Решение № 718 от 20.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106585 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, адрес гр.Б*****, представлявано от Ц.В.М., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите 68,39 лева главница по фактури за ползвани ВиК услуги за периода 27.10.2014 г. – 01.07.2015 г., 16,85 лева лихва за забава за периода 28.11.2014 г. – 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.09.2017 г., както и сумата 75 лева съдебноделоводни разноски по ч. гр. д. № *****/2017 г. на БРС, по което е издаден изпълнителен лист от 30.10.2017 г. и е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Г.М..

Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като задълженията са погасени по давност.

Моли съда да уважи иска и му присъди съдебно-деловодни разноски.

Процесуалният представител на ответника е оспорил предявения иск. Посочил е, че искът е недопустим, тъй като издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *****/2017 г. на БРС е влязла в сила и длъжникът не е възразил в законоустановения срок. Евентуално са изложени аргументи за неоснователност на претенцията. Посочено е, че образуването на 1 изпълнително дело № ***** е прекъснало давността. Моли съда да го отхвърли и да осъди ищеца да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.

Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявения иск, доколкото изложените от него аргументи нямат относимост към допустимостта на иска. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска с възможността вземането на ответника спрямо него да бъде отречено с влязло в сила решение, позовавайки се на факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение – изтекла погасителна давност за търсене на вземането на ответника след стабилизиране на заповедта за изпълнение до датата на подаване на настоящата искова молба, в който смисъл е и изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК. Възражение за изтекъл давностен срок би било преклудирано като направено извън срока за възражение, ако към онзи момент (преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК съобразно действащата тогава редакция на разпоредбата) вземането е било погасено по давност и ищецът в настоящото производство се позовава точно на тази изтекла давност, а такова възражение в случая не е направено от ищеца – той твърди, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до образуване на изпълнителното дело не са предприемани никакви действия от взискателя за събиране на вземането, поради което е изтекъл петгодишния давностен срок. Ето защо и искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По отношение на основателността на иска съдът намира следното:

Видно от приложения препис на изп. дело № ***** по описа на ЧСИ Г.М. същото е образувано по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по издаден срещу К. П. изпълнителен лист от 30.10.2017 г. по ч. гр. д. № *****/2017 г. на БPC. Изпълнителното дело е образувано на 16.06.2023 г. и са изпратени запорни съобщения до банки. На 23.08.2023 г. е наложен запор върху лек автомобил на длъжника. На 20.06.2025 г. с молба от взискателя е поискано извършване на опис на движими вещи на длъжника.

При така установените извършени по изпълнителното дело действия съдът намира предявения иск за основателен.

От представения по делото изпълнителен лист от 30.10.2017 2 г. и направената от съда справка в деловодната програма за движението по ч. гр. д. № *****/2017 г. на БРС се установява, че изпълнителният титул е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която в срок не е подадено възражение. За основателността на претенцията в настоящото производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на чл. 116, б. в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. По принцип давността е правна последица от бездействието на кредитора. В случая кредиторът е бездействал – заповедта за изпълнение е влязла в сила на 27.10.2017 г., изпълнителен лист е издаден на 30.10.2017 г., а изпълнително дело е образувано почти 6 години след това. В случая давността за вземанията е започнала да тече от влизане на заповедта за изпълнение в сила на 27.10.2017 г., като до датата на образуване на изпълнителното дело на 16.06.2023 г. петгодишната давност на вземането е изтекла.

Няма данни, нито твърдения да е образувано предходно изпълнително дело. Не е доказано да са извършвани действия от кредитора, прекъсващи или спиращи давността. Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в производството в размер на 225,56 евро за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на 3 управление: гр. Б****, представлявано от Ц.В.М., че К. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** не му дължи сумите 34,97 евро (68,39 лева) главница по фактури за ползвани ВиК услуги за периода 27.10.2014 г. – 01.07.2015 г., 8,62 евро (16,85 лева) лихва за забава за периода 28.11.2014 г. – 15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.09.2017 г. до окончателното й плащане, както и сумата 38,35 евро (75 лева) съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № *****/2017 г. на БРС, по което е издаден изпълнителен лист от 30.10.2017 г. и е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Г.М..

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК

****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от Ц.В.М., да заплати на К. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б**** съдебноделоводни разноски в размер на 225,56 евро (двеста двадесет и пет евро и петдесет и шест цента).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4