Решение № 332 от 29.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Велико Търново, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20264100500332 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 185 от 03.12.2025г. постановено по гр. д. № 20254150100203 по описа за 2025 година на РС - Свищов, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА НЕЗАКОННО дисциплинарното наказание „***”, наложено на З. П. З. с ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул."Р." със Заповед № 702/20.02.2025г. на Директора на ПДТГ “Д.Х.“ гр. С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.", представлявана от Директора Л. Д., като ОТМЕНЯ Заповед № 702/20.02.2025г. на Директора на ПДТГ “Д.Х.“ гр. С. и наложеното с нея наказание „***”; ОСЪЖДА ПДТГ “Д.Х.“ гр. С., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.", представлявана от Директора Л. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Свищов сумата от 50,00 (петдесет) лева – държавна такса за предявения иск, както и 5,00лева – такса за служебно издаване на изпълнителен лист; ОСЪЖДА ПДТГ “Д.Х.“ гр. С., със седалище и адрес на 1 управление гр. С., ул. „Д.", представлявана от Директора Л. Д. ДА ЗАПЛАТИ на З. П. З. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.“Р.“ сумата 1 450,00лева направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от *** „Д.Х.“, гр. С., адрес: гр. С., ул. "Д., представлявана от Л. Д.- Директор. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че съдът не е изяснил изобщо действителната фактическа и правна обстановка. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта, че е налице Трудов договор № 5/07.09.2004г. на ищцата и допълнително споразумение №156 към него. Също трудов договор №250/14.09.2005г. и допълнителни споразумения към същия, видно от които З. е работила като „*** – ***“ в ПДТГ “Д.Х.“ гр. С.. Със допълнително споразумение към трудов договор с №1646/12.09.2024г. З. З., считано от 15.09.2024г. е преминала от длъжност „***“ в ***“. Със Заповед № 702/20.02.2025г., издадена от Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр. С., на З. П. З. е наложено дисциплинарно наказание „***“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, т.7 неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т.10 неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото 2 правоотношение от КТ.

РС - Свищов е сезиран с иск за отмяна на процесната заповед за налагане на дисциплинарно нарушение „***“ от З. П. З.. Районният съд е уважил исковете претенции.

Доводите по съществото на спора се изразяват в оспорване изобщо на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като според ищеца такова изобщо няма.

По принцип, по своя смисъл понятието „трудова дисциплина“ е съвкупност от права и задължения на работника или служителя, свързани с трудовото му правоотношение, но същото не може да бъде свързвано и ограничавано само с основните нарушения посочени в чл.187 КТ. Това изброяване не е изчерпателно, а само примерно, тъй като с нормата на чл.187, т.10 КТ изрично е предвидено, че законодателят обявява за нарушения на трудовата дисциплина и – „неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или определени при възникване на трудовото правоотношение“. Тъй като и това изброяване не е изчерпателно, то цитираната препращаща норма на КТ, прави необозрим списъка на нарушенