Решение № 2295 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2295 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20231100512510 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Е. Б. И., ЕГН********** и Л. Б. И., ЕГН**********, действащи чрез своята майка и законен представител Н. Т.

И. срещу решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 28760 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 117-ти състав, с което са отхвърлени исковете за изменение на месечната издръжка на детето Е. Б. И. от 300 лв. на 800 лв. и на детето Л. Б. И.- от 200 лв. на 600 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат съображенията си. Въззивниците молят да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете им. Претендират присъждане на разноски, по представен списък.

Въззиваемата страна Б. Г. И. оспорва въззивните жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

1

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 28760/2023 година, Софийски районен съд, 117-ти състав е отхвърлил исковете за изменение на месечните издръжки на децата Е. Б. И., ЕГН********** и Л. Б. И., ЕГН**********, определени с решение по гр. д.

№ 49009/2019 г. по описа на СРС, 158 състав, съответно от 300 лв. на 800 лв. и от 200 лв. на 600 лв., като неоснователни.

Наведените от въззивниците доводи, че съдът не е отчел нарастването на възрастта на децата, водещо до нарастване на нуждите им, че не е съобразил инфлацията в страната от 26,30 %, че размера на минималната работна заплата от 01.01.2024 г. ще бъде 933 лв., поради което издръжката за Л. е под минимума, че решението на бащата на ответниците от ТЕЛК изтича на 01.01.2024 г., че нетният доход на майката е около 1500 лв., а СРС е приел, че средномесечния й осигурителен доход доближава 2000 лв., че Е. посещава извънкласни занимания, за които майката заплаща допълнителни средства, че бащата притежава собственост, надхвърляща 1 000 000 лв., че отдава под наем два търговски обекта в гр. София, настоящия съдебен състав счита за неоснователни, поради следните съображения:

Инфлацията в страната се отразява както на имащите право на издръжка лица, така и на задължените за заплащане на такава.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищците са основали иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си.

Предметът на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, имащи траен и 2 продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях. Както се посочи по- горе, предмета на производството по чл. 150 от СК не е определяне на първоначална издръжка за дете, поради което доводите за месечна издръжка за малолетно дете под минимума, посочен в чл. 142, ал. 2 СК, са неотносими към съдебния спор.

За посещавани от детето Е. Б. И. извънкласни занимания и заплатени за тях парични средства и за техния размер месечно не са ангажирани никакви годни доказателства.

От събраните в първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че ответникът получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 396,95 лв. и месечна финансова подкрепа в размер на 25,83 лв. Видно от събраните в първата инстанция справка- данни за осигуряване, майка на ищците за част от релевантния период е имала осигурителен доход средномесечно в размер на 1897,58 лв.(лист 81 от делото на СРС), което съответства на брутно трудово възнаграждение (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС).

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано.

Доводите в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства Първоинстанционният съд е мотивирал липсата на предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на опредЕ.та издръжка, дължима от бащата на малолетните му деца.

Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от въззивния съд.

Събраните и във въззивната инстанция доказателства - решение на ТЕЛК за 54 % трайно намалена работоспособност на бащата със срок до 3

11.09.2026 г. и доказателства за брутни доходи на майката средномесечно в размер на 1971,61 лв., не разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на въззивниците за присъждане на разноски. Направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски е основателно и съдът й присъжда такива в размер на 500 лв.- заплатено адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15829/ 03.10.2023 г., постановено по гражданско дело № 28760 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 117-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Б. И., ЕГН********** и Л.

Б. И., ЕГН**********, действащи чрез своята майка и законен представител Н. Т. И., ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН********** и Л. Б. И., ЕГН**********, действащи чрез своята майка и законен представител Н. Т. И., ЕГН********** да заплатят на Б. Г. И., ЕГН********** сумата от 500 лв.разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4