Решение № 3820 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3820 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20231100501057 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. чл. 436 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника П. В. О., ЕГН **********, чрез адв. В.Т., срещу Постановление от 24.11.2022 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ по изп.дело № 20148440400552, с което е оставена без уважение молба, вх.№ 58684/15.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Частният жалбоподател излага, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция, като към днешна дата събирането на суми е изцяло незаконосъобразно, тъй като от 21.12.2020 г. по делото е настъпила перемпция. Алтернативно счита, че в периода между датите 14.03.2014 г. и 21.12.2018 г. също е настъпила перемпция, тъй като за този период липсват действия по изпълнението. Алтернативно счита, че е настъпила перемпция между датите 10.06.2020 г. до днешна дата, тъй като след тази дата не са поискани и предприемани действия по изпълнението. Искането към съда е да се отмени постановения отказ.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД, депозира възражение, с което счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че не е налице период от повече от две години, в който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия. Намира, че следва да се вземе и пред вид и времето от 2 месеца и 7 дни през 2020 г., когато е действал ЗМДВИП, за което време давност не е текла.

ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

1

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20148440400552 е образувано по молба, вх. № 06899/12.02.2014 г. на взискателя „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 3788/2012 г. по описа на СPC, 90 с-в и влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2012 г., срещу длъжника П. В. О., ЕГН **********. В молбата за образуване взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал цялостно проучване на длъжника, както и е възложил на ЧСИ да определи способа на изпълнение, на основание чл. 18 ЗЧСИ.

На 28.02.2014 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 11331 на задълженото лице П. В. Отчена, която й е връчена лично на 09.03.2014 г.

Със запорно съобщение изх.№ 11335/28.02.2014 г. адресирано до Район Младост е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата О..

На 14.03.2014 г. е наложена възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот.

За периода от м.03.2014 г. до 28.01.2015 г. по делото са постъпвали ежемесечно суми от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 01.02.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде извършена справка в НАП, с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника; да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

С молба от 13.03.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника; да се наложи запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника.

С Разпореждане от 20.12.2018 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника по постоянен адрес, както и е наложе запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД и „Юробанк България“ АД.

С Разпореждане от 10.06.2020 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжника.

На 10.11.2021 г. взискателят е депозирал молба, вх.№ 48557, с която моли съдебния изпълнител да извърши справка в РБСС за банковите сметки на длъжника, като се наложи запор върху тях; да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника, с оглед налагане на запор върху същите; да се насочи изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 14.11.2022 г. жалбоподателката е депозирала становище, че делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното Постановление от 24.11.2022 г. ЧСИ С.Я. е отказал да прекрати изп.дело, тъй като не са налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката е уведомена на 25.11.2022 г.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.

Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способа. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ - арг. чл.

116, б. "в" ЗЗД. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на 3 изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, за настъпила перемпция, тъй като през целия цитиран период по изпълнителното дело са извършвани валидни изпълнителни действия по молба на взискателя или по почин на ЧСИ, във връзка с възложените му по чл. 18 ЗЧСИ начини на определяне на изпълнението.

За пълнота следва да се отбележи, че, съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, молбата на легитимиран по предписания ред взискател е необходима, но и достатъчна, за да овласти и ангажира ЧСИ да предприеме съответните действия. Всяка една от подадените молби, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, е прекъсвала перемпцията. Както е посочено и в ТР № 2/2013 г., за разлика от исковото производство, изпълнителният процес се основава на множество относително самостоятелни процедури, всяка от които, при реализация на парично притезание, е насочена към принудително осребряване на движими и недвижими вещи или събиране на вземания.

Нещо повече, с Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, е прието, че, когато по изпълнителното дело е направено искане с посочване на нов изпълнителен способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

4

Изложеното обуславя извода на съда за законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство, с оглед на което и подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на длъжника П. В. О., ЕГН **********, чрез адв.

В.Т., срещу Постановление от 24.11.2022 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 в КЧСИ по изп.дело № 20148440400552, с което СИ е оставил без уважение молба с вх.№ 58684/15.11.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5