Решение № 48 от 09.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Добрич, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20233200900137 по описа за 2023 година

Търговско дело № 137/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № **** г., подадена от П. Д. Т. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. Б., ул. „**“ № 1, общ. К., област Добрич с която срещу Б. И. гр. С. **, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, ЕИК ****, е предявен иск за сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на **** г. от водач на лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при Б. И. гр. С., ведно с лихва за забава, считано от 06.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът Б. И. гр. С. оспорва иска по основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от **** г. по описа на РУ– МВР - Б. ( съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ-ТО ), и заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по 1 комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на **** г., около 11.30 ч., в гр. Б., по ул. „Х. Б.“, по посока от магазин „СБА“ към супермаркет „А.“ се е движел мотоциклет „Х.“ рег. № ****, управляван от П. Д. Т.. Пътната настИ. е била асфалтова, суха, запазена, без повреди и неравности по нея, хоризонтална, прав участък от пътя в района на произшествието. Произшествието е настъпило през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време и при много добра метеорологична видимост. При извършеният оглед на кормилното управление, качване на предната вИ., задната вИ., ходовата част и спирачната система на мотоциклета не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, мотоциклетът се е движел със скорост около 58.61 км./ч. В същото време, срещу мотоциклета в лентата за насрещно движение, по посока към офиса на „Е.“ се е движел лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № ****, управляван от Д. Д. З., като до него в автомобила на предната дясна седалка е пътувала съпругата му М. Т. З.. При извършеният оглед на кормилния механизъм, окачване на преден и заден мост, ходова част и спирачна система на лекия автомобил, не са установени неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, водачът на лекия автомобил решил да завие наляво към офиса на „Е.“, при което включил ляв пътепоказател и след което е изчакал да преминат два автомобила и предприел маневра завиване на ляво. След като е навлязъл в лентата за насрещно движение, установил, в нея се движи мотоциклет, поради което задействал спирачната система на автомобила. В резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства е настъпил удар между предната дясна част на лекия автомобил и предното колело на мотоциклета. След удара двете моторни превозни средства са се установили в състояние на покой. Вещото лице е изчислило скоростта с която са се движели непосредствено преди удара двете моторни превозни средства – лекият автомобил с 13.40 км./ч., а мотоциклетът с 58.61 км./ч., при максимална разрешена скорост в района на местопроизшествието – 50 км./ч. Според експертното мнение на вещото лице по автотехническата част на комплексната експертиза, ако мотоциклетистът се е движел с 2 максимално разрешената скорост, не би имал техническа възможност да предотврати инцидента. При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни увреждания на мотоциклетиста П. Д. Т..

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалият получил изкълчване на ставата между ключицата и лопатката на дясната ръка и хематом на меките черепни обвивки.

Оздравителният период е продължил в рамките на 1-2 месеца, като през това време пострадалият не е могъл пълноценно да използва дясната си ръка, както и да се обслужва с нея, тъй като ръката му е била имобилизирана с мека превръзка – ортеза.

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания.

Според експертното мнението на вещото лице представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалата увреждания.

По отношение механизма на пътно-транспортното произшествие, виновната и противоправна деятелност на водача на лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № **** - Д. Д. З., Съдът е обвързан и от задължителната сила Решение № 70/08.08.2023 г. по НОХД № 265/2022 г. по описа на Районен съд – Б. на основание чл. 300 ГПК.

С влязло в законна сила на 24.08.2023 г. Решение № 70/08.08.2023 г. по НОХД № 265/2022 г. по описа на Районен съд – Б. Д. Д. З. е признат за виновен в това, че на **** г. в гр. Б., по ул. „Х. Б.“, при управление на МПС лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № ****, нарушил правилата за движеине по пътищата – чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П. Д. Т., изразяваща се в изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става, обусловило затруднение в движението по дясна ръка да период от около месец, месец и половина – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл. второ, във вр. с чл.342, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв.

3

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите, посочени от ищцата – С. Г. Б. ( без родство с ищеца ), Ф. К. Д.

( без родство с ищеца ), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалият изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение пострадалият не е бил във възможност сам да се обслужва и е бил обгрижван от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същият се е затворил в себе си, станал е неактивен и стресиран. Преди инцидента пострадалият бил жизнен и енергичен човек, но преживеният от него инцидент изиграл ролята на стресор.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – **** г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № **** при Б. И. гр. С., обективиран в полица № BG/02/12200329920.

Не е спорно, че на 19.09.2023 г. пострадалият е предявила застрахователна претенция към застрахователя, по повод на която е образувана щета № 2210028929/23.09.2022 г.

С писма изх. № НЩ 45721/07.07.2023 г. застрахователят е постановил отказ от плащане на застрахователно обезщетение.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на 4 предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква 5 едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„гражданска отговорност“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.

Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно – транспортно произшествие на **** г., за което вината е на водача на лек автомобил марка „Ш.“ модел „К.“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност, включващ датата на пътнотранспортното произшествие.