Решение № 1942 от 01.10.2025, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1942

Добрич, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700167 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. К. П.-Г. от [населено място], бул. „25-септември“ № 41, ет.4, ап. 17, подадена чрез адв. С. С., срещу Заповед № 424/28.03.2025 г. на кмета на Община Добрич, с която е наредено собствениците на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]:

1)

Да изпълнят довършителните работи и да поставят парапети на стълбищната клетка, явяващи се общи части на сградата;

Да извършат обследване на строежа по чл. 176в от ЗУТ и да се изготви технически паспорт по чл. 176б от ЗУТ;

Да изготвят документация, нужна за въвеждане на строежа в експлоатация, като е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта до 01.09.2025 г.

2)

При неизпълнение на т. 1 от заповедта е забранено ползването и достъпа до строеж - Двуетажно жилище с Н до 8,50 м.; ЗП = 116,53 кв.м., РЗП – 529,55 кв.м., [УПИ], кв. 1245 по ПУП - ПРЗ на [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като в срок до 30.09.2025 г. е заповядано длъжностните лица в дирекция УТСК на Община [населено място] да поставят сигнална лента и да бъде спряно захранването от „Електроразпределение Север“ АД Варна и водоподаването от „ВиК-Добрич“ АД.

В жалбата се въвеждат правни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се твърди че на 26.04.2024 г. е входирана жалба относно извършващи се незаконни строителни дейности в самостоятелен обект с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], която е останала без последствие от страна на кмета на община Добрич. По същество тези въведени твърдения съдът намира за нерелевантни за спора.

Релевира се също така, че процесната сграда е изцяло завършена към 2001 г., което се удостоверява с конструктивно становище.

Като резултат се настоява съда да отмени обжалваната заповед на кмета на Община [населено място] като незаконосъобразна, издадена при нарушения на материалния закон и несъобразяване с неговата цел. Претендира се за направените по делото разноски.

Ответникът на жалбата я оспорва като неоснователна, като намира издадената заповед за законосъобразна. Иска присъждане на сторените по делото разноски.

Административен съд-Добрич, втори състав след като прецени направените по делото доводи и възражения на страните, както и представените по делото доказателства, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед № 424/28.03.2025 г. на кмета на Община Добрич.

По делото не се спори, че жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и един от собствениците на процесната сграда, състояща се от сутерен, партер, два жилищни етажа и тавански етаж.

От административната преписка се установява, че между собствениците на процесния строеж са налице спорове във връзка с извършвани строителни работи.

За сградата е одобрен инвестиционен проект № 392/1995 г., има издадено разрешение за строеж № 459/14.09.1995 г. от главния архитект на Община [населено място] и е съставен Протокол № 123/20.09.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво, без заверка на контролираните нива - корниз и цокъл. За сградата има издадено Удостоверение с рег. № УСЗ-4/09.04.2014 г.за степен на завършеност – 63%. Не се спори, че сградата се ползва за жилищни нужди на етаж 2.

По делото не е приложено удостоверение за въвеждане в експлоатация; отсъстват и актове и протоколи по време на строителството, установяващи обема и надеждността на извършените СМР, както и приемането от авторски надзор на извършените СМР. Обектът е електро- и водозахранен.

Жалбоподателят оспорва издаденото Удостоверение за степен на завършеност, като твърди, че към 2001 г. строителството е приключило и всички документи са предадени в общината.

Обстоятелството, че към преписката липсват и не са приложени и към настоящия момент съставени актове и протоколи по време на строителството- липсват изискуемите по закон строителни книжа, наличното удостоверение за степен на завършеност – 63 % и незавършените общи части, са мотивирали административният орган да приеме обектът за строеж, който се ползва в нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ – без да е въведен в експлоатация от компетентните органи. Заключението е обусловило издаване на атакувания административен акт.

С приложеният по делото като писмено доказателство Протокол № 1 от 12.02.2025 г. на Комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ се констатира, че сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] попада в устройствена зона „Жилищна устройствена зона за средноетажно застрояване“; състои се от сутерен, партер, два жилищни етажа и тавански етаж, със стоманобетонна монолитна конструкция с тухлена зидария; покривът е многоскатен, дървен с покритие от керемиди; за строежа е одобрен инвестиционен проект № 392/1995 г.; издадено е Разрешение за строеж № 459/14.09.1995 г. от гл.архитект на [населено място]; съставен е Протокол № 123/20.09.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво. Комисията установява, че строежът е в добро състояние в конструктивно отношение – без пукнатини, повреди, деформации и неравномерни слягания, които застрашават сигурността ѝ; по покривната конструкция няма хлътнали участъци, счупени или липсващи керемиди, а фасадите са добре поддържани; монтирани са улуци и водосточни тръби за отвеждане на дъждовни води.

Същевременно е отбелязано, че сградата не е въведена в експлоатация; по стълбищната клетка, представляваща обща част на сградата, не са изпълнени довършителни работи, не са поставени парапети; липсват документи за обема и надеждността на извършените СМР и приемане от авторски надзор по нива и елементи на строителната конструкция; отсъства установяване на съответствие на извършените СМР с одобрения инвестиционен проект, за което е необходимо обследване по чл. 176в от ЗУТ.

