Решение № 2609 от 09.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2609 гр. Варна, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110103573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Б. В. Б., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето Е. С.

С., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на С. Ж. С..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че с ответника са бивши съпрузи и родители на две деца – Ж. на 16г. и Е. на 6г. Сочи, че към момента има заведено срещу ответника дело за предоставяне на родителските права на молителката, за което е образувано гр.д. № 234/2025 г. на ВРС, като причина за това страната изтъква, че е упражняваният системен психически тормоз от бившия й съпруг спрямо нея и двете им деца, поради което живеят в постоянен страх. Твърди, че поведението на ответника довело до това детето Ж. да избяга, като понастоящем живеел в гр. Шумен. Излага, че се страхува за живота и здравето на детето Е., което живее при него, доколкото ответникът се намирал в маниакално състояние и постоянно говорел за планети и секти, като бил силно фиксиран в обвиненията си срещу молителката, имащи сексуален характер – говорел за опипване с цел подмладяване, спане с деца в едно легло, изнасилвания и др. Сочи, че когато ответникът изпадал в посочените състояния, говорел несвързани неща – че молителката и майка й управлявали вселената, размествали планети и се телепортирали, че били в секти и карали децата да ядат само трици и са ги оставили без образование. Изложено е в молбата, че от четири месеца майката не е виждала Е., доколкото бившият й съпруг не й позволявал, като всеки път изтъквал различни причини. В тази връзка твърди, че ответникът държи детето насила и го кара да казва, че не иска да вижда майка си, като с течение на времето поведението му ескалирало, което страната намира, че може да доведе до тежък случай на синдром на отчуждение между майка и дъщеря.

1

В подкрепа на горното, сочи множество случаи на оказвано върху детето психическо насилие, налагано чрез ограничения, манипулации и всяване на страх, последният от които на 08.03.2025г., когато след поредния отказ на ответника да даде детето на молителката, съобразно установения режим на лични отношения, последната извикала полиция до дома на насрещната страна в гр. Варна, ***. При отзоваването на полицейски екип на място, страната помолила да види детето, защото чула, че плаче, но на висок тон бившият й съпруг и казал да се маха и че няма да позволи да го види. Започнал отново да вика, че с майка й са в секта и местят планети, че лишават децата от образование и медицина, както и че за да се харесат на хората в сектата, увреждат децата, че там се правят оргии, има педофили и че много от тези в йерархията ще имат изгода от децата им.

Полицейските служители предупредили бащата да не вика и че не могат да разберат какво казва. Посъветвали молителката да заведе молба за защита от домашно насилие, доколкото се усъмнили в нормалното му психическо състояние.

На 08.02.2025г. се разиграла поредната среща на отчуждение и терор, като пред полицаите бащата отново започнал да говори лудостите си за секти, вселени, сексуални организации. В най-общ смисъл твърди, че думите на ответника били вие с майка ти в тая секта храните децата само с трици, лишавате ги от образование, медицина, местите планетите и променяте вселената, биете децата и т.н., да се харесат на хората от йерархията, увреждате децата, много хора в йерархията ще имат изгода от моите деца, там сектата се правят оргии и има педофилия. Всичко това сочи, че се слуша от детето, като наред с това й казал „Ти не разбра ли, че тя не иска да се среща с теб, аз се опитах ама тя не иска да се среща“.

Отделно от това, на 22.02.2025г. със съдействието на полицията при поредния опит майката да се срещне с детето, бащата го държал зад гърба си и впоследствие го прибрал, но няколко минути по-късно, в резултат на осъществения кракът контакт на детето с единия полицейски служител, то се опитало да му покаже морското си свинче, но баща му отново го прибрал. Сочи, че на 25.01.2025г. се разиграла отново същата сцена, като преди да дойде екипът на полицията, молителката чула как ответникът кара детето да каже, че не иска и пред него казал на майката, че три нощи е пипала Ж., че три нощи е бил в едно легло с майка й, какво искала - да пипа и Е. ли. Казал, че удрят детето, че го бият и че я спират от това да получава образование.

На 11.01.2025г. отново ответникът не дал детето на майката, като пред полицаите Е. казала, че не иска, а при опита на молителката да поговори с дъщеря си, ответникът я издърпал и отвел в другата стая. Същото се повторило на 25.12.2024г. и на 24.12.2025г., като на последната посочена дата, след като полицаите казали на бащата, че трябва да видят детето, той го извел за около минута, колкото то да каже, че не иска, и веднага го скрил отново в апартамента. Страната сочи, че в този момент детето изглеждало много бледо и изключително уплашено, а бащата продължавал да говори за секти и опипвания, и обвинявал майката в изнасилвания, като всичко казано било чуто и от Е..

При направен опит на 22.12.2024г. на майката да се види с Е., ответникът съобщил на 2 бившата си съпруга, че нямал ангажимент нито да й даде детето, нито ще й разреши да говори с него. Посочено е, че предният ден – 21.12.2024г., отново на страната й било отказано да се види с Е., под претекст, че са в гр. Бургас, като разговор с детето по телефона също бил отказан. По телефона ответникът отново говорел несвързано и псувал – че молителката и майка й се телепортирали, че стават невидими, че „цункат малки момченца по устенцата, по дупенцата“ и др.; че в сектата искали деца, за да могат да ги опипват и да ги дават на Боянчо. Заканил се в разговора, че ще опипа детето на сестрата на молителката, че ще я преследва и тормози.

В молбата е посочено, че на 23.11.2024г. на контролирана среща с Е. в ЦОП, гр.

