Определение № 50 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502713 по описа за 2025 година

Образувано е по частна жалба с вх. № 5501/10.09.2025г от “САМИ-М” ЕООД, представлявано от управителя А. К., чрез адв.Е. М. от АК-гр.Стара Загора, срещу определение № 161/13.08.2025г, постановено по т.д.№ 30/2025г. по описа на Окръжен съдПерник, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост и е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Национална агенция по приходите като нередовна и недопустима с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно.

Възразява срещу приетото от съда, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, тъй като чл.269 ГПК регламентира възможността трети лица да предявят иск за установяване само на такива права, които са засегнати от принудително изпълнение и, че ищецът, предявявайки установителен иск за собственост, счита правото си за накърнено не от оспорването му от страна на ответника, а от налагане на възбрана върху имота, който принадлежи на ищеца.

Сочи, че е налице принудително изпълнение, вследствие на което са засегнати права на ищеца, тъй като е образувано изпълнително дело, по което се налагат мерки за принудително изпълнение, сред които и възбраната по чл.215 ДОПК.

Излага доводи, че „САМИ М” ЕООД е страна в производството по принудително изпълнение, съгл. чл.210, ал.1, т.3 ДОПК, тъй като има самостоятелни права върху обекти на изпълнението-терен, представляващ поземлен имот № ***, с площ 4662кв.м., съгласно кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастрална карта и регистри, засягащо поземления имот от 24.10.2024г, с адрес на имота гр.***, кв.”***” №*, трайно предназначение на територията: урбанизирана, предишен идентификатор ***, номер по предходен план: кв.140, парцел III, за който съгласно регулационния план на 1 гр.Перник, кв.”В.Левски” е отреден УПИ III „за обслужващи дейности”, кв.140, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ 414кв.м., брой етажи-4, предназначение-административна делова сграда, за които е съставен АОС № 16404/11.10.2024г., утвърден от кмета на община Перник, вписан в СП-гр.Перник вх.рег. № 4736, дв. вх.№ 4644/17.10.2024г., акт № 12, том 16, дело № 1866/2024г.

На 7.08.2025г е извършен оглед и опис на недвижимия имот, собственост на „САМИ М” ООД, обективиран в Протокол с изх. № С 250022-026-0049666/6.08.2025г, съставен на основание чл.226, ал.2 във вр. с чл. 50 ДОПК.

Излага доводи, че с предявяването на установителен иск за собственост ищецът счита правото си на собственост за накърнено от оспорването му от страна на ответника, чрез налагане на възбрана и отказ да заличи същата, с което не признава ищецът за собственик, тъй като изпълнение може да бъде насочено само и единствено върху собственост на длъжника.

Сочи, че е проведено производство по административен ред за защита с искане за отмяна на наложени обезпечителни мерки и производството е приключило като е било образувано административно дело № 214/2025г. по описа на Административен съдгр.Перник, което е било прекратено с определение № 927/2.06.2025г. и оставена без разглеждане жалбата на „САМИ М” ЕООД против решение № ПИ-1/16.04.2025г на Директор на ТД на НАП СДО гр.София, с което е изчерпан редът по чл.266 ДОПК.

Излага доводи, че е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на право на собственост върху недвижимия имот срещу ответника, когато съществува спор или несигурност относно правото-напр. оспорване от трето лице, вписване на тежест, запор, възбрана, претенции на други лица. Самото вписване на възбраната създава несигурност в правото на собственост и следва да установи спрямо публичния взискател, че дружеството е собственик, а не предходния праводател, за задължение на когото е наложена възбраната. С иска ще се отрече правото на НАП да насочи изпълнение по ДОПК върху имот, който не е собственост на длъжника. Ищцовото дружество е трето незадължено лице, чието субективно право е засегнато от изпълнение на публичния изпълнител с вписване на възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника. С наложената обезпечителна мярка-възбрана и отказът за нейното заличаване от НАП се ограничава правото на разпореждане с имота.

Сочи още, че с установителния иск по чл.269, ал.1 ДОПК ищецът ще установи, че длъжникът не е собственик на имота, тъй като длъжникът е заличен търговец, и правен интерес е налице за ищеца, като отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение. Поддържа, че няма непогасени публични задължения към НАП и няма обвързаност със задълженията на „Комуналстрой” ЕООД /заличен търговец/ към НАП.

Излага доводи, че задълженията на длъжника са погасени по давност.

Претендира, че правото му на собственост произтича от договор за покупко-продажба на недвижим имот № 20241976/30.12.2024г, вписан в Служба по вписванията гр. Перник с вх. рег. № 241, Акт № 114, том 1, дело 104/27.01.2025г.

