Определение № 213 от 23.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Ямбол, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Кредирект" ЕООД, представлявано от адв.Х. М. против Определение №42/09.01.2025 г., постановено по гр.д. №487/2024 г. по описа на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на Решение №679/02.12.2024 год. постановено по гр.дело №487/2024 год. в частта му с която осъжда „Кредирект“ ЕООД с ЕИК 20702490 да заплати на адвокат М. В. М. от АК *******, с адрес на кантората: гр.*******, бул.*******№**, ет.*, ап.*, адвокатско възнаграждение за осъществено на безплатно процесуално представителство по делото в размер на 945,03 лева с ДДС.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Заявено е твърдение, че ищецът е подал три искови молби, чрез един и същи процесуален представител с идентично съдържание против дружеството, с цел да се възложи в тежест на ответника плащането на разноски в прекомерен размер, което съставлявало нарушение на принципа за добросъвестност по чл.3 ГПК. Предвид на това се иска настоящия съд да определи общ материален интерес по трите производства и въз основа на него да определи едно адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищцата.

Счита още, че определеното от ЯРС адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост, т.к. делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, защитавания интерес не е в голям размер. Сочи още и че ЯРС не е съобразил най-новата практика на СЕС - Решение от 25 януари 2024 г. по дело C438/22. Във връзка с образувано пред СЕС дело С-744/23 г., по което предстои произнасяне по преюдициалното запитване за дължимост на ДДС върху присъждано адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, се иска спиране на настоящото дело до поизнасяне на СЕС, т.к. присъденото на адв. М. възнаграждение е присъдено ведно с начислен ДДС. Въз основа на тези и другите подробни съображения в частната жалба се иска атакуваното определение да бъде отменено, да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото, а при евентуалност - присъдените такива да бъдат намалени.

Ответникът по частната жалба Р. Г. П., чрез пълномощника си адв.М. В. М. от АК*******, е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба като неоснователна и е поискала потвърждаване на обжалваното определение. Заявено е твърдение за неоснователност на доводите на насрещната страна за злоупотреба с право. Заявено е още, че размера на присъденото адв.възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената работа.Въз основа на тези и другите подробни съображения в отговора се иска потвърждаване на атакуваното определение.

1

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Производството пред ЯРС е образувано по исковата молба на Р. Г. П. от гр.******, представлявана от адв.М. М., с която против ответника „Кредирект“ ЕООД гр.София, с която е предявен главен иск - да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №917682 от 25.08.2023 год. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр.чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК и при условията на евентуалност - иск, да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл.18 от Договор за потребителски кредит №917682 от 25.08.2023 год., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 4 875,34 лева, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146 ЗЗП. Ответника „Кредирект“ ЕООД е предявил насрещен иск, да бъде осъдена на основание чл.79, ал.1 ЗЗД Р. Г. П. да заплита на „Кредирект“ ЕООД сумата от 1 999,00 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница в общ размер на 2 500 лева по Договор за потребителски кредит №917682 от 25.08.2023 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното погасяване на задължението С постановеното по спора и влязло в законна сила на Решение №679/02.12.2024 г.

ЯРС е отхвърлил предявения с първоначалната искова молба главен иск; уважил е предявения евентуален иск; уважил е и насрещния иск. При този изход на делото районният съд е разпределил разноските според правилата на чл.78 ГПК и на основание чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ищцата адв.М. е присъдил адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. За да определи размера на възнаграждението ЯРС е приел, че следва да се съобрази цената на уважения иск и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, при което е определил дължимото на адв.М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 945,03 лева с ДДС, тъй като същият е регистрирано по ДДС лице.

С обжалваното Определение №42/09.01.2025 г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК, подадена от ответника, за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.М., ЯРС е счел молбата за неоснователна, като непроменени са останали мотивите на съда.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3, респ. ал.4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв.М.М. за безплатно оказаната на ищцата правна помощ и съдействие. По делото е приложен сключен между адвоката и ищцата договор за правна защита и съдействие, в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за това – нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., както и нейния предмет – изготвяне на искова молба и процесуално представителство на Р.П. за предявения иск срещу „Кредирект“ ЕООД за нищожност на договора за кредит от 25.08.2023 г.

С постановеното решение на ЯРС единия от исковете на Р.П. - за прогласяване нищожността на клаузата на чл.18 от Договор за потребителски кредит №917682 от 25.08.2023 год., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 4 875,34 лева е уважен изцяло, следователно е установено правото на разноски по делото на страната – ищцата, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален представител-адвокат се следва заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални 2 възнаграждения, установени в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т.е. те се прилагат и за заварени договори, като правилно при определяне на адвокатското възнаграждение ЯРС е съобразил задължителното за него решение на СЕС.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Районният съд е разрешил разглеждания правен въпрос в пълно съответствие с решението на СЕС и практиката на ВКС по приложението на чл.38, ал.2 ЗА, като е правилна преценката му за сложността на делото и извършената от адвоката-пълномощик на ищцата по делото работа.

Настоящият състав на въззивния съд при съобразяване с посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС също приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004 г., те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за предявени от ищцата и разгледани искове за нищожност на договор, сключен с потребител като и двата иска са оценяеми. Уважения от съда иск за нищожност е с цена 4 875,34 лв. и тази сума формира материалния интерес за определяне адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, което по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 945 лв. с вкл. ДДС. В качеството си на процесуален представител на ищцата, адв.М. е изготвил и подал искова молба, в която подборно е навел основанията за нищожността на оспорения договор, съответно на клаузата за неустойка от него, представил е писмени доказателства и е заявил доказателствените си искания, изготвил е отговор на насрещната искова молба и е следил хода на производството, чрез предоставения му електронен достъп. В проведените две открити съдебни заседания пред ЯРС не се е явил, но е подавал предварително писмена молба, с която е правил всички изявления във връзка с процесуалните действия.

Твърдението на частния жалбоподател, че ищецът е подал три искови молби, чрез един и същи процесуален представител с идентично съдържание против дружеството, с цел да се възложи в тежест на ответника плащането на разноски в прекомерен размер, което съставлявало нарушение на принципа за добросъвестност по чл.3 ГПК се прие за неоснователно, като настоящия състав на въззивния съд напълно се споделя в тази връзка от изложените от ЯРС мотиви, че се касае за искове относно договорни отношения, които макар и между същите страни, са извън предмета на настоящото дело, и които искове дори и да бяха съединени в едно производство, всеки от един от тях би бил съединен с другите искове, и адвокатско възнаграждение щеше да се дължи отново за всеки един от съединените искове, а с оглед цената на всеки един от исковете, материалния интерес би бил по-голям и съответно адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по делото би било определено от съда въз основа именно по-големия материален интерес.

Освен това на ищеца не следва да се отрича правото на преценка относно защитата на неговите интереси, в частност правото да прецени дали да заведе едно дело, в което да предяви всичките си претенции спрямо един ответник или да заяви всяка претенция самостоятелно. Предявяването на няколко различни претенции срещу един и същи ответник, макар и на едно и също правно основание, но произтичащи от различни факти /в случая договори за кредит/ не може да се приеме за недобросъвестно упражняване на права.