Съставен е и Констативен акт № 1 от 12.02.2025 г. въз основа на сочения Протокол №1 от 12.02.2025 г., в който са установени нарушения по отношение на строежа от 5 категория, състоящи се в ползването му за жилищни нужди преди въвеждане в експлоатация; отсъствие на актове и протоколи по време на строителството, доказващи обема и надеждността на извършените СМР, както и приемането им от авторски надзор по нива и елементи на строителната конструкция съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, както и Наредба № 7 от 26.07.1999 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, действаща към 17.06.2001 г. или Наредба № 6 ог 05.04.1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България, действаща до 13.08.1999 г. Установено е, че не са изпълнени довършителните работи по стълбищната клетка, явяваща се обща част на сградата, както и не са поставени парапети. Отсъствието на актове и протоколи по време на строителството, удостоверението от 2014 г. за степен за завършеност – 63%, незавършените общи части на сградата е причина в констативния акт сградата да бъде определена като строеж, който подлежи на въвеждане в експлоатация. До въвеждането в експлоатация комисията предлага образуване на производство по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с ел.енергия, вода, газ и др.

Констативният протокол е връчен на собствениците на сградата – л.148-156 от делото.

Към преписката е приложено писмо от жалбоподателката от 11.03.2025 г. с който по същество изразява своите възражения срещу съставения констативен акт за образуване на административно производство за забрана ползването на поцесната сграда, като изтъква съображения за битови спорове със съсобственик; извършване на неуспешни действия във връзка с издирване на евентуално издадено разрешение за ползването на сградата и липсата на друг имот за живеене на семейството ѝ.

На 28.03.2025 е издадена атакуваната заповед на кмета на община [населено място].

На 31.03.2025 г. заместник-кметът по устройство на територията на община [населено място] отравя писмо по повод на възраженията на жалбоподателката, адресирано към нейния представител Г. Г., с което определя част от възраженията като неотносими към конкретното производство по издаване на заповед; заявено е, че разпорежданията в заповедта са сроково съобразени в технологично отношение за изготвяне на необходимата документация във връзка с възражението относно липсата на друг имот за живеене на семейството.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно и обективно изготвено.

Вещото лице инж. П. И., след оглед на имота и направените измервания по контура на сградата, констатира идентичност между измервания на място и размерите, посочени в архитектурни чертежи. В ситуацията, приложена към архитектурните проекти, сградата е ситуирана, така както е ситуирана на терен. При извършения оглед подземният етаж се използва като склад/мази, партерният етаж се състои от два гаража и жилище - първи и втори етаж за живеене, а таванският етаж към момента е в ремонт. Сградата по предназначение е жилищна – многофамилна, и се ползва за живеене. Водомерите на жилищата и таванския етаж са разположени в подземния избен етаж, а захранването и електромерите са разположени на стълб, намиращ се на ъгъла между улици „Кубрат” и „Генерал Константин Мазней”. Към заключението са приложени снимки на обекта. Установено е, че сградата е със завършен покрив - дървена покривна конструкция и покритие от керемиди; положени са външните финалните покрития /мазилки/, прозорци и врати на цялата сграда. При огледа, извършен на място, не е констатирано наличие на пукнатини и деформации по конструкцията, което е определено, че я прави годна за обитаване. Заключено е, че конструктивно сградата е завършена. Констатирано е, че не са налице актове и протоколи по време на строителството на сградата, доказващи обема и надежността на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, освен Протокол № 123 от 20.09.1995 г за определяне на строителна линия и ниво. Обърнато е внимание, че обследване на сградата не е правено и тя не е въведена в експлоатация. Според вещото лице сградата би могла да се въведе в експлоатация след представяне на коректни документи, каквито до настоящия момент не са изготвени. Констатираната в Заповед № 424 от 28.03.2025 г на Община [населено място] липса на парапет на стълбищна клетка, е преодоляна, като към момента на огледа такъв е монтиран, но не е поставено финално покритие на стълбищната площадка за втори жилищен етаж и таван.

В показанията си свидетеля Г. Ж. Г. – съпруг на жалбоподателката, излага, че в процесната сграда живее от 2014 г., когато му се е родила дъщеря. Той определя сградата към този момент като завършена. От своя роднина - починалия баща на съпругата си, заявява, че знае за началото на строежа – 1994 - 1995 г. и приключването му през 1999 г. Според събраните гласни доказателства към 2014 г. сградата е измазана, с поставени керемиди, гараж, мазилка, стълбище; поставени са плочки до втори жилищен етаж, като не е довършено поставянето им на стълбището, а към момента има и поставен парапет. Свидетелят потвърждава, че знае от тъста си за съществуването на парапети преди години, при извършване на строителните работи, но не знае дали са били с временен характер. Заявява, че след посещение на фирма „Жилфонд инвест“ е установил, че е налице пречка за въвеждане на сградата в експлоатация поради липсата на необходимите документи.

По делото е събран като писмено доказателство Протокол на ОС на ЕС на процесната сграда с дневен ред - издирване, намиране и избор на фирма за изпълнение на посочените в оспорваната заповед мероприятия – общи части, довършителни работи, парапет, обследване на сградата.

При така изложените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта, и против акт, подлежащ на съдебно оспорване пред компетентния съд.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3206c946-057a-4da4-a18e-29b4fe1cefb1