Варна, детето споделило на майка си причината, поради която предходната им среща не се провела – баща й я преследвал и разпитвал по цял ден какво са говорили и правили с майка й, тормозил я вербално. Е. казала, че страда от поведението на баща си и предпочита да му се подчинява, в резултат на което се страхувала да се среща с майка си и да изразява желанията си. Детето разказало на майка си, че с баща си посетили брат й Ж., като татко й и дядо й го обиждали и го наричали лъжец, като от виковете и чутите лоши думи Е. се разплакала.

Всичко изложено молителката сочи, че се случва не само пред очите на Е., която чува нападките и обвиненията от баща й към майка й, а и пред по-голямото дете Ж., пред роднините им и външни лица. Намира, че поведението на ответника е прераснало в болестно състояние, като дори преди по-голямото им дете да избяга, насрещната страна крещяла същите неща на децата, блъскала ги и хвърляла телефоните, за да ги счупи и децата да нямат връзка с никой, освен с баща си и дядо си по бащина линия. Сочи, че се страхува за живота на децата си – да не би ответникът да стори най-лошото в изблик на гняв, доколкото молителката счита същия за психично болен.

Като майка, излага, че изживява неописуЕ. душевна болка, ставайки свидетел на поведението на ответника към детето Е., като към момента дори не знае дали то е добре, как живее и как преживява всичко това. С оглед горното, сезира съда с искане за налагане на мерки по ЗЗДН.

С молба вх. № 33272/11.04.2025г., Б. Б. поддържа, че ответникът продължава да извършва системни актове на домашно насилие, ограничавайки, отнЕ.йки правото на личен контакт, свобода, поставя в изолация детето Е. от молителката. Твърди, че на 21.03.2025г. видяла поставена диагноза на детето „унгвис инкарнатос“ на двете ходила и пръстите на Е..

Твърди, че тази инфекция се дължи на поведението на бащата, който оставял Е. да реже ноктите на краката си без надзор, при което се наранило. Поради неглижиране потребностите на детето от страна на бащата се твърди, че момичето е развило синдром на дебелото раздразнено черво, анемия, като ответникът е лишавал Е. от медицинска помощ и за да бъде заведена на лекар се твърди, молителката била принуждавана да подава сигнали към закрила на детето.

Твърди, че на 29.05.2025г. детето Е. отново било насила задържано и умишлено показано за минута и укрито. Излага, че се свързала с ответника по телефона, за да го 3 помоли да остави момичето да отиде с нея и брат си в определения й режим на личен контакт, за да може да се нахрани, изкъпе и играе, да се успокои, но С. С. отново започнал да говори за молителката, за пипане, спане в едно легло и отказ да я предаде. За пореден път и бил отказан достъп до детето, поради което се принудила да позвъни на телефон 112.

Помолила отзовалите се полицейски служители за съдействие да влезе в съсобственото с ответника жилище, за да види детето. Молителката била придружено и от своята майка, за да се опита последната да поговори с ответника. Когато последният ги видял твърди, че започнал да крещи, отказвайки да покаже детето. Молителката се опитала да влезе, да види Е. и да я гушне, но ответникът силно избутал вратата и я заключил. Полицаите успели да го накарат да покаже детето. С. С. извел Е., но я държал насила зад себе си, като преди това я бил инструктирал да стои зад него и да се крие. Виждали се две изключително слаби крачета и рошава косичка. Момичето било изплашено и не говорило. Ответникът поканил полицаите вътре в жилището, като същите потвърдили, че детето се държи странно, неспокойно е, крие се, уплашено е. Единият от полицаите се опитал да разясни, че ответникът няма как да откаже да даде детето. Междувременно ответникът продължавал с нападките към молителката.

За да установи здравословното състояние на детето твърди, че била принудена да извика линейка. Не могла да се увери в какво състояние е Е., тъй като когато се опитала да влезе с лекарката, ответникът я блъснал и отново заключил вратата. Поради това и факта, че от дванадесет месеца не е имала възможност да прекара нито един ден с детето си, не знае какво реално е неговото здравословно състояние. Излага, че нейни познати за я уведомили, че по-късно ответникът и детето били видяни до магазин Метро, като разтревожени й споделили, че бащата дърпал и блъскал момичето, крещял й, че майка й е свиня, ако отиде при нея ще я прати в дом, след което потеглили към изхода на гр. Варна.

В съдебно заседание по същество молителят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата и моли за нейното уважаване.

Ответникът С. Ж. С., с депозирания отговор на молбата, не се оспорва, че страните са били в брак, прекратен с влязло в сила решение. Не се оспорва, че страните са родители на децата Ж., понастоящем на 16г. и Е. – на 6 години, като твърди, че с влязло в законна сила решение родителските права по отношение на децата се предоставени на него.

Оспорва да е упражнявал насилие, като твърди да стимулира и насърчава детето Е. да осъществява режима на личен контакт с майка си, но детето е това, което не желае да контактува с този си родител по следните причини:

- страх от агресия от страна на майката и бабата по майчина линия, каквато сочи през годините да е имало както по отношение на Е., така и по отношение на брат й Ж.;

- факта, че в режима на личен контакт майката е принуждавала детето да стои при баба си по майчина линия;

- Е. е обидена на своята майка и баба по майчина линия, които повече от седем месеца не разрешават Ж. да се види със своята сестра, въпреки че само за период от 30 дни 4 момчето е гостувало при молителката 23 дни;

- страх, че няма да я върнат при баща й;

- страх, че няма да има достъп до образование, тъй като майката през м. април 2024г. е спряла и двете деца от образование, за което е била издадена заповед № 35/31.07.2024г., действала до 12.12.2024г.