Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1300 от 19.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1234/2023
Вид
Определение № 1300
Подписан
19.12.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

ОП.ЕНИЕ

№ 1300 гр. Б., 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200501234 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 22718/08.11.2023 г., подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „С.“ № 12, представлявано от управителя В.Б.Б., чрез адв. К. С., с адрес гр. С., ул. „С.“ № 58Б и по въззивна жалба с вх. № 23316/15.11.2023 г. е подадена от В. О. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № 44, чрез адв. С. А., с адрес гр. Б., ул. „П.“ № 8, и двете против Решение № 678/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 346/2023 г. по описа на РС – гр. Б..

С въззивната жалба, подадена от „Б.“ ЕООД, подробно са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на ищеца В. О. М. сума в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 13.09.2022 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен, евентуално да се намали оП.еното обезщетение за неимуществени вреди.

Изтъква се, че ищецът не е установил причинната връзка между трудовата злополука и сочените неимуществени вреди, както и настъпилата на 13.09.2022г. травма, като се анализира заключението на съдебно – медицинската експертиза. Оспорва се механизма на злополуката и се поддържа при евентуалност възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Поддържа се, че оП.ения размер на обезщетението е завишен, несъобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и съобразно събраните доказателства, поради което се сочи, че обезщетението следва да се намали с 90 %, съобразно проявената от ищеца съзнателна и груба небрежност за причиняване на вредоносния резултат.

При поддържане на възражения и оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в уважения размер или намаляване на присъдения размер обезщетение. Не се сочат доказателства и няма искания за събиране на такива.

С въззивната жалба, подадена от В. О. М., първоинстанционното 1 решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за разликата на сумата от 6 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. Твърди се, че решението в отхвърлителната част е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази част и уважаване на иска в пълния заявен размер.

Оспорва се извода на съда за съпричиняване на резултата от ищеца и при проявена от него груба небрежност, като се сочат конкретни доводи в тази насока.

С въззивните жалби не са направени доказателствени искания и такива за събиране на нови доказателства.

Преписи от въззивните жалби са връчени на всяка от насрещните страни, които са подали отговори, в които поддържат оспорванията и възраженията в жалбите си.

Съдът констатира, че всяка една от жалбите отговаря на изискването за редовност по см. на чл. 259 – чл. 261 от ГПК, подадени са в срок, от надлежни страни с правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт. Преписи от въззивните жалби са връчени на съответната насрещна страна. В срок са постъпили писмени отговори и по двете въззивни жалби. По делото не се налага служебно събиране на доказателства с оглед приложение на императивна правна норма, с оглед на това следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОП.И:

ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. № 22718/08.11.2023 г., подадена от „Б.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „С.“ № 12, представлявано от управителя В.Б.Б. срещу Решение № 678/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 346/2023 г. по описа на РС – гр. Б., в частта, с която искът е уважен за сумата от 6 000 лв. за неимуществени вреди.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора към нея.

ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. № 23316/15.11.2023 г., подадена от В. О. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“ № 44 срещу Решение № 678/19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 346/2023 г. по описа на РС – гр. Б., в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора към нея.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2024г. от 09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от оП.ението.

ОП.ението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2