван данъчен кредит в пълен размер, а настъпването на събитието е признато от търговеца като облагаема доставка.

Вещото лице докладва, че процесните фактури са осчетоводени при ищеца като вземания от ответника. В тази връзка експертът сочи осчеводено на 29.04.2022 г. частично плащане от 22,96 лв. по фактура с № с № 0000020052/15.03.2022 г.

Везмането по процесните фактури към датата на заключението е в размер на 5 201,84 лв., формирано от сбора на задълженията, както следва:

641,84 лв. по фактура № 0000020052/15.03.2022 г.; 664,80 лв. по фактура с № 0000020063/23.03.2022 г.; 664,80 лв. по фактура с № 0000020102/30.03.2022 г.;

746,40 лв. по фактура с № 0000020114/05.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020131/12.04.2022 г.; 828 лв. по фактура с № 0000020146/19.04.2022 г.;

828 лв. по фактура с № 0000020177/29.04.2022 г. Съобразно изложеното в.л. приема, че ответното дружество е ползвало данъчен кредит в пълен размер по процесните фактури.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено в отношенията между страните, съгласно сключения на 01.01.2016 г. договор, че „Нюзпринт” ЕООД, в качеството му на изпълнител, е приел поръчката на „Нова Добруджанска трибуна“ ООД, в качеството му на възложител, да се извърши полиграфическа изработка на 5 издаваните от ответника вестници, при съблюдаване на следната основна технология: монтаж; копиране; печат; експедиране до рампата на ИПК Родина. В раздел III, наименуван „Плащания“ на процесния договор изрично е уточнен начина и срока на плащанията, които възложителят дължи, а именно: заплащането на данъчната основа по предоставените услуги се извършва в срок до два календарни дни от датата на издаване на данъчната фактура.

Страните са постигнали съгласие „под заплащане“ да се разбира реално постъпили суми по сметката на изпълнителя съгласно чл. 305 от ТЗ (чл. 305 от ТЗ: „Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора“).

Правоотношението, от което е породен спора между страните има договорен произход. От предмета на договора, видно от който едната страна поема задължение да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, след което да й го предаде, а поръчващата страна да го приеме и заплати, се налага извода, че процесният договор представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на изпълнителя е да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от същата, което да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, а според ал. 2-ра на същата разпоредбата изпълнителят дължи и добро качество на изработеното, ако работи със свой материал. Следващото основно задължение на изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.