Решение № 1544 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430101527 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. К. *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, за признаване на установено, ищецът не дължи на ответника сумата от 1711 евро по договор за кредит от 04.04.2011., рег. Под № в ЦКР –

EOSDP000000001902952.

Ищецът твърди, че от справка в ЦКР от 12.2.2026 г. узнал, че дължи 1711 евро на ответника по договор за кредит

№2082-00357694/04.4.2021, рег. с

№EOSDP00000000001902952. Формулира се довод за изтекла погасителна давност на паричните задължения по договора, тъй като пет годишният давностен срок е изтекъл.

Падежът на цялото вземане се сочи, че е 17.04.2023 г., когато ставала изискуема последната вноска и от който момент започнал да тече пет годишния давност срок, който изтекъл до датата на исковата молба. Въпреки това ответното дружество отказала да отпише вземанията от ЦКР, макар до момента да не е инициирано исково производство и да няма изпълнителен титул. Моли предявеният иск да бъде уважен и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който са релевираните доводи недопустимост и неоснователност на иска. Ответникът счита за недопустим предявения иск, поради липса на правен интерес, тъй като подаването на информация за текущ статус на кредитите към ЦКР на БНБ, не е действия даващо повод за завеждане на дело. Това действие от страна на ответника представлявало негово задължение по чл. 4 от Наредба №22/16.07.2009 г. Ответникът сочи, че не е налице висящо изпълнително производство и в нито един момент не е предприемал действия, които да накърнят сферата на ищеца до степен, че да възникне правен интерес от предявяване на иска. Моли производството да бъде прекратено а в условията на евентуалност да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли тя да бъде уважена, като претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК. В писмено 1 становище страната излага подробни доводи по същество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От справка в ЦКР за кредитна задлъжнялост на Д. К. К. се установява, че има задължение по кредити към ответника, по договор с идентификатор №EOSDP000000001902952 в размер на 1711 евро с просрочие над 360 дни, който кредит е активен съгласно справка на л.30, с начална дата от 04.04.2011 г.

По делото са изискани на осн. чл. 190,ал.1 ГПК и представени от ответното дружество документи, а именно искане за кредит и договор за кредит CrediGo№208200357694/04.04.2011 г., от които се установява, че по искане заявителя Д. *** К., ЕГН ********** за предоставяне на кредит за стока – преносим компютър DELL N5010 в размер на 1179,00 лв. със срок на издължаване от 24 месеца и месечна вноска от 65,57 лв. при ГПР от 22,66%, лихва от 21,37%, дата на първо плащане 17.05.2011 г. и дата на издължаване – 17 ден от месеца.

Не е спорно между страните, с оглед становището на ответника в молба от 07.07.2026 г., че паричното вземане по-горе описания договор е прехвърлен с цесия и е подадено към ЦКР с идентификатор №EOSDP000000001902952. Този факт се потвърждава не само от справката от ЦКР, но и приложението уведомление за цесия на л.78, и приложение №1 към договор за цесия от 29.10.2025 г. Общият размер на вземането към датата на прехвърляне е 3305,96 евро/л.80 по делото/.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като са непротиворечиви по между си и не са налице данни, внасящи съмнение в тяхната достоверност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124,ал.1 ГПК, за недължимост на парични задължения по договора за потребителски кредит с с идентификатор №EOSDP000000001902952, които е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес да оспори съществуването на притезателните права на кредитора, поради изтекла пет годишна погасителна давност. Налице е и допълнително обстоятелства, а именно дадена гласност в публичния регистър на ЦКР за съществуване на паричното задължение, което обстоятелство е достатъчно за да породи правен интерес у длъжника да предяви иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /както в настоящия случай/. Освен това, титулярът на вземането има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давността. Когато длъжникът се позове на давност, предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на кредитора на принудително изпълнение. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането /в този смисъл определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. дело № 510/2018 г. на ВКС, IV Г.

2

О., Г. К.; определение № 338/18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 209/2018 г., IV Г. О., Г. К.; определение № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. дело № 759/2024 г., на ВКС, IV Г.

О., Г. К. и др. /.

Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск е основателен, тъй като паричните задължения по вписания в ЦКР договор за потребителски кредит с идентификатор №EOSDP000000001902952, са погасени по давност. Между страните не е спорно, че са обвързани от процесните заемни правоотношение в следствие постигнато съгласие между ищеца и праводателя на ответника, съответно предаване на паричния заем за закупуване на стока, както и частно правоприемство в полза на ответното дружество. Съгласно Тълкувателно решение №3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. От представения договор №CrediGo№208200357694/04.04.2011г., вписан в ЦКР с №EOSDP000000001902952, съдът приема че основното парично задължение на кредитора е станало изцяло изискуемо с изтичане на 24-тия месец уговорен за неговото плащане, като всяка вноска е дължима след 17ия ден на месеца, или след 17.04.2013 г. всички парични вземания са били изискуеми и съгласно чл. 114 ЗЗД тече пет годишна погасителна давност. Така до 17.04.2018 г. е изтекла предвидената в закона пет годишна давност за главницата, като по делото няма данни течението на давностният срок да е прекъснато или спряно. Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна такса в размер на 68,44 евро.

Платеното адв. възнаграждение в размер на 400 евро, доказан по по основание и размер. Възражението по чл. 78,ал.5 ГПК е обосновано и частично основателно.

Платеното в брой адвокатско възнаграждение, е над минимума предвиден в чл.

7,ал.2,т,2 НМРАВ – 324 евро с оглед общия материален интерес. Действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно засдание, но е предоставена качествена и своевременна правна помощ предвид факта, че страната чрез своя процесуален представител активно без да злоупотребява с процесуални права, е изпълнил указанията на съда, релевирала е различни искания за тяхното изпълнение и процесуалният представител се е явил съдебно заседание. Ето защо, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 евро адвокатско възнаграждение, до който размер възражението е основателно.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: ***, на осн. чл. 124,ал.1 ГПК, сумата от 1711 евро, представляваща общо парично задължение по договор за кредит №CrediGo№2082-00357694/04.04.2011г., вписан в ЦКР с №EOSDP000000001902952, поради изтекла пет годишна давност.

ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с адрес: ***, да заплати на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 418,44 евро, представляваща сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на препис 3 на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4