Определение № 810 от 17.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. Ловеч, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500453 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от А.Ч. Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 602/ 05.07.2023 г. на РС-Луковит по ч.гр.д. № 278/ 2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника И. Л. Д..

Изтъква, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съгласно чл. 7 от Договора е посочен общият размер на кредита, който е формиран от две суми – парична сума по кредите и сума, кредитираща застрахователните премии.

Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл.

13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително 1 условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.

Счита, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно разпоребата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Твърди, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в причожение № 1 начин“ не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация.

Посочва, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Твърди, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и доколкото тази информация е налична в самия закон, кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Определя като неправилни и несъобразени с материалния закон твърденията на заповедния съд, че застрахователните премии следва да се включат при изчисление на ГПР.

Счита, че застрахователните премии не са част от разходите по кредита когато сключването на застраховка не е задължително за отпускане на кредита, като се позовава на Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Моли въззивния съд да отмени Разпореждане № 602/ 05.07.2023 г. на РС-Луковит по ч.гр.д. № 278/ 2023 г., на PC-Ловеч и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със 2 заявлението суми срещу длъжника И. Л. Д..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Ловеч от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу И. Л. Д., с постоянен адрес: с. Петревене, ул. „Розова долина“ № 2, Община Луковит, Ловешка област, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател за сумата 5 482.35 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4053482649/ 13.02.2022 година, договорна лихва в размер на 1 665.64 лева за периода 15.03.2022 година до 24.04.2023 година; обезщетение за забава в размер на 254.19 лева за периода от 15.03.2022 година до 24.04.2023 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 148.04 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да 3 служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 18.05.2023 година; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-декларация за установяване на договорни отношения; уведомление за предсрочна изискуемост, разписка за връчване.

С разпореждане № 602/05.07.2023 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че клаузите предвиждащи включването към главницата на застрахователни премии, са очевидно неравноправни.

Посочено е, че длъжникът не е имал възможност да се запознае предварително със застрахователния договор, освен това посочената в договора факултативна възможност за сключването му, е привидна. Посочено е още, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ ограничение в размера на ГПР.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че жалбата е частично основателна.

Следва да се посочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в общ размер на 1 432.76 лева, която видно от представения погасителен план е включена като 4 компонент, формиращ главницата по договора, финансиран от кредитора.

Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, както е посочено в чл. 19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка.

В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, оскъпява последния. Тези суми би следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. В противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР. Уговорените застрахователни премии в общ размер на сумата от 1 432.76 лева, видно от чл. 7.2.2 от Договора, не са задължения към кредитора – заявител, поради което не се дължат като главница по кредита, т.е. заявителят не се легитимира като кредитор.

Освен това е налице нарушение и на чл.12, ал.1 т. 9 от ЗПК, като не е посочено ясно и разбираемо какво включва годишния процент на разходите по кредита.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При тези съображения Разпореждане № 602/ 05.07.2023 г. на РСЛуковит по ч.гр.д. № 278/ 2023 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника И. Л. Д., следва да бъде отменено до размера на сумата от 4 049.59 лева – главница по кредита, без добавените застрахователни премии, и уважено в този размер, а в останалата част, като правилно следва да бъде потвърдено е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва да бъдат присъден по съразмерност разноски за заповедното производство – 163.05 лева, тъй като за въззвното такива не са претендирани.

Воден от изложените съображения, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 602/ 05.07.2023 г. на РС-Луковит по ч.гр.д.

№ 278/ 2023 г., в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу длъжника И. Л. Д., с постоянен адрес: с. Петревене, ул. „Розова долина“ № 2, Община Луковит, Ловешка област, ЕГН **********, за сумата от 4 049.59 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4053482649/ 13.02.2022 година, както и в частта за разноските до размер на сумата от 163.05 лева, като вместо това постанови:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу длъжника И.

Л. Д., с постоянен адрес: с. Петревене, ул. „Розова долина“ № 2, Община Луковит, Ловешка област, ЕГН **********, за сумата от 4 049.59 (четири хиляди четиридесет и девет 0.59) лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4053482649/ 13.02.2022 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2023г. по куриер, до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за сумата от 163.05 (сто шестдесет и три 0.05) лева, съразмерно уважената част.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 602/ 05.07.2023 г. на РС-Луковит по ч.гр.д. № 278/ 2023 г. в останалата част, като правилно.