Решение № 275 от 13.05.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Разград, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т.А при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА Т.А Гражданско дело №

20253330101384 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С. Ч., Ф. Ч., А. Ч. и Е. Е., в качеството им на наследници на И.

Ч. – съдружник в „ЕФЕ-11“ ООД, ЕИК 201520365, с която се претендира заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от Ю. Г. И., действащ като ликвидатор на „ЕФЕ-11“ ООД.

При изпълнение на функциите по осребряване имуществото на дружеството, ответникът продал собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в землището на с. О., общ.

Разград, както следва:

-Поземлен имот № 338, площ 2280 кв.м., представляващ УПИ V – 7, кв. 29, ведно със селскостопанска сграда ОБОР с площ 517,29 кв.м. – продаден за цена от 40000 лв. с Нотариален акт № *********г. на нотариус рег. № 798 НК, вписан като акт № *********г. на СВ– Разград;

- Поземлен имот с идентификатор ***, площ 759 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, площ 802 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот № 335, площ 812 кв.м., представляващ УПИ I – 2, кв. 29, ведно с построената в източната част на ПИ селскостопанска сграда – битови и складови помещения с площ 240 кв.м.; Поземлен имот № 336, площ 1370 кв.м., представляващ УПИ II – 3, кв. 29, ведно с построената в средната част на ПИ селскостопанска сграда навес с площ 283 кв.м.;

Поземлен имот № 337, площ 274 кв.м., представляващ УПИ III – 4, кв. 29, ведно с построената в южната част на ПИ селскостопанска сграда – гаражи с площ 85 кв.м. – продадени за цена от 40000 лв. с Нотариален акт № 6*********г. на нотариус рег. № 798 НК, вписан като акт № *********г. на СВ – Разград.

Твърди се, че имотите са продадени на занижени цени, с които действие ищците били увредени. Претендират законната лихва от датата на увреждането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените исковете.

Сочи, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си като ликвидатор. Твърди, че самият той е съдружник и има личен интерес да осребри имуществото на максимално висока цена.

Сочи, че състоянието на сградите не е позволявало получаване на по-висока цена. Сочи, че е налице поведение на ищците, препятстващо извършване на реално разпределение на постъпилите от продажбите суми, т.к. не се явяват да подпишат протокола за разпределение нито лично, нито чрез упълномощен за целта представител.

Предявеният иск е допустим.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът 1 установи следните фактически обстоятелства:

С решение №359/28.11.2022г. по т.д. №293/2022 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, III с-в, влязло в законна сила на 10.05.2024 г. е прекратена дейността на „ЕФЕ-11“ ООД, ЕИК 201520365, като е открито производство по ликвидация на дружеството и е назначен Ю. Г.

И. за ликвидатор.

Видно от справка в Търговски регистър, съдружници в дружеството са И. Ч., Ю. Г. И. и З.

М..

Ищците се легитимират като наследници на И. Ч., видно от представения препис от Удостоверение за наследници, издадено от Република Турция, с Апостил съгласно Хагската конвенция от 05.10.1961г., при равни права /лист 19 от делото/.

С Нотариален акт № *********г. на нотариус рег. № 798 НК, вписан като акт № *********г. на СВ – Разград е продаден Поземлен имот № 338, площ 2280 кв.м., представляващ УПИ V – 7, кв. 29, ведно със селскостопанска сграда ОБОР с площ 517,29 кв.м. за цена от 40000 лв.

С Нотариален акт № 6*********г. на нотариус рег. № 798 НК, вписан като акт № *********г. на СВ – Разград, са продадени Поземлен имот с идентификатор ***, площ 759 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, площ 802 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот № 335, площ 812 кв.м., представляващ УПИ I – 2, кв. 29, ведно с построената в източната част на ПИ селскостопанска сграда – битови и складови помещения с площ 240 кв.м.; Поземлен имот № 336, площ 1370 кв.м., представляващ УПИ II – 3, кв. 29, ведно с построената в средната част на ПИ селскостопанска сграда навес с площ 283 кв.м.; Поземлен имот № 337, площ 274 кв.м., представляващ УПИ III – 4, кв. 29, ведно с построената в южната част на ПИ селскостопанска сграда – гаражи с площ 85 кв.м., общо за цена от 40000 лв.

По делото са назначени и приети съдебно оценъчна експертиза, както и допълнителна такава с вещо лице Н. В. /лист 102 и 162/, който да определи пазарната стойност на процесните имоти, към датите на изповядане на всяка от сделките, в състоянието, в което са се намирали. Заключението определя цена на недвижимите имоти както следва:

- За Поземлен имот № 338, площ 2280 кв.м., представляващ УПИ V – 7, кв. 29, ведно със селскостопанска сграда ОБОР с площ 517,29 кв.м. определя пазарна цена 33431 лв.;

- За Поземлен имот с идентификатор ***, площ 759 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***, площ 802 кв.м. – земеделска земя в местност „Ова екинлик“, ведно с находящ се в имота обект „силажна яма“ с площ 712,50 кв.м.; Поземлен имот № 335, площ 812 кв.м., представляващ УПИ I – 2, кв. 29, ведно с построената в източната част на ПИ селскостопанска сграда – битови и складови помещения с площ 240 кв.м.; Поземлен имот № 336, площ 1370 кв.м., представляващ УПИ II – 3, кв. 29, ведно с построената в средната част на ПИ селскостопанска сграда навес с площ 283 кв.м.;

Поземлен имот № 337, площ 274 кв.м., представляващ УПИ III – 4, кв. 29, ведно с построената в южната част на ПИ селскостопанска сграда – гаражи с площ 85 кв.м.и – 50836 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Искът за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди е неоснователен и недоказан.

Видно от справка в Търговския регистър, на 22.05.2024 г. е вписано обстоятелство прекратяване на търговската дейност на „ЕФЕ-11" ООД, като е публикувана информация за определения ликвидатор – ответника и съдружник Ю. Г. И.. На 17.01.2025г. е оповестена покана до кредиторите на дружеството, на основание чл. 267 от Търговския закон, да предявят вземанията си пред „ЕФЕ-11" ООД. Срокът на предявяване на вземанията е 6 месеца и започва да тече от датата на публикуване на поканата в ТРРЮЛНЦ.

Не е спорно между страните, а и от представените доказателства е видно, че дружеството „ЕФЕ-11" ООД е притежавало процесните недвижими имоти. Не се спори и настъпилото наследствено правоприемство по отношение на съдружника И. Ч., чиито наследници по закон са ищците.

Спори се дали ликвидаторът е изпълнявал добросъвестно задълженията си, респ. дали именно в резултат на неположена в достатъчна степен грижа на добър търговец е причинил вреди на ищците чрез продажба имущество на дружеството на занижена цена, лишавайки ги от по-висок ликвидационен дял след евентуално удовлетворяване на кредиторите.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние 2

(действие или бездействие), вреда, протИ.правно поведение на деянието, причинна връзка и вина. Правото на обезщетение възниква при наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл. 45 от ЗЗД.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите, в рамките на определен срок, с грижата на добър търговец. Останало имущество следва да разпределят като ликвидационен дял между съдружниците.

С приемането на функциите на ликвидатор след решението за определянето му като такъв, между ликвидатора и дружеството възниква частно правно правоотношение, което по своята правна характеристика е мандатно. По силата на това правоотношение след вписването в търговския регистър ликвидаторът има правата и задълженията на управителя, ограничени с оглед целите на ликвидацията. Той управлява и представлява дружеството в ликвидация, има специфични задължения във връзка с ликвидацията и носи същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Отговорността на управителя по смисъла на чл. 145 ТЗ за причинени вреди е имуществена и е спрямо дружеството. При неизпълнение на задълженията на ликвидатора, визирани в чл. 267, 268 и чл. 270 ТЗ, за причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството съгласно чл. 266, ал. 6 ТЗ, във връзка с чл. 145 ТЗ. Неизпълнението на задължението на ликвидатора да разпредели между съдружниците останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество може да рефлектира върху имуществената сфера на съдружника. Съдружникът има право да претендира заплащане на ликвидационния си дял от дружеството преди неговото заличаване, когато наличното имущество е осребрено и след удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество.

Ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищците имат право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни протИ.правни действия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. В настоящия случай не е ясно дали след погасяване на предявените вземания е останало имущество, респ. дали същото е разпределено между съдружниците. Изявление в тази насока се съдържа в твърдението на ответника, че поведението на ищците препятства извършване на реално разпределение на постъпилите от продажбите суми, т.к. не се явяват да подпишат протокола за разпределение нито лично, нито чрез упълномощен за целта представител.

По въпроса за наличието на правен интерес и активна легитимация на съдружник в търговско дружество да предяви иск за прогласяване нищожност на сделки или недължимост на суми по такива сделки с трети лица при твърдение, че с тези договори се накърняват членствените му права е налице съдебна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, според която правния интерес се преценява винаги конкретно, с оглед твърденията в процеса. Извежда са наличие на правен интерес на съдружника в качеството му на трето лице да предяви искове по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество или установителен иск, че дружеството в което членува, не дължи суми по такава сделка, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право. Съдът намира за приложима посочената практика, доколкото се твърди именно опосредено увреждане на имуществени интереси на съдружниците, които следва да получат ликвидационен дял, чиито размер е пряко обвързан с получената от осребряване на дружественото имуществото сума, след погасяване на предявените от кредитори вземания /при наличие на такива/.

Предвидената за ликвидатора "Грижа на добър търговец" е висок правен стандарт, който е длъжен да спазва при изпълнение на своите правомощия. Този стандарт изисква действията да бъдат предприемани с професионализъм, грижлИ.ст и в интерес на дружеството в ликвидация, като се съобразяват интересите на търговеца. Грижата на добрия търговец е квалифицирана грижа в сравнение с тази на добрия стопанин, т.к. изискванията са завишени.