Определение № 147 от 11.03.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Габрово, 11.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500076 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Д. Д., чрез проц. представител адв. Б., против определение № 1050/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на Районен съд Габрово.

Твърди се, че определението било нищожно, алтернативно недопустимо, алтернативно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно. Недопустимо за втори път бил преграден пътя на жалбоподателя за защита. Съдията докладчик разгледал друго дело, по което постановил решение № 356/19.11.2021 г., което също било нищожно, алтернативно недопустимо, алтернативно неправилно, несправедливо и незаконосъобразно. Постановен бил акт в полза на лице, което не било правно и процесуално легитимиран субект да предявява искове в това производство. Жалбоподателят счита, че съдията докладчик не проявил безпристрастност, постановявайки обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

Иска се да бъде прогласено за нищожно обжалваното определение или да бъде обезсилено и алтернативно отменено от въззивния съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Обжалваното определение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. Поради изложеното, оплакването за неговата нищожност е неоснователно.

Определението би било недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване. В разглежданият случай нито един от изброените пороци не е налице, поради което обжалвания съдебен акт е допустим.

Частната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от К. Д.

Д. за признаване за установено, че ответницата С.П. не е придобила и не притежава никакви собственически права спрямо недвижим имот, подробно описан в молбата. Изложени са 1 твърдения, че не е налице принос от страна на ответницата за придобиване на този имот, тъй като той изцяло бил придобит, макар и по време на брака, от бившия й съпруг и общ наследодател Д.Д обжалваното определение, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.

С исковата молба са представени писмени доказателства за вече предявен иск за делба по отношение на същия имот и спрямо същите страни. С писмения отговор на исковата молба за делба, жалбоподателят К.Д. е направил възражение, идентично с искането, по предявения отрицателен установителен иск – С.П. няма никакви права спрямо делбения имот, тъй като той е придобит с лични средства на наследодателя на жалбоподателя.

Изложеното дава основание да се приеме, че предмета на настоящото дело е инкорпориран в предмета на делото за делба. В жалбата се съдържат твърдения за вече постановено решение по допускане на делба между страните, за което няма данни да е влязло в законна сила. Въззивният съд възприема приетото с обжалваното определение, че ищецът по установителния иск за собственост нямат правен интерес от предявяването му в отделно производство при висящо производство за допускане на съдебна делба върху същия имот, в което със сила на присъдено нещо ще се установят правата на съделителите, които следва да се допуснат до участие в делбата и техните квотите. Този извод не влиза в противоречие с утвърдената съдебна практика, още повече, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност (чл. 342 ГПК). Такова оспорване ищецът е направил с отговора на исковата молба. Нормата на чл.344, ал.1 ГПК определя пределите на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на съдебна делба – между кои лица е налице съсобственост и какви са правата им и кои са съсобствените имоти, така както е посочено в определение № 45/20.02.2020 г. по ч.гр.д. № 451/20 ВКС II г.о.

Изложеното, съдът намира, че не е в противоречие и с определение № 142/6.07.2016 г. по ч.гр.д.1707/2016 г. ВКС II г.о., където се приема, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение. В делбата съдът дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за извода налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Поради това, в цитираното определение се приема, че за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

В случая се претендира изключване на първата ответница от делбата, като се твърди, че тя не е съсобственик, заедно с ищеца и останалите страни по делото.Ищецът не твърди, че е изключителен собственик на делбения имот, а че притежава по-голяма идеална част от него -1/3, заедно останалите съделителки, негови сестри. Поради това, съдът намира, че цитираната по-горе съдебна практика е неприложима по конкретния правен спор. В този случай, при уважаване възражението на ищеца в делбеното производство би се достигнало до допускане на делбата при частите, които той претендира по 1/3 ид.ч. за тримата съделители, но не и да се отхвърли изцяло иска за делба, а само по отношение на С.П..

Имайки предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Поради изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Д. Д. ЕГН **********, чрез проц. представител адв. Б., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против определение № 1050/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на Районен съд Габрово, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3