Решение № 368 от 11.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ангелова

Членове:

Тони Гетов

Петя П. при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора Л. Вл. Д. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605592 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 14.11.2022г. по НОХД № 9874/2019г. Софийски районен съд - Наказателно отделение, 131 състав е признал подсъдимата Е. А. И. за виновна в това, че на 07.02.2019г. около 11.00 часа в град София, в района на площад „Света Неделя“ отнела чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат марка „Wiko“ модел „Lubi 3“ на стойност 45.00 лева, портфейл на стойност 7.20 лева и сумата от 15.00 лева - всичко на обща стойност 67.20 лева от владението на Е.В.П. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и след като е заварена на мястото на престъплението употребила сила, за да запази владението върху откраднатите вещи. На основание чл. 198, ал.3 вр. ал.1 НК и чл. 54 НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от четири години.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимата. С тях се претендира постановяване на присъда, с която Е. И. бъде призната за невинна по предявеното й обвинение. Защитата упреква решаващия съд в неправилно установена фактология по делото. В допълнението към въззивната жалба се излагат пространни аргументи за неприлагане на сила от страна на И. спрямо отнетите вещи, а тази употребена спрямо пострадалата била в отговор на 1 такава от нейна страна. С тези доводи жалбоподателят претендира приложението на института на реторсията. Липсата на установени наранявания на Е.П., експертното оценяване на вещите без техен оглед, кредитиране показанията на пострадалата, депозирани по реда на чл. 223 НПК без участието на подсъдимата въпреки вече наличното й качество на обвиняемо лице, липсата на разпит на очевидец на деянието, какъвто е О.К., са в основата на исканията на защитата за оправдаване на неговата подзащитна по възведеното обвинение. Като допуснати от решаващия съд нарушения жалбоподателят посочва изопачаване на показанията на свидетели - очевидци на деянието, невярното твърдение в съдебните мотиви за ниска информативна стойност на показанията на св. С.К. и изготвяне на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, а не след непосредствен преглед на пострадалата. Претендира се наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства, които не били отчетени от първоинстанционния съд, между които са както ниската стойност на отнетите и невъзстановени вещи - 15.00 лева, така и невисоката степен на обществена опасност на дееца. Моли да бъде приложена нормата на чл. 9, ал.2 НК.

В хода на въззивното производство служебният защитник поддържа депозираната жалба и нейното допълнение. Моли да се отмени атакуваният акт и да се постанови нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за невиновна.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита присъдата за правилна и законосъобразна и желае тя да бъде потвърдена.

Подсъдимата се солидаризира с позицията на своя защитник, а при дадената й възможност за последна дума заявява, че е невинна и като такава следва да бъде оправдана.

Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата и допълнението към нея са допустими, но неоснователни.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, сходна с установената от Софийски районен съд:

Подсъдимата Е. И. и св. Е.П. имали дългогодишно познанство по повод посещения на различни православни храмове. На 07.02.2019г. св. П. се намирала в храм „Света Неделя“ на площад „Света Неделя“ в град София, където се провеждало богослужение. В храма се намирала и подсъдимата и двете си разменили реплики. След приключване на църковната служба св. П. заедно с О.К. седнали на пейка в храма и разговаряли. Зад тях се приближила подсъдимата и започнала отново да отправя реплики към свидетелката.

Последната се подразнила от поведението на Е. И. и потърсила служители в църквата, за да се оплаче от възприетото от нея като провокативно поведение на подсъдимата. Докато св. Е.П. разговаряла с клисарите в храма, 2 подсъдимата взела оставената на пейката до О.К. чанта на св.П., изсипала съдържанието й на земята и взела оттам част от вещите й - мобилен телефонен апарат марка „Wiko“ модел „Lubi 3“ на стойност 45.00 лева и портфейл на стойност 7.20 лева, съдържащ сумата от 15.00 лева - всичко на обща стойност 67.20 лева. Поставила ги в полиетиленов плик и побързала да напусне храма. О.К. веднага уведомила св. Е.П. за случилото се и последната изтичала след подсъдимата.

