Решение № 790 от 07.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215741 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Д. Р. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-4332-019203/23.09.2021г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Със срочно подадена жалба въззивникът претендира отмяна на наказателното постановление по съображения за субективна несъставомерност на деянието, като излага доводи, че се е усъмнил в легитимността на контролните органи.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. И. Й., който пледира за отмяна на наказателното постановление поради липса на материална и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

1

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.С. Г. е правоспособен водач на МПС с придобити категории В и АМ, като му било издадено СУМПС № 2836097750, издадено от СДВР на 17.04.2018г., валидно до 17.04.2028г.

На 13.09.2021г. около 11:57 часа жалбоподателят Д.Г. управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № ХХХХ, собственост на Х.Б.Я., на територията на град София, по ул. "Адам Мицкевич" с посока на движение от бул. "Сливница" към ул. "3019-та". На кръстовището на ул. "3020" и ул.

"Велинград" бил спрян за проверка от служители на СДВР, ОПП - младши автоконтрольор Е.С. и младши автоконтрольор И.Н.. Свидетелите С. и Н. се легитимирали и пристъпили към извършване проверка на водача. В автомобила свидетелите установили, че освен водача - жалбоподателят Г., имало и още едно неустановено по делото лице. Свидетелката С. възприела, че зениците на жалбоподателя Г. били разширени, което възбудило в нея съмнение, че е възможно жалбоподателят да е употребил наркотични вещества. Поради това служителите на СДВР, ОПП пристъпили към извършване проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство DrugTest 5000 с номер ARKD 0049.

Жалбоподателят Г. отказал да му бъде извършена такава проверка.

Свидетелят И.Н. съставил талон за медицинско изследване № 077031/13.09.2021г. с посочване, че жалбоподателят следва да се яви във ВМА до 45 минути от връчването на талона за извършване на медицинско и химическо изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 12:25 часа на 13.09.2021г. Свидетелката Е.С. в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел - И.Н. съставила АУАН серия G A № 458298/13.09.2021г., с който повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно обвинение затова, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което свидетелката квалифицирала като нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, и му бил връчен препис от същия.

Жалбоподателят Г. не се явил във ВМА за извършване на химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

2

На 23.09.2021г. Д.Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала обжалваното Наказателно постановление № 21-4332019203/23.09.2021г., с което за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Срещу АУАН жалбоподателят Г. депозирал възражения вх. № 433200-99434/24.09.2021г. с доводи, сходни на тези в жалбата пред съда.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Е.С. и И.Н., писмени - талон за медицинско изследване № 077031/13.09.2021г., АУАН серия G A № 4 5 8 2 9 8 / 1 3 . 0 9 . 2 0 2 1 г. , наказателно постановление

№

21-4332019203/23.09.2021г., възражения вх. № 433200-99434/24.09.2021г., справка картон на водача, заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з515/14.05.2018г. - и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.С. и И.Н., като оцени същите като последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви, съответни и на писмените доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени също като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не са основателни възраженията на въззивника за липса на компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Съгласно чл. 189 ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от приетата като писмено доказателство Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи началниците на сектори в ОПП - СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления на обслужваната територия /т.2.6 от заповедта/.

Видно от Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г., отново издадена от Министъра на вътрешните работи, издалата наказателното постановление 3

Д.Д. - началник на 03 група "Пътен контрол - тежки пътно - транспортни произшествия" в 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към ОПП - СДВР е преназначена на ръководна длъжност началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, поради което същата разполага с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.

Отново видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор II - I степен" в СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения в рамките на обслужваната територия /т.1.3 от заповедта/. Предвид горното и свидетелката Е. С. е разполагала с материална и териториална компетентност да състави акта, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР в структурата на МВР съществува длъжност "младши автоконтрольор I степен" и "младши автоконтрольор I I степен", но не и нулева степен, каквито доводи навежда процесуалният представител на въззивника. Същевременно и видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, както заемащите длъжност "младши автоконтрольор I степен", така и тези на длъжност "младши автоконтрольор II степен" са оправомощени да съставят актове за установяване на нарушенията по ЗДвП.

При съставянето на АУАН са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. и издаването на

НП не

При съставяне на АУАН са стриктно спазени разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел- свидетеля И.Н., който е очевидец на нарушението, доколкото е участвал в екипа, извършил проверката на жалбоподателя. Актът за установяване на нарушението е подписан от съставителя и свидетеля, предявен е за запознаване на жалбоподателя, на когото е връчен и препис от акта, с който спрямо него е образувано административнонаказателно производство.

Както АУАН, така и НП имат съдържанието, изискуемо съгласно чл.

4

42 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП, се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, посочване на нарушената законова разпоредба, като е налице пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в АУАН, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая от събраните доказателства се установи, че на 13.09.2021г. около 11:57 часа жалбоподателят Д.Г. е управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № ХХХХ, собственост на Х.Б.Я., на територията на град София, по ул. "Адам Мицкевич" с посока на движение от бул. "Сливница" към ул. "3019-та", като на кръстовището на ул. "3020" и ул. "Велинград" бил спрян за проверка от служители на СДВР, ОПП - младши автоконтрольор Е.С. и младши автоконтрольор И.Н., които пристъпили към извършване проверка на жалбоподателя с техническо средство DrugTest 5000 с номер ARKD 0049 за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Жалбоподателят Г. отказал да му бъде извършена такава проверка. След като в 12:25 часа на 13.09.2021г. на жалбоподателя му бил връчен талон за медицинско изследване № 077031/13.09.2021г. с посочване, че следва да се яви във ВМА до 45 минути от връчването на талона за извършване на медицинско и химическо изследване, жалбоподателят не се явил в медицинското заведение.

Като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и след това не е изпълнил даденото предписание да се яви за извършване на химико5 токсикологично лабораторно изследване, въззивникът е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.

Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неявяването му в лечебното заведение за извършване на химико - токсикологично лабораторно изследване. За съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението Г. е осъществил при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Не се споделят възраженията за субективна несъставомерност на нарушението, наведени с жалбата. От показанията на свидетелите С. и Н. се установява, че и двамата, предприемайки проверка на жалбоподателя, са се легитимирали, като и двамата са имали поставени на видно място служебни баджове. Ето защо не може да се сподели възражението на въззивника, че същият не е съзнавал, че му се извършва проверка от контролни органи. Не се събраха и никакви доказателства за твърдяното в жалбата грубо и арогантно поведение на органите на реда /отделно - същото дори и да беше доказано, не би могло да бъде преценявано като изключващо вината обстоятелство/. Следва да се посочи и че ако въззивникът е бил мотивиран да откаже извършването на проверка с техническо средство от поведението и отношението на полицейските служители, то не е имало пречка същият да се яви, непридружаван от същите тези служители, във ВМА, където да му бъде извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обаче въззивникът не е сторил.