Решение № 718 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20221100104783 по описа за 2022 година

Предявен е от Л. И. Б. против Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 22.09.2021 г. в гр. София, в ж.к. „Стрелбище“, вървяла по десния тротоар на ул. „Деде Агач“ към ул. „Нишава“, като на пресечката на двете улици попаднала в дълбока несигнализирана и необезопасена дупка на тротоарното платно, паднала и си счупила горния край на раменната кост на лявата ръка. Събитието настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, в присъствието на свидетели. Непосредствено след инцидента, поради пулсираща болка, отоци и деформация в областта на лявото рамо, ищцата посетила „ВМА“ ЕАД, където била прегледана и били извършени рентгенографии. В болницата било установено, че е получила фрактура на проксимален хумерус /счупване на горния край на раменната кост/ - закрито вляво, с костен дефект. Ищцата била хоспитализирана в медицинското заведение през периода от 23.09.2021 г. - 30.09.2021 г. Спрямо нея било проведено оперативно лечение - под интубационна анестезия била извършена оперативна репозиция на фрактурните кости с поставяне на костна пластика с фибуларен графт, както и остеосинтеза с плака и винтове.

Ищцата ползвала отпуск по болест за период от 38 дни при домашно-амбулаторен режим.

Лечението й продължило в домашни условия. Травматичните увреждания затруднили движенията на лявата й ръка за дълъг период от време, поради което се нуждаела от помощта на близките си за хигиенно-битовото си обслужване. След инцидента, в резултат на преживения стрес, ищцата имала проблеми със съня и често изпитвала безпокойство. Б. твърди, че че към настоящия момент не се била възстановила напълно, все още изпитвала болка в областта на оперативната рана при натоварване и рязка промяна на климатичните условия. Ищцата твърди, че получила телесната повреда, поради неизпълнение на задължения на Столична община да обезопаси и да поддържа в изправност пътя, за който носела отговорност, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 167 от 1

ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на инцидента - 22.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ответникът Столична община оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не било доказано мястото на инцидента. Оспорва наличието на причинно-следствената връзка между състоянието на пътната настилка и падането на ищцата. Твърди, че липсвали доказателства за наличието на необезопасена дупка в района на произшествието. Не било доказано противоправно действие или бездействие от страна на служители на Столична община, което да е довело до настъпването на инцидента. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

Твърди, че същото не следвало да надвишава размера на минималната работна заплата за страната, която по време на инцидента била 650 лв. Моли съда да отхвърли иска. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От показанията на св. Е.Г.Б. - съпруг на пострадалата - се установява, че през м.септември 2021 г. отивали заедно на разходка, вървели по ул.“Деде Агач“ към ул.“Нишава“. На десния тротора на ул.“Деде Агач“, в близост до детска градина и детска площадка, изведнъж кракът на ищцата пропаднал в дупка, тя паднала и ударила лявото си рамо. Тежко паднала, едва се изправила.

Инцидентът настъпил към 17.30 часа, времето не било лошо. Дупката, в която пропаднал кракът на ищцата, се намирала на тротора – плочите били пропаднали. Нямало никакви обозначения за наличието на дупката. Ищцата ходела с ниски обувки, тъй като имала проблеми с краката.

Свидетелят закарал ищцата във Военна болница, където я приели в Спешно отделение.

От основното и допълнителното заключение на медицинската експертиза, изготвени от вещото лице – ортопед Р. М. Д., които съдът кредитира, като компетентни и безпристрастно дадени, се установява, че в резултат на инцидента, настъпил на 22.09.2021 г., ищцата Л. И. Б. е получила счупване на горния край на лявата раменна кост – закрито, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Полученото травматично увреждане, съгласно представените писмени доказателства по делото, кореспондира с механизма на настъпване на увредата - падане от собствен ръст, вследствие попадане в необезопасена, несигнализирана дупка на тротоарната настилка. Проведено е било комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Ищцата е била хоспитализирана на 23.09.2021 г. във „ВМА“ЕАД, София; проведени са били изследвания и консултации, след което е била диагностицирана, а на 27.09.2021 г. е била оперирана – извършено е било кръвно наместване под рентгенов контрол на счупването на горния край на лявата раменна кост, фиксация с плака и винтове, алоостеопластика с фибуларен графт. Проведена е била и медикаментозна терапия Ищцата е била изписана с подобрение, с препоръки за сваляне на конците на 12-ти следоперативен ден.

