Решение № 399 от 10.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Разград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100708 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Депозирана е искова молба от К. С. Е., чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК Шумен, против Прокуратура на Република България, за осъждане на ответника да му заплати 150,83 евро обезщетение за имуществени вреди и 3 067,75 евро обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на воденото срещу него наказателно производство за извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъдебно производство № 330 ЗМ-197/2025 г. по описа на РУ на МВР Разград, прокурорска преписка вх. № 3083/2025 г. по описа на РП Разград, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Претендира разноски.

Твърди, че горното досъдебно производство било образувано срещу ищеца за това, че на 23.09.2025 г. управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство „Дръг Тест 5000“, което отчело положителен резултат за амфетамин. В тази връзка спрямо него били предприети процесуално-следствени действия, включително извършване на проверка, даване на биологични проби, извършване на обиск и задържането му за срок от малко над 13 часа, при което същият бил третиран като лице, заподозряно в извършване на престъпление.

От извършената химико-токсикологична експертиза било установено по категоричен начин, че в предоставените за изследване биологични проби от кръв и урина не било открито наличие на наркотични вещества или техни аналози, с оглед което с постановление от 27.03.2026 г. на РП Разград, наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не съставлявало престъпление.

В резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият претърпял имуществени и значителни неимуществени вреди.

Направил разходи за изследвания на биологични проби, възложени във връзка с наказателното производство, в общ размер на 295,00 лв., (150,83 евро), за което прилага фактури, фискални бонове и лабораторни резултати.

Ищецът претърпял сериозни психически и емоционални страдания, изразяващи се в: силен стрес, тревожност и притеснение, чувство на срам и социален дискомфорт, накърняване на доброто име и обществена репутация, несигурност относно бъдещето му, 1 влошаване на личните му отношения, загуба на доверие от страна на близки и познати.

Задържането на ищеца за срок от над 13 часа засилило преживените от него стрес, тревожност, чувство на безпомощност и накърняване на личното му достойнство.

Обвинението било за престъпление, свързано с употреба на наркотични вещества, обществено укоримо по своя характер и водело до особено тежко накърняване на честта, достойнството и личния авторитет на лицето.

В резултат на положителния тест и последвалите действия на органите, в социалната среда на ищеца било създадено убеждение, че същият употребява наркотични вещества, което довело до сериозни последици в личния му живот - влошаване на личните отношения, включително прекратяване на връзката с партньорката му, която възприела, че той действително употребява наркотични вещества.

Ищецът бил студент, обучавал се в областта на автомобилната техника и воденото срещу него наказателно производство породило реален и обоснован страх, че това обстоятелство може да се отрази неблагоприятно върху бъдещата му професионална реализация.

Допълнително, случаят получил публичност в медийното пространство чрез публикации в интернет изданията „Razgrad24-7“ и „Razgradnews.net“, които впоследствие били споделени и разпространени в социалната мрежа Facebook, с което значително бил увеличен обхватът на информацията и се предизвикал широк обществен отзвук – към 15.04.2026 г. публикацията в „Razgrad24-7“ била прегледана 141 пъти, което довело до разпространение на информацията сред широк кръг лица, включително познати, приятели и лица от социалната среда на ищеца и засилило негативното възприемане спрямо него, като задълбочило преживените от него срам, притеснение и социален дискомфорт.

Сочи относима съдебна практика на ВКС относно разширителното тълкуване на израза „обвинение в извършване на престъпление“, от която следвало, че когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, бил осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост, а съгласно ППВС № 4/1968 г. „справедливостта“ се определяла въз основа на конкретни обстоятелства, като: тежестта на обвинението, продължителността на производството, отражението върху личния и социалния живот, степента на психическите страдания, обществения отзвук, като последното водело до по-широко накърняване на доброто име на лицето. Наказателното производство представлявало сериозна форма на държавна принуда, която по своето естество водела до негативни психически преживявания и социален дискомфорт.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове, тъй като по досъдебното производство спрямо К. Е. не било повдигнато обвинение и същият не бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, като моли за отхвърляне на същите.

Твърди, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ въвеждала специален деликтен състав за вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. В актуалната практика на ВКС било налице противоречие по въпроса дали е достатъчно лицето да е било фактически засегнато от наказателното производство или е необходимо същото да е било привлечено като обвиняем.

В чл. 2 от ЗОДОВ изчерпателно били регламентирани хипотезите, при които се ангажирала отговорността на Прокуратурата на РБ и образуването на наказателно производство не било сред основанията за възникването й. Релевантният момент, от който можели да се претендират вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, била датата на привличане на едно лице в процесуалното качество на обвиняем. Именно това процесуално действие било първия момент, от който държавата чрез своите компетентни органи възбуждала наказателно преследване срещу конкретно лице за конкретно деяние и това лице официално научавало, че е обект на преследване. От този момент спрямо него могло да се вземат ограничителни и принудителни мерки, които в съвкупност с предявеното обвинение биха могли да причинят морални страдания. В тази връзка ЕСПЧ приемал, че началният момент, от който лицето, 2 срещу което било образувано наказателно производство, би могло да търпи вреди, е датата на привличането му в качеството на обвиняем и предявяване на обвинението, като от общия срок на производството следвало да се изключи периода от образуване на досъдебното производство до привличане на лицето като обвиняем.

Отделно от горното, счита иска за недоказан по основание и размер.

Доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените вреди, техния конкретен интензитет, пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и поведението на ответника, както и размера на претендираното обезщетение, се носела от ищеца. В исковата молба се съдържали общи твърдения за стрес, тревожност, социален дискомфорт, накърняване на доброто име, влошаване на лични отношения и несигурност за бъдещето, но не били ангажирани годни и достатъчни доказателства, които да установяват, че тези неблагоприятни преживявания били настъпили именно като пряка и непосредствена последица от действия на прокуратурата, а не от други обстоятелства. Липсвали медицински документи, психологични или психиатрични заключения, както и други обективни данни за трайно или съществено увреждане на психическото състояние на ищеца.

Оспорва изцяло и твърдението, че ответникът носи отговорност за медийното отразяване на случая. Прокуратурата на РБ не осъществявала контрол върху независимите медии, а от представените публикации не се установявало тя да е разпространявала конкретни данни от разследването по процесното досъдебно производство. В публикациите не се съдържали идентифициращи данни за лицето в такава степен, че по необходимост да водят до индивидуализирането му от неограничен кръг адресати. Поради това твърдените вреди от публикации в електронни издания и в социални мрежи не можели да бъдат вменени в отговорност на ответника без доказване на конкретно противоправно поведение на негови представители, каквото не било въведено и не било установено.

Неоснователно било и искането в тежест на ответника да бъдат възложени вреди, които ищецът свързвал със задържането му по реда на ЗМВР и с издадената заповед за прилагане на ПАМ, с която временно било отнето свидетелството му за управление на МПС.

Тези актове не се издавали от прокуратурата, нито от разследващ орган под ръководството на прокуратурата, а от полицейски орган като индивидуални административни актове. При наличие на твърдения за вреди от такива актове, отговорността не можела да бъде ангажирана по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ спрямо настоящия ответник.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди в размер на 150,83 евро разходи за изследвания на биологични проби, поради това, че не били пряка и непосредствена последица от дейност на прокуратурата, а били свързани с действията по установяване на употреба на наркотични вещества и с административните и полицейски мерки, предприети от органите на МВР. Между претендирания разход и поведение на ответника липсвала пряка причинна връзка, поради което искът в тази му част бил неоснователен.

Оспорва се и обстоятелството, че постановлението за прекратяване от 27.03.2026 г. е влязло в сила. В исковата молба не се сочели и не се представяли доказателства за датата на стабилизиране на този акт, а именно от този момент ищецът извеждал както основателността на претенцията, така и началната дата на претендираната законна лихва.

При липса на доказателства за влизане в сила на постановлението, искането за лихва също било недоказано.

При условия на евентуалност, прави възражение относно претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Ищецът не бил привлечен като обвиняем, спрямо него не била взета мярка за неотклонение по НПК, а посоченият от него период бил относително кратък. Липсвали данни за трайни последици върху здравето и социалното му функциониране, поради което претендираната сума не съответствала на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Размерът следвало да бъде съобразен с действително доказаните конкретни последици, а не с предположения или житейски обобщения.

Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, като поддържа, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налагаща присъждане на възнаграждение над минимално необходимото, респективно - над разумния размер, 3 определен според действително извършената работа.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ДП № 330-ЗМ-197/2025 г. по описа на ОДМВР Разград (пр. пр. № 3083/2025 г. по описа на РП Разград), със Заповед за задържане на лице на 23.09.2025 г. ищецът е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 23:52 часа, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози и е освободен в 13:10 ч. на 24.09.2025 г.

По ДП е приложен протокол, от който се установява, че дежурен лекар от Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД гр. Разград е взел биологични проби от ищеца на 24.09.2025 г. в 01:15 ч., за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.