Решение № 339 от 07.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия В. М. В. чрез упълномощените защитници адв.Д. Д. и адв.И. Л., по касационни жалби на частните обвинители Д. Т. Н., С. Н. П. и С. Г. И. чрез упълномощените повереници адв.В. Д. и адв.П. К. срещу Решение № 98 от 14.06.2024г. по ВНОХД № 431/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, НО, 1 състав, с което е изменена присъда № 35 от 26.06.2023г. по НОХД № 504/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.

В касационната жалба на защитниците на подсъдимия В. М. В. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, като се иска оправдаване на подсъдимия, или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или намаляване на наложеното наказание с приложение на чл.55, НК. Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено от съдебен 1 състав, по отношение на който са били налице основания за отвод, като от мотивите на въззивния съдебен акт можело да се заключи, че са налице пристрастност и предубеденост на съдебния състав. В подкрепа на това се посочват поредица възражения на защитата по фактите, направени пред въззивния съд, които не били обсъдени, в резултат на което се установявала пристрастност на съда и допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда в цялост. В жалбата се прави позоваване и на липса на мотиви на съдебния акт, като фактическите изводи на съда почивали на предположения и пропуски при обсъждане на обясненията на подсъдимия и игнориране на показанията на св.М. В.. Оспорва се отказа на съда да приеме, че деянието на подсъдимия е извършено в условията на неизбежна отбрана, като защитата се опира на факти, приети по делото, позовава се на теорията и на задължителната съдебна практика. Така защитата обосновава наличието на непосредствено противоправно нападение, извършено от починалия С. И. и иска оправдаване на подсъдимия В. В. на основание чл.12 НК. Алтернативно в касационната жалба на защитниците на подсъдимия се твърди, че увеличеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода” е явно несправедливо, като се оборват приетите отегчаващи обстоятелства и защитата се позовава на наличието само на смекчаващи обстоятелства, някои от които от категорията на изключителните.

В касационните жалби на частните обвинители Д. Т. Н., С. Н. П. и С.

Г. И. чрез техните повереници се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания относно прилагането на закона.

Твърди се, че при постановяването на своето решение Апелативен съдПловдив е направил погрешна интерпретация на събраните доказателства и погрешна оценка на доказателствените материали, като е игнорирал доказателствени източници от съществено значение за установяване на обективната истина, посочват се обстоятелства, които водели до извод за наличие на предварителен план за умъртвяването на С. И. и се обосновават пороци във формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Поверениците намират, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения се е стигнало до неправилен извод за наличие на внезапно 2 възникнал умисъл, а от доказателствата по делото се установявало, че деянието на подсъдимия В. съдържа всички елементи, характеризиращи квалифицирания състав на чл.116, ал.1, т.9 НК. По отношение на определеното от въззивния съд наказание се твърди, че то не съответства очевидно на обществената опасност на деянието и дееца и се излагат аргументи за наличие на отегчаващи обстоятелства, които не са били взети под внимание от въззивния съд. В касационната жалба се оспорват размерите на уважените граждански искове на пострадалите Д. Т. Н., С. Н. П. и С. Г. И. и се твърди, че те са занижени и не отговарят на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва се и редуцирането на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, сторено от въззивния съд, както и определеното от въззивния съд възнаграждение за участието на поверениците във въззивната инстанция, като се излагат съображения за недопустимост на намаляването на хонорара на поверениците на частните обвинители и граждански ищци в наказателния процес, а определените от въззивния съд разноски свидетелствали за подигравка с труда на адвоката и представлявали обида за положените от него усилия.

Срещу касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци Д. Т. Н., С. Н. П. и С. Г. И. е постъпило възражение от упълномощените защитници на подсъдимия В. М. В. адв.Д. Д. и адв.И. Л., които считат, че тези жалби не могат да породят целените от тях последици. Във възражението се излагат съображения за липса на основания за уважаване на подадените жалби, доколкото по същество в тях се правели оплаквания за непълнота на доказателствата и необоснованост на атакувания съдебен акт, които не подлежат на касационно разглеждане. Във възражението се сочи, че оплакванията на частните обвинители и граждански ищци почиват на предположения и се оспорва искането за увеличаване на наказанието поради процесуалното поведение на подсъдимия и упражняваното от него право на защита. Защитниците намират за законосъобразно решението на въззивния съд да редуцира размера на адвокатското възнаграждение за поверениците на частните обвинители и граждански ищци.

Пред настоящия състав на касационната инстанция повереникът на 3 частните обвинители С. Н. П., С. Г. И. и Д. Т. Н. - адв.В. Д. иска уважаване на подадените касационни жалби от частните обвинители и връщане на делото на апелативния съд със задължителни указания относно приложението на закона.

Развива доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на присъдата на окръжния съд и решението на апелативния съд, като твърди, че са игнорирани доказателствени източници и е налице превратно тълкуване на събраните доказателства по делото.

Позовава се на собствени възприятия от видеозаписите по делото и твърди, че действията на подсъдимия сочат на предварителна подготовка за убийството на пострадалия И.. Оспорва аргументите на защитата за наличие на неизбежна отбрана и намира, че няма основания за прилагане на чл.12 НК или на чл.119 НК поради липсата на доказателствена обезпеченост на тези твърдения.

Излага доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и оспорва приетите от въззивния съд смекчаващи обстоятелства. Иска уважаване на предявените граждански искове в пълните им размери, както и присъждане на всички направени по делото разноски, като обосновава липсата на възможност наказателните съдилища да определят по-нисък размер на адвокатските възнаграждения от претендираните.

Частните обвинители С. Н. П. и Д. Т. Н. се явяват пред касационната инстанция и поддържат доводите на повереника.

Частният обвинител С. Г. И., редовно призован, не се явява пред ВКС.

Защитниците на подсъдимия В. М. В. - адв.Д. Д. и адв.И. Л. поддържат подадената касационна жалба и оспорват касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци. Излагат аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждането на доводи на защитата, изложени през въззивната инстанция.

Защитниците твърдят, че фактическите изводи за това, какво се е случило в кабинета на подсъдимия, се градят на основата на предположения, като оспорват процесуалната дейност на съда по анализ и оценка на доказателствата по делото. Защитниците намират, че не е обсъдена тезата на защитата за наличие на института на неизбежната отбрана, защитена пред въззивния съд, като се позовават на твърденията на подсъдимия и на 4 свидетеля М. В. за посягане на С. И. към носения от него нож и сочат, че въззивният съд приемал, че подсъдимият трябвало да изчака да му бъде нанесен удар с нож и след това да стреля, което разбиране на въззивната инстанция не съответства на теорията и на практиката. Поддържа се оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, като защитниците твърдят, че са налице само смекчаващи обстоятелства, а в решението въззивният съд неправилно е ценил като отегчаващи обстоятелства факти, които нямат отношение към определянето на наказанието. Подробно се обосновават възражения срещу касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци, като се излагат доводи на липса на възможност Върховния касационен съд да се произнесе по твърденията за необоснованост и непълнота на доказателствата и недопустимостта да се отчита реализирането на правото на защита на подсъдимия в негов ущърб.

Защитникът на подсъдимия В. - неговата майка Х. Х. се присъединява към доводите на професионалните защитници.

Подсъдимият В. М. В. подкрепя изложението на своите защитници и в последната си дума изразява съжаление за станалото, като сочи, че ако не е бил реагирал, той щял бил да бъде мъртъв.

Прокурорът от ВКП намира жалбите на частните обвинители и на подсъдимия за неоснователни. Пледира, че не са допуснати твърдените от жалбоподателите съществени процесуални нарушения. Излага доводи за липса на предубеденост и пристрастност на въззивния съд, доколкото при произнасянето си по мерки за неотклонение на подсъдимия В., съдебните състави на АС-Пловдив не са вземали категорично становище по авторството на престъплението или за вината на подсъдимия. Сочи, че въззивният съд е взел аргументирано становище по всички искания и възражения на защитата и на частното обвинение и е мотивирал своя отказ да допусне допълнителни или повторни експертизи. Анализира обясненията на подсъдимия В. и показанията на неговия брат - св.В., за да заключи, че техните твърдения се опровергават от заключенията на приетите по делото експертизи. Набляга на обстоятелството, че пострадалият не е извадил нож от своя джоб и няма доказателства за нападение от негова страна срещу подсъдимия В., като обосновава липсата на условията на чл.12 НК и на чл.119 НК. Солидаризира 5 се със заключението на инстанционните съдилища за липса на предумисъл при извършване на убийството от страна на подсъдимия В.. Намира, че наказанието, определено от въззивния съд, ще способства за изпълнение на целите по чл.36, ал.1 НК. В заключение - прокуратурата предлага решението на АС-Пловдив да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби на подсъдимия В. М. В. чрез упълномощените защитници адв.И. Л. и адв.Д. Д., на частните обвинители и граждански ищци С. Н. П., С. Г. И. и Д. Т. Н. чрез упълномощените повереници адв.В. Д. и адв.П. К., както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Всички касационни жалби срещу решението на АС-Пловдив са допустими, но неоснователни.

С присъда № 35 от 26.06.2023г. по НОХД № 504/2022г. Окръжен съдСтара Загора е признал подсъдимия В. М. В. за виновен в това, че на 24.03.2021г. в гр.Стара Загора умишлено умъртвил С. С. И., поради което и на основание чл.115 НК и чл.54 НК го е осъдил на 13 години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание и подсъдимият е оправдан по внесеното в съда обвинение деянието да е било извършено предумишлено и по квалификацията по чл.116, ал.1, т.9 НК.

С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимия В. М. В. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Подсъдимият В. М. В. е осъден да заплати на гражданския ищец С.

Н. П. сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до предявения размер от 150 000 лв.