Дадени са били указания за продължение на антикоагулантната терапия за още 15 дни, както и да носи имобилизационна ортеза 4 седмици, да продължи профилактиката с калцикинон за 3 месеца, да проведе курс кинезитерапия след сваляне на ортезата, да извърши контролни рентгенографии на всеки 35 дни до костното срастване. След това ищцата е претърпяла още 3 операции – на 26.01.2022г. – за отстраняване на винт, проминиращ в ставата; на 09.06.2022 г. – за отстраняване на част от винтовете, поради миграция; на 08.11.2022 г. – за отстраняване изцяло на фиксационния метал. Ищцата последно е ходила на рехабилитация от 12.02.2024г. до 19.02.2024 г. в СБР – Хасково. Според вещото лице, болките и страданията, които е търпяла Б., са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването. За в 2 бъдеще, при интензивно натоварване и при промени във времето, ищцата може да се оплаква от дискомфорт в мястото на увреждането. Общият възстановителен период за пострадалата е продължил около 3-4 месеца, през който тя се е нуждаела от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Имала е оплаквания, вследствие на преживяния стрес - смущения в съня, напрегнатост, раздразнителност. Понастоящем ищцата се оплаква от болки и ограничени движения в лявата раменна става. Вдига горен ляв крайник на 95 градуса, при норма от 180 градуса; отвежда ляв горен крайник на 75 градуса, при норма от 90 градуса; не достига с ляв горен крайник тила и кръста си.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От показанията на св. Б. се установи, че ищцата е паднала на десния тротор на ул.“Деде Агач“ в посока ул.“Нишава“, в близост до детска градина и детска площадка, поради пропадането на крака й в необозначена и несигнализирана дупка на тротоарната настилка, а от основното и допълнителното заключение на медицинската експертиза, които съдът кредитира, се установи, че Б. е получила счупване на горния край на лявата раменна кост – закрито, което е в причинноследствена връзка с падането й на тротора. От телесните повреди пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания /заключение на медицинската експертиза/.

Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, на ул. “Деде Агач“ се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата , общинските пътища са публична общинска собственост, каквото е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните 3 отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП , вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата , лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.

Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Допускането на дупка на тротоар, находящ се на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 65 г.; вида на телесната повреда – средна телесна повреда, изразила се в счупване на горния край на лявата раменна кост – закрито. Съдът съобрази вида на проведеното лечение – болнично лечение през периода от 23.09.2021 г. до 30.09.2021 г. общо за 8 дни, през който период е проведено оперативно лечение – на 27.09.2021 г. е извършена оперативна репозиция на фрактурните кости, поставена е костна пластика с фибуларен графт, както и остеосинтеза с плака и винтове. След оперативното лечение е проведено и домашно амбулаторно лечение за около 38 дни или общият възстановителен период за ищцата /болнично и домашно лечение/ е продължил около три-четири месеца. Допълнително Б. е претърпяла още три оперативни интервенции: на 26.01.2022 г. – за отстраняване на винт, проминиращ в ставата; на 09.06.2022 г. – за отстраняване на част от винтовете, поради миграция; на 08.11.2022 г. – за отстраняване изцяло на фиксационния метал. Съдът отчете обстоятелството, че ищцата е изпитвала интензивни болки непосредствено след травмата и след оперативните интервенции, както и в началото на раздвижването. По време на лечението и възстановяването е зависела от чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Останали са трайни последици за нейното здраве - ограничен е обемът на движение на горния ляв крайник – тя може да го вдига на 95 градуса, при норма от 180 градуса; може да отвежда левия горен крайник на 75 градуса, при норма от 90 градуса; не достига с левия горен крайник тила и кръста си. Наред с това съдът съобрази преживения от пострадалата стрес и типичните за механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания.