Решение № 2695 от 18.12.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2903/2019
- Вид
- Решение № 2695
- Подписан
- 18.12.2019
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 т. 4 пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2695/18.12.2019г. гр.Пловдив, 18. 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, IХ състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2903/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
С.Г.Я.,***, представляван от адв.Д.Р. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 19-1030-001118/18.08.2019г. на Н. Г. към ОД МВР-Пловдив, Сектор Пътна Полиция - М.М., изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
- Твърди се незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по следните съображения : При управление на МПС – лек автомобил на 18.08.2019г. в гр.Пловдив, жалбоподателят бил спрян за проверка около 22.40ч. на бул.Санкт Петербург, като полицейските служители поискали да извършат проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози с технически средство. Оспорващото лице отказало пробата и поискал да му издадат талон за медицинско изследване, въз основа на който да му се направи изследване в медицинско заведение. Заявено е, че отказът разгневил полицаите, които отвели Я. в IV-то
РУ на МВР, където след дълго чакане отново полицаи поискали да го тестват с техническо средство. Лицето отново отказало и настояло за издаване на талон за изследване и такъв бил издаден и връчен в 00ч.20 минути на 19.08.2019г. В талона е записано, че лицето трябва да се яви за изследване в УМБАЛ Св.Георги до 40 минути от връчване на талона. Междувременно бил съставен АУАН № 785496 с дата 18.07.2019г., която е отразена на три места в документа – в началото, в обстоятелствената част и в частта с разписката за връчване. След връчване на талона, била издадена Заповед за задържане на лице рег.№ 441зз-162/19.08.2019г., в която е отразен час на задържане – 00ч.30м., тоест – 10 минути след връчване на талона за изследване. В 01ч.00м. на 19.08.2019г. бил извършен личен обиск на Я., вр. с който е съставен
Протокол за личен обиск – забранени вещи или субстанции не били открити у лицето. Към този период са подписвани декларации във вр. със задържането. Заявено е, че полицаите отказали да заведат жалбоподателя под стража в медицинското заведение за кръвна проба. От ареста Я. бил освободен по обяд на 19.08.2019г., при което обективно невъзможно е било да бъде направено изследване с кръвна проба за наличие на наркотични вещества и техни аналози – в срока, посочен в талона за изследване. Последица от описаните факти били издаването на оспорената заповед и НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като АУАН, въз основа на който е издадена – е с недостоверна дата, вкл. дата на нарушението, посочена в АУАН е невярна.
Неизпълненото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози не е по причина, изходяща от жалбоподателя, а по вина на полицейските служители, издали предписанието. Описаните действия, които са се осъществили в конкретен часови период, са създали непреодолима пречка за Я. да изпълни в срок предписанието за лабораторно изследване. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.
В писмено становище във вр. с приетите по делото доказателства е изтъкнато, че в случая е отменено НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. поради нередовностите при съставяне на АУАН, които са относими и към законосъобразността на оспорената ПАМ.
- Ответникът – Н. Г. към ОД
МВР-Пловдив, сектор ПП – М.М., счита, че административното производство по издаване на заповедта е законосъобразно и жалбата не е основателна /писмено становище с изпращане на преписката в АС – Пловдив/.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в законоустановения 14 дн. срок /заповедта е връчена на 09.09.2019г., удостоверено с разписка, л. 18 гръб; жалбата е с вх. номер в ОД МВР от 12.09.2019г., л.4/. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което обжалването е осъществено при наличие на правен интерес - допустимо.
На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.45/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Оспорващото лице представи писмени доказателство към жалбата и Решение № 2236/05.12.2019г. на ПРС по АНД № 5765/2019г., с което е отменено НП № 19-1030-006757/28.08.2019г. : Заповед за задържане на лице рег.№ 441зз-162/19.08.2019г., Протокол за личен обиск от 19.08.2019г., декларации – 2 бр. /останалите писмени доказателства към жалбата са част от административната преписка, представена от ответника в надлежно заверени преписи/.
1.2. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОД МВР-Пловдив, I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.30/ и Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз основа на която е издадена първопосочената; Заповед от
02.06.2017г. относно преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР по отношение инспектор М.М.; АУАН серия Д, № 785496 от 18.07.2019г., връчен на дата 18.07.2019г., л.19 – в същия е отразено желание на Я. за кръвна проба; талон за изследване № 0048940 от 18.08.2019г. – връчен на Св.Я. на 19.08.2019г., 00.20ч. – с уведомление за явяване в УМБАЛ Св.Георги до 40 минути от връчване на талона, съставен на 18.08.2019г. в 23.45ч.; докладна записка от Г.Т. – инспектор в Г. ОДПКПД от 10.09.2019г. до Н. С. ПП – Пловдив /л.23/ - по отношение постъпило възражение от Я. против АУАН № 785496 /л.25/ и докладна записка от Ж.Ж. – мл.автоконтрольор при сектор Пътна полиция-Пловдив относно случая и за допусната в акта техническа грешка при описване на датите; докладна записка относно допусната грешка в АУАН от Ж.Ж. /л.24 – от 31.08.2019г./ - заявено е, че друг път не му се е случвало да допусне подобна техническа грешка и задържането на Я. не било по вина на декларатора.
1.3. Според данните от преписката :
В обстоятелствената част от оспорената заповед е отразено, че с АУАН № Д785496//18.08.2019г., съставен от Ж.Ж. – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив, е констатирано оспорващото лице да управлява МПС /лек автомобил – Мерцедес Б 180 ЦДИ/ с рег. № **** / собственост на Я.Г. Я. / и отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с DRUG CHECK 3000 № ARLN – 0461. „Водачът е със зачервени очи.
Издаден талон за изследване № 0048940.“.
Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П, която норма е отразена цифром и текстово в оспорената заповед : Отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Правното основание за налагане на ПАМ е отразено коректно – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П и следва да бъде отбелязано, че в административния акт не са възприети данните от АУАН по отношение дата и месец, а само относно място на извършване на нарушението и час – около 22:40ч., гр.Пловдив, на ***, посока Запад.
В АУАН серия Д № 785496 е вписано, че е съставен на 18.07.2019г., затова че на 18.07.2019г. около 22.40ч. са се случили отразените събития. Нарушителят Я. се е подписал над дата 18.07.2019г. и датата на подпис за уведомяване вр. с правото на възражения против АУАН е също 18.07.2019г.
В талона за изследване е отразен факт на отказано извършване на предварителна качествена проба в 23.45ч. на 18.08.2019г. и е вписано желанието на Я. за кръвна проба. Талонът е връчен на лицето на 19.08.2019г. в 0.20ч. с уведомлението за явяване в УМБАЛ Св.Георги до 40 минути от връчване на талона.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Н. Г. към ОД МВР – Пловдив, Сектор пътна полиция - Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДвП изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, в обхвата на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Заповедта е мотивирана от фактическа и правна страна и съдържа данни за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДв.П, която разпоредба се намира в Глава седма „Административнонаказателна отговорност” на ЗДв.П : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Съгл. приложеното правно основание - чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П – „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) /изм. - ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г./ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната административно-правна норма.