Излизайки навън, тя възприела, че Е. И. се качва на трамвай в посока Централни хали. Тя също се качила в мотрисата и се насочила към подсъдимата, която била заедно с дъщеря си А.С., застанали в предната част на превозното средство вдясно от ватмана. Свидетелката поискала да й бъдат върнати вещите, но след като получила отказ, посегнала към полиетиленовия плик, държан от И., предполагайки, че в него се намират отнетите й вещи.

Последвало сдърпване и боричкане между двете, при което подсъдимата неколкократно нанесла удари в главата на П., одраскала я и ухапала по двете ръце. В резултат на ударите Е.П. получила следните увреждания - две червеникаво - кафеникави охлузвания на дясната предмишница в долната й трета /над китката/ по задната й повърхност между проекцията на двете кости, едно червеникаво - кафеникаво охлузване върху проекцията на лакътната кост, едно червеникаво - кафеникаво линейно охлузване по задната повърхност на лявата предмишница в долната й трета и едно дъговидно червеникаво - кафеникаво охлузване на предната повърхност на лявата длан в основата й на границата с китката, които са й причинили болка и страдание.

При спиране на трамвая на спирка „Централни хали“ трите жени слезли от превозното средство, като подсъдимата и свидетелката И. продължавали да дърпат взаимно чантата. Свидетел на съприкосновението между тях станал св. С.Б., който пътувал в трамвая и който сигнализирал за случващото се на национален телефонен номер за спешни повиквания 112. На спирката пристигнали свидетелите Т.Б. и Ц.М. - полицейски служители при 5 РУ СДВР, които възприели И. и П. да дърпат синия полиетиленов плик. След тяхната намеса двете жени преустановили съприкосновението. В синия полиетиленов плик били установени мобилния телефонен апарат марка „Wiko“ модел „Lubi 3“ с поставена сим карта на „Виваком“ и портфейла на П., но без съдържащата се в него парична сума в размер на 15.00 лева. В присъствието на полицейските служители подсъдимата върнала на пострадалата портмонето, а мобилния телефонен апарат предала с протокол за доброволно предаване на св. М.. Впоследствие в хода на досъдебното производство и той бил върнат на св. Е.П..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Е.П., С.Б., Ц.М., Т.Б., частично от показанията на св. Б.Б., от приобщените по реда на чл. 281, ал.1 и ал.4 НПК свидетелства на Ц.М., Т.Б. и Е.П., обективирани в протоколи 3 за техни разпити в досъдебната фаза на процеса, от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за доброволно предаване /т.1, л.94/, разписка /т.1, л.106/, протокол за разпознаване на лица /т.1, л. 116/, протокол за освидетелстване на Е.П. с приложен фотоалбум, справка от Национална система 112, характеристика, медицинска документация, касаеща Е. И. и справка за съдимост на подсъдимата и от доказателствените способи – съдебнооценителна експертиза, съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Е.П., съдебнопсихиатрична експертиза на Е. И., комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подсъдимата, назначена в хода на съдебното следствие, съдебномедицинска експертиза на Е. И. и видеотехническа експертиза.

Първостепенният съд е извършил детайлен анализ на гласните доказателствени източници, съпоставяйки ги помежду си и в резултат на тази своя аналитична дейност коректно е установил фактологията по делото.

