Определение № 434 от 18.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Ловеч, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200364 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода Е. Ф. М., в която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч инспектор „Режимна дейност“ Г.Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Т. П. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Служебния защитник на М. – адв. И.К. в съдебно заседание счита, че са налице основанията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена молбата на подзащитния й. Счита, че са налице и двете необходими предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание лишеният от свобода Е. Ф. М. се явява лично и моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента Е. Ф. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД № 4961/2024 г. на РС – Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по НОХД №2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024 година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на 1

13.02.2025 година, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 1 една година и 17 седемнадесет дни; от работа 13 тринадесет дни или всичко 1 една година и 1 един месец и има остатък към днешна дата 18.08.2025 година в размер на 3 (три) месеца.

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Е. Ф. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Е. Ф. М. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е 70 точки, като актуалната оценка на риска от рецидив се запазва в средния диапазон от 70 точки. За периода на изтърпяно наказание в настоящата група не са отчетени положителни или отрицателни промени. Лишеният от свобода е устроен на работа, но за времето което е полагал труд, не следва да има промяна в оценката. Анализът на риска от вреди за обществото е висок (многократни осъждания, изразени криминални нагласи), по отношение на него самия – среден към висок (не са регистрирани суицидни и автоагресивни опити, злоупотребява с ПАВ, риск от уязвимост), към служители – нисък (поведението му към служителите е съобразно изискванията), по отношение на режима – опасения във връзка с въпроси на контрола.

Видно от доказателствата по делото, оценката на риска за периода на изтърпяно наказание не е претърпяла промяна, като от 70 т. се запазва на 70 точки. Поставените задачи в корекционен план се изпълняват частично.

Липсва осъзнатост относно необходимостта от промяна в мисленето, начина на живот, приятелското обкръжение от криминално проявени лица и вредите които нанася на пострадалите от правонарушенията му лица, както вредите и за самия него от употребата на ПАВ (психоактивни вещества). Податлив е на отрицателно влияние.

Видно от социалния доклад по делото, изготвен от ИСДВР Ц.К., няма данни за участия в специализирани програми. В ЗО „Атлант" реално е бил 2 твърде малко време, като се имат предвид периодите, през които е конвоиран за дела и дознания. Полага труд в „Еврокварт" от 21.05.2025 г., но действително отработени има само 22 дни. Лишеният от свобода Е. М. е устроен на работа към фирма „Еврокварт“ ООД. Не е включван и в професионални курсове. В настоящата група не се е включвал в културномасови програми, спортни или други мероприятия.

От доказателствата по делото е видно, че за периода на изтърпяно наказание лишеният от свобода Е. М. не е допуснал дисциплинарно наказание, не е награждаван.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е. Ф. М. следва същият да е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като Е. Ф. М. фактически е изтърпял 1 година и 17 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата 18.08.2025 г. е 3 месеца.

Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на Е. Ф. М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Е. Ф. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3 (три) месеца от наложеното му наказание с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД №4961/2024 г. на РС – Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по НОХД №2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024 година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като 3 неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Ф. М. – роден на **.**.**** г. в гр. Ш., с постоянен адрес: с. С.В., общ. К., обл. Ш., ул. *** и настоящ адрес: ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, в момента в затвора, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА към 18.08.2025 г. от 3 месеца, от наложеното му наказание с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД № 4961/2024 г. на РС – Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по НОХД № 2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024 година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Ловеч, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20254300200364 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода Е. Ф. М., в която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора - Ловеч инспектор „Режимна дейност“ Г.Д. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Т. П. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Служебния защитник на М. – адв. И.К. в съдебно заседание счита, че са налице основанията на чл. 70 от НК и моли да бъде уважена молбата на подзащитния й. Счита, че са налице и двете необходими предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание лишеният от свобода Е. Ф. М. се явява лично и моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента Е. Ф. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с Протокол № 432/31.01.2025 година по ЧНД № 4961/2024 г. на РС – Варна, включващо на основание чл. 25 от НК: Присъда № 226/09.10.2024 г. по НОХД №2635/2024 година на РС – Варна и по протокол № 958/10.12.2024 година по НОХД № 3895/2024 година на РС – Варна, с който му е наложено наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на 1

13.02.2025 година, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 1 една година и 17 седемнадесет дни; от работа 13 тринадесет дни или всичко 1 една година и 1 един месец и има остатък към днешна дата 18.08.2025 година в размер на 3 (три) месеца.

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Е. Ф. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Е. Ф. М. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.