2

Претендират да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството по делото и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 10.09.2025г., тъй като жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 3.09.2025г., от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Окръжен съд-гр.Перник е образувано по искова молба на „САМИ-М” ЕООД срещу Национална агенция по приходите /НАП/ като е посочено, че се предявява иск по чл.269 ДОПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК. Посочено е още, че е образувано изпълнително дело от НАП срещу „Комуналстрой” ЕООД, което дружество е обявено в несъстоятелност, и поради липса на имущество е било спряно, а впоследствие е прекратено и е постановено да се заличи дружеството. Изложило е, че с договор за покупко-продажба № 20241976/30.12.2024г, вписан в Служба по вписванията гр.Перник, „САМИ-М” ЕООД е придобило от Община Перник правото на собственост върху процесния недвижим имот, който първоначално е бил собственост на „Комуналстрой” ЕООД и недвижимите имоти са станали общинска собственост, за което е съставен Акт № 16404 за частна общинска собственост.

След покупката на имотите „САМИ М” ЕООД е установило, че върху тях са вписани възбрани по изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания срещу „Комуналстрой” ЕООД, като на основание чл.161, ал.1 ДПК/отм./ са наложени обезпечителни мерки с Постановление № 001-7002-977/22.06.2001г, Постановление № С-043330/12.07.2007г –възбрани върху поземления имот и сградата. Изложени са доводи, че тези възбрани следва да бъдат заличени, че вземанията не са били предявени в производството по несъстоятелност, че са погасени по давност и със заличаването на дружеството задълженията са погасени съгл. чл.739 ТЗ. Претендирано е да се признае за установено, че наложените възбрани върху недвижимите имоти не произвеждат действие поради несъществуване на вземането на НАП от „Комуналстрой” ЕООД.

С разпореждане с рег. № 148/30.06.2025г съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца, да уточни дали предявява иск за установяване на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като върху имота е наложена възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател, да обоснове правния си интерес от такъв положителен установителен иск, да заяви дали предявява иск по чл.269, ал.1 ДОПК в производство по принудително изпълнение, или търси защита за право, което е засегнато в производство по предварително обезпечаване на публични вземания, като уточни дали такава защита е била реализирана по административен ред, да уточни дали е влязло в сила решението по ДОПК, да уточни как се оспорва правото му на собственост върху процесната вещ и дали претендира установяване на правото му на собственост поради отказ на публичния изпълнител да вдигне обезпечителната мяркавъзбрана върху вещта, и му е указал, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

3

С молба от 15.07.2025г ищецът е изложил обстоятелства, че предявява иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като върху имота е наложена възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател. Заявил е, че претендира да се признае за установено на основание чл.269 ДОПК във вр. с чл.124 ГПК спрямо ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, както и да се установи липса на отговорност на ищеца за задължения на заличения търговец към НАП, които са обезпечени с вписаните възбрани върху имота.

Обосновал е правния си интерес с необходимостта от заличаването на вписаните възбрани върху имота, тъй като не можел да го ипотекира пред банка и други финансови институции.

С разпореждане № 162/17.07.2025г съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни петитума на иска за установяване на правото на собственост върху недвижимия имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като върху имота е наложена възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател, като обоснове правния си интерес от такъв положителен установителен иск, да заяви дали търси искова защита на засегнати права по чл.269, ал.1 ДОПК и производството по принудително изпълнение, или търси защита за право, което е засегнато в производството по предварително обезпечаване на публични вземания, да посочи по какъв начин се оспорва правото му на собственост върху процесната вещ, и дали претендира установяване на принадлежащото му право, поради отказ на публичния изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка-възбрана, да конкретизира правното основание на предявените при условия на евентуалност положителни установителни искове, като съобрази, че не всички факти и обстоятелства подлежат на установяване с искове по чл.124 ГПК, и е указал, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

С молба с вх. № 4918/12.08.2025г ищецът е посочил, че правният му интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е наложената възбрана за предварително обезпечение на публични задължения на предходен праводател. Изложил е доводи, че е собственик на недвижимия имот и предявява иск за защита на правото на собственост, като с вписаните възбрани се смущава правото му на собственост, тъй като недвижимият му имот е предмет на принудително изпълнение по ДОПК за събиране на публично вземане. Посочил е, че поради наложените възбрани не може да ипотекира имота в полза на банка за получаване на кредит и не може да се разпорежда с него.

Посочил е, че с установителния иск по чл.269, ал.1 ДОПК противопоставя на страните по изпълнението собствени права, които изключват принудителното изпълнение върху негов имот, като искът се предявява срещу взискателя, тъй като длъжникът е заличен търговец, като правният интерес произтича от това, че изпълнението е започнало чрез вписване на възбрани върху чуждото право. Изрично уточнява, че като трето незадължено лице за изпълнителното производство търси защита на засегнати права по чл.269, ал.1 ДОПК при висящо изпълнително производство и при изчерпан административен контрол по реда на чл.266 ДОПК. Правото му на собственост се оспорва от НАП с налагането на 4 обезпечителни мерки-възбрани.

Уточнява, че исковата му претенция по чл.124, ал.1 ГПК е да се признае за установено правото му на собственост по отношение на НАП и да се отрече възможността да се насочи принудително изпълнение за чуждо задължение върху имущество на ищеца.

Допълнително сочи и, че длъжникът по изпълнителното дело няма задължения към НАП и следва възбраните да бъдат вдигнати.