Настоящият състав се солидаризира с направения от решаващия съд разбор и не споделя изявленията на защитата за неправилно установена фактическа обстановка по делото. В основата на своите възприятия съдът е поставил показанията на св. Е.П., чието качество на пострадал от деянието не рефлектира върху обективността на показанията й, а дори помага за възприемане на детайли от механизма на извършеното. Нейните показания не са изолирани и съответстват на изнесеното от св. С.Б., наблюдаващ случващото се по време на пътуването си в трамвайната мотриса и вербализираното желание на П. да върне владението върху отнетите й от страна на подсъдимата вещи. Освен тези действия, коментирани и от самата пострадала, Б. е възприел нежеланието на подсъдимата да върне вещите, намиращи се в държания от нея полиетиленов плик, както и физически сблъсък между двете жени по повод реализиране на фактическа власт върху вещите в него. Показанията на свидетеля, подкрепящи и допълващи тези на св. П., са съответни и на заявеното от полицейските служители М. и Б., възприели продължението на предходно случилото се в храма и в превозното средство, вече на трамвайната спирка и упорито афишираното от страна на подсъдимата нежелание да предаде по-рано отнетите от нея вещи на св. П..

Самите те възпроизвеждат възприятията си, че пострадалата е разпознала като свои намиращите се в полиетиленовия плик /чанта/ свой мобилен телефонен апарат и портфейл и е заявила категорично за липсваща от него 4 сума в размер на 15.00 лева. От тези свидетелства се установява времето, мястото на осъществяване на деянието, неговият автор /включително и от протокола за разпознаване - действие, извършено при спазване на процесуалните изисквания за неговата легитимност/, както и факта на отнемане на вещи, непринадлежащи на И. от владението на П.. Всъщност, и Б.Б. /разпитана в качеството си на свидетел по искане на защитата/ също изнася твърдения, че е станала очевидец на изсипване съдържанието на чантата на Е.П. в църквата „Света Неделя“ от страна на Е. И., напускане на местопроизшествието от последната и затичването след нея на пострадалата.

На твърденията на тази свидетелка, че не е възприела вземане от страна на подсъдимата на част от изсипаните на земята вещи, противостоят както показанията на св. Е.П., така и впоследствие установеното тяхно наличие в чанта, държана от подсъдимата, възприето както от свидетелите Ц.М. и Т.Б., така и обективирано в протокола за доброволно предаване на мобилния телефонен апарат от страна на Е. И..

Единствено различна позиция с тази на контролирания съд, настоящият има по отношение показанията на св. С.К. и заключението на видеотехническата експертиза на записи от камери от храма „Света Неделя“.

Първият съд е приел, че и двата доказателствени източника притежават ниска информативна стойност касателно деянието. Всъщност свидетелят С.К. е разпитан по повод положени безуспешни усилия от страна на съда за призоваване на неговата майка - св. О.К., която в крайна сметка е заличена в това й качество. Разпитът на С.К. в хода на съдебното следствие не е допринесъл за установяване местонахождението на неговата майка, за която безспорно е изяснено, че е уведомила св. П. за изсипване съдържанието на чантата й и вземане на вещи от нея от подсъдимата, но в разпита си синът й изнася информация, която твърди, че е придобил като очевидец на посегателството върху чуждата движима собственост. Настоящият въззивен състав не кредитира неговите показания, тъй като те драстично се различават от безсъмнително установеното от останалите, различни по своя характер, доказателствени източници. Те не съответстват на показанията на свидетелите Е.П. и Б.Б., както и на Ц.М. и Т.Б. не само по отношение времевите параметри на случилото се /сочено от К. като пролет, а установено като дата - на 07.02.2019г./, но и твърдяното от него отсъствие на св. Е.П. изобщо в църквата, а вместо нея индивидуализирана от К. като пострадала приятелка на 5 майка му със собствено име М.. От анализа на съвкупния доказателствен материал под въпрос е изобщо присъствието на С.К. на местопроизшествието - за неговото наличие не свидетелстват нито Е.П., нито Б.Б.. Поради това и този съдебен състав не възприема с доверие изнесеното от него, но това отношение не влияе върху факта, че от останалите еднопосочни и последователни доказателствени източници безспорно се установява възприетата както от първия, така и от настоящия съд фактическа обстановка.