Решение № 2450 от 16.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6806/2025
- Вид
- Решение № 2450
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 512 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- § 1 · Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
- чл. 121а · Кодекс на труда
- чл. 121а, ал. 8 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл.203 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 210, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 215 · Кодекс на труда
- чл. 215, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 272 · Кодекс на труда
- чл. 272, т.6 · Кодекс на труда
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл. 7 · Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
РЕШЕНИЕ
№ 2450 гр. Варна, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110106806 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Е. Т., ЕГН ********** срещу „**” ЕООД, ЕИК **, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на сумата от 1800 лв. (920.33 евро) - представляваща неизплатени командировъчни до Германия и Белгия за осъществен през периода 05.01.2025г. – 15.01.2025г. превоз на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.215 КТ и 2) за заплащане на сумата от 120 лв. (61.36 евро), представляваща неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор № 61 от 4.1.2024г. за осъществени 3 доставки до адрес в Германия и Белгия през периода 5.1.2025г.
-15.1.2025г. на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 128, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника в периода от 04.01.2024г до 17.01.2025г., прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Длъжността му била шофьор на товарен автомобил /международни превози/. Твърди, че с прекратяване на трудовия договор на 17.1.2025г. и до днес не му били заплатени командировъчни пари за периода 5.1.2025г. – 15.1.2025г. - суми от 1920 лв., които представлявали сбор от сумата от 1800 лв. за изминати 6000 км. с ТИР над 12 тона, рег. № ** и ремарке, рег. № ** по време на командировка до Германия и Белгия, за които работодателят 1 следвало да заплати договорени 30 стотинки на километър за осъществения превоз по трудовото правоотношение в периода 5.1.2025г. – 15.1.2025г. до Германия и Белгия, както и сумата от 120 лв. - представляваща сбор от осъществени 3 доставки, договорени от по 40 лв. на адрес за всяка една, извършени на три адреса в Германия и Белгия в същия период. За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение. Поради изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „**” ЕООД, ЕИК **, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Сочи, че не било ясно на какво основание се калкулирала претенцията на ищеца. Твърди се, че командировъчните пари били определени по реда на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115/03.06.2024 год. Същите му били заплатени, след извършено приспадане на глобите, наложени на ищеца за нарушение на правилата за движение по пътищата, платени от страна на работодателя. В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане за сумата от 1 861,25 лв. В периода, в който ищецът изпълнявал трудовите си правоотношения, управлявал товарен автомобил вид влекач. С приемо предавателен протокол от 05.01.2024 год. автомобилът бил предаден на ищеца и бил върнат от него на работодателя с приемо - предавателен протокол, съставен на 16.01.2025 г. При приемането на автомобила били установени причинени от ищеца вреди по кабината му - счупени пластмасови елементи на пасажерската седалка, прогорени и заляти с епоксидна смола седалки, замърсяване на кабината и седалките извън нормалното и др. Според разпоредбата на чл.203 ал.1 КТ, работникът или служителят отговарял имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Моли за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, ако исковете бъдат уважени, се иска дължимите суми да бъдат прихванати с притежаваните насрещни вземания. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:
По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщения 2 доказателствен материал, че в периода от 04.01.2024г до 17.01.2025г. ищецът и ответникът са били в трудово правоотношение, като в периода 05.01.2025г. – 15.01.2025г. ищецът е бил командирован до Германия и Белгия.
Приети са по делото фишове за заплата за месеци февруари 2024г., май 2024г., юни 2024г., юли 2024г., август 2024г., септември 2024г., октомври 2024г. — с вкл. командировъчни към **, както и отчет за периода 18.12.2024г.
– 15.1.2025г.
Видно от Заповед № **.2024 год. и Заповед № **.2025 год. на управителя на „**" ЕООД, ищецът е бил командирован на основание чл. 121а от КТ и във връзка с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Представени са по делото приемо - предавателен протокол от 05.01.2024 год. и приемо - предавателен протокол от 16.01.2025 год. във връзка с предаването на автомобила, който е бил използван от ищеца, както и необходимите документи за това.
Представена е оферта от „**-**“ ЕАД относно стойността на ремонта на изброени в офертата детайли.
Приети са и документи за наложени на ищеца санкции, писмо от ТД на НАП – Варна, ведно със заверено копие на удостоверение А1 на лицето Р. Т.; разпечатка на извадка от справка от ПП СУП за всички подадени уведомления по чл. 62 от КТ за периода 04.01.2024г. до 31.05.2025г. по ЕГН на лицето Р. Т.; заверена разпечатка на Справки за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62 от КТ по ПП БИДИС от 04.01.2024г. и 08.01.2024г. ведно със заверени разпечатки на извадка от справка за подадени декларации по БУЛСТАТ; заверена разпечатка на справка от портала за електронни услуги на НАП на Справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ от 24.01.2025г. ведно със съобщение за резултата от обработката, постъпилото на 17.09.2025г. писмо от ОД на МВР – Варна с рег. № ** от 16.09.2025г.
От писмо от ОД на МВР – Варна от 09.04.2026г. се установява, че в АИС на МВР няма дА. за лицето М. К. К. относно пътуванията на лицето за три години назад, считано от 01.12.2024г. до 28.02.2025г. Представени са Пътен лист ** и Пътен лист **.
В хода на производството е прието заключение по изготвена ССчЕ, 3 което съдът кредитира като обосновано, отговарящо на поставените въпроси и изготвено от компетентно лице. От същото се установява какви са трудовите възнаграждения на ищеца за процесния период по фишове за заплата и как са формирани, представени от вещото лице в табличен вид. Основната заплата и добавките за стаж са начислявани на база подписания трудов договор между страните. Болничните са начислени на база представен болничен лист от ищеца. Отпуските са начислени на база дължимите суми за основна заплата и добавка за стаж. Обезщетението по чл. 224 от КТ е начислено на база брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. ноември 2024 г., като от проверените документи при ответника установих, че м. ноември 2024 г. е предхождащ м. януари 2025 г., в който Р. Т. има поне 10 отработени дни. Относно командировъчните от страна на „**“ ЕООД е следвало да се начисляват по 50.00 евро на ден, като сумите получени от Р. Е. Т. не отговарят на дните в командировка на ищеца. В тази връзка от страна на „**“ ЕООД ми обясниха, че това се дължи на допусната от тях грешка, като аз не мога да дам заключение на какво се дължи разминаването между сумите по ведомост и предвидените 50.00 евро на ден. Според експертизата, няма дА. за включване на суми за доставки на адрес в чужбина. Отделно от горното, във вътрешните правила за работна заплата и 2 бр. анекси към тях на „**“ ЕООД, няма предвидено начисляване на суми за доставки на адрес в чужбина. Посочено е какви доставки са осъществени от работника в периода 05.01.2025 г. – 15.01.2025г. – общ пробег от 5 802 км. Установяват се дА., че ищецът е изминал 5 802 километра, като дължимата сума на база 30 ст./изминат километър се равнява на 1 740.60 лева. Според вещото лице, ищецът е бил в командировки до Германия и Белгия през периода 05.01.2025 г. – 10.01.2025 г. или общо 6 дни. В наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина е предвиден минимален размер 50.00 евро на ден. В тази връзка размерът на дължимите командировъчни пари и възнаграждения за доставки, дължими от ответника, е в минимален размер на 300.00 евро или 586.75 лева.
Посочено е, че съобразно заповеди №**.2024 г., е утвърден размер на 50.00 евро на ден, т.е. дължимата сума за 6 дни е 300.00 евро или 586.75 лева.
Конкретните суми на извършените плащания от „**“ ЕООД във връзка с извършени нарушения от ищеца са следните: 80.00 евро, платени на 10.06.2024 г., равняващи се на 156.47 лева; 35.00 лева, платени на 22.07.2024 г.; 30.00 евро, платени на 05.12.2024 г., равняващи се на 58.67 лева.
4
Прихванатите от „**“ ЕООД суми за глоби са следните: Във фиша за работна заплата за м. юни 2024 г. са приспаднати 156.47 лева; Във фиша за работна заплата за м. юли 2024 г. са приспаднати 35.00 лева. Последната сума в размер на 30.00 евро, платени на 05.12.2024 г., равняващи се на 58.67 лева, не е прихваната от начислените суми за работна заплата на Р. Т.. За м. януари 2025 г. са изплатени единствено основна заплата и добавка за стаж в брутен размер 750.96 лева. Тази сума в нетен размер след приспадане на осигуровки и данък по ЗДДФЛ е 582.73 лева. Самото плащане е извършено на 31.01.2025 г. Няма начислени суми за командировка на ищеца за м. януари 2025 г.
От приетото заключение на допусната САТЕ се установяват увреждания на тапицерията на лява седалка (седалката на водача), изразяващи се в дупки и изгаряния, които видимо са причинени от тютюневи цигари.
Дупките са запечатани („ремонтирани“) чрез епоксидна смола. Увредени са и метален механизъм на дясна седалка и пластмасовия му капак. Стойността на ремонта за възстановяването на процесните увреждания, според вещото лице, възлиза на 1861,25 лв. с ДДС или 1551,04 лв. без ДДС. От допълнителната САТЕ се установява, че може да се подмени само тапицерията на седалищната част на процесната седалка – без облегалката и точно това е калкулирано като цена на резервна част и сервизен труд за операцията в калкулацията на вещото лице и изготвената от официалния сервиз на марката оферта за сервизна поръчка № **-**. Съответно калкулацията на вещото лице от експертизата остава непроменена. Съответно стойността на ремонта в официалния сервиз на марката за претапициране на седалищната част на лявата седалка на процесния автомобил е 1077,76 лв. с ДДС
В първоинстанционното производство се събраха и гласни доказателствени средства. От разпита на св. Д. Т.а – съпруга на ищеца, се установява, че съпругът й започнал работа при „**“ ЕООД януари месец 2024г. до декември месец, почти една година. Когато той приел автомобила, който управлявал, свидетелката била с него. Там било момчето, което отдавало камиона и т.нар. му шеф Н. П.. Ищецът нямал копие на документа, с който приел камиона. На камиона седалката била изгорена. Хладилникът бил горе-долу чист, но свидетелката го доизчистила. Нищо друго нямало по камиона. Нямало повреда на пасажерската седалка. Съставил се приемопредавателен протокол при приемането на камиона от ищеца, но копие от този документ нямало за ищеца. Момчето, което предало камиона, се казвало И..
5
Идеално почистен бил камионът, единствено седалката, била изгорена от цигара. Нямало друго като поражения по кабината. Изгореното от цигарата стояло на шофьорската седалка. Както го приел, така и го издал камиона, даже още по-чист. При представяне на протокола от 16.01.2025г. на свидетелката, същата сочи, че на 24 и 25 не е имало написано надолу нещо подобно. На предаването на камиона не било присъствало друго лице, нито М. К.. Тя познавала М. К., защото били колеги със съпруга й. Камионът е бил управляван и от още едно лице преди ищеца. Преди Р. момчето, което му предало камиона, се казвало И. и най-вероятно, според показанията, е имало други шофьори на този камион, след като Р. го предал. Свидетелката поддържа, че при приемането на камиона някои неща не били написани в протокола, а при предаването му, тя доизчиствала хладилника и въобще не видяла дали има някакъв документ. При приемо-предаването се коментирало само за тази седалка, която била в това състояние при получаването, не по вина на Р.. За друга повреда не е ставало дума.