Решение № 66 от 13.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Велико Търново, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500517 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, чрез пълномощник – адвокат И. Е., срещу Решение № 329/11.07.2024г. по гр.д. № 73/2024г. по описа на Окръжен съд-Русе в частта, в която са уважени предявените от Т. С. Н. срещу дружеството искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 09.09.2019г., за сумата над 50 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същото произшествие за сумата над 250 лв. до уважения размер от 450 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в протИ.речие с материалния закон. Счита, че определеният размер на обезщетението от 100 000 лв. съответства на действително претъпените от ищеца вреди, но съдът неправилно е приел степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат. Развива оплаквания, че за да достигне до обжалвания резултат съдът е кредитирал избирателно доказателствата по делото, не е съобразил същите в тяхната съвкупност и неправилно ги е интерпретирал. Намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава аргументиран извод за значителен принос на пострадалия за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат – от порядъка на не по-малко от 50 %. Прави искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо това постановяване 1 на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени над посочените размери.

Претендира направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Т. С. Н. е подал отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат В. Л.. В същия заема становище за нейната неоснователност, като излага подробни правни и фактически доводи за липса на сочените в жалбата основания за определяне на по-висока степен на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира сторените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа в писмен вид подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с прави искане за намаляването му при съобразяване правната и фактическа сложност на настоящото производство, липсата на събиране на доказателства в него и обема на извършената работа.

Въззиваемата страна Т. С. Н., чрез пълномощника си, поддържа отговора на въззивната жалба. Моли последната да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваните части, по съображения, изложени и в писмена защита. Поддържа искането си за разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/119001933113 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Б. С. Б. лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р 49**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на 16.06.2023г. на ищеца е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв. за претендираните от него неимуществени вреди и в размер на 4 805.23 80 лв. за претендираните имуществени вреди.

Не се спори и че на 09.09.2019г. на Главен път I-2 Русе-Разград, км 21+400, настъпило ПТП с участници водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил Б. С. Б., ищецът, като водач на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № Р 46**** и водачът на т.а. „Ивеко“ с рег. № В 80**** Д. А. И.. От приложеното АНД № 315/2022г. по описа на Районен съд-Русе е видно, че с Решение № 288/15.03.2022г., постановено по посоченото дело, водачът на л.а.

„Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р 49**** е признат за виновен за това, че на посочените погоре дата и място, при управление на същото МПС в посока град Русе, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 ал.2 от ЗДвП – навлязъл в кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с 2 предимство, без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. „БМВ 320Д“, и по непредпазлИ.ст причинил средни телесни повреди на водача на последния, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та и в трайно затрудняване движенията на снагата, лявата ръка и двата долни крайника, за срок повече от 30 дни, в резултат от охлузвания на главата, счупване на второ ребро вдясно, счупване от трето до седмо ребра вляво, счупване на лява пубисна кост, счупване на трета предкиткова кост на лявата ръка, открито счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, бималеоларно счупване на дясна подбедрица, наложило метална остеосинтеза, контрактура на десни тазобедрена и коленна стави - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 о т ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НАХД № 315/2022г. по описа на Районен съд-Русе влязло в сила решение по чл.78а от НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта на извършеното деяние, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това именно протИ.правно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил са настъпили описаните по-горе увреждания на ищеца. Съгласно т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Вследствие на това протИ.правно поведение на водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищеца са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

За да направи извод за частична основателност на предявените искове, първоинстанционният съд след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертните заключения на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи, се е аргументирал с наличието на предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ. При определяне на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., съдът е взел предвид вида и броя на причинените травматични увреждания, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, начина на лечение и продължителността на лечебния и възстановителния период, отражението на изживените физически травми и стрес върху психичното му състояние, възрастта на пострадалия, обществено-икономическите условия в страната. Определил е обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по образуваното досъдебно производство, по което е осъществено процесуално представителство на същия от адвокат, в претендирания размер.

Релевираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поради управление на л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № Р 46**** с несъобразена с установените пътни условия, пътната обстановка и интензивността на движението скорост, е прието за основателно. Счел е, че при установената от заключението на автотехническата експертиза скорост на движение ищецът не е имал техническа възможност да предотврати удара в т.а. „Ивеко“ и при отчитане механизма на ПТП и съпоставка на поведението на участници в него е приел 10 % принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Съразмерно на приетия принос е намалил определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно е приспаднал от обезщетението за неимуществени вреди заплатената преди подаване на исковата молба от ответното дружество сума в размер на 20 000 лв. Възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от ищеца е прието за неоснователно.

За установяване на механизма на произшествието и поведението на всеки от участници 3 в него, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал автотехническа експертиза, съгласно заключението на която произшествието е настъпило на прав пътен участък, в светлата част от денонощието, след лек десен завой при движение в посока град Русе с радиус 680 м при надлъжен наклон на спускане от 3 градуса. Ищецът управлявал л.а. „БМВ 320Д“ в посока към град Русе, а в обратно посока – към град Варна, се движел т.а. „Ивеко“ с водач Д. И.. В края на пътна отбивка, намираща се вдясно по посока град Русе, имало поставени два пътни знака – Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“ и Г2 „Движение само надясно след знака!“ /т.е. движение единствено в посока към град Русе/. От отбивката излязъл застрахования при ответника лек автомобил, управляван от Б. С. Б., който започнал да навлиза в платното за движение на път I-2 и да пресича лентите за движение в посока град Русе, извършвайки маневра наляво. По същото време по него се движел управлявания от ищеца автомобил, като Н. възприел пресичащия пред него автомобил от разстояние около 73.70 м. Скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била 103 км/ч към момента, в който той задействал спирачната система, за да избегне челен удар с л.а.

„Мицубиши Паджеро“. Тъй като ищецът е възприел опасността, когато пресичащият автомобил е бил в опасната му зона за спиране, предприел спасителна маневра „заобикаляне“ на същия, за да избегне удар в него. В резултат на тази маневра ищецът загубил напречна устойчИ.ст и контрол при движението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение /посока град Варна/ и последвал удар с движещия се по нея в посока град Варна т.а. „Ивеко“, движещ се със скорост от 58 км/ч /снета от тахошайбата/. Според вещото лице, ищецът, като водач на л.а. „БМВ 320Д“, не е имал друга техническа възможност за предотвратяване на удара с л.а. „Мицубиши Паджеро“ и извършената от него спасителна маневра е била единствената възможност за избягването му. При направените изчисления въз основа на обективни данни експертизата е заключила, че при установената скорост на движение на л.а. „БМВ 320Д“ водачът му не е имал техническа възможност да предотврати удара в т.а. „Ивеко“, но е могъл да стори това при движение със скорост от 90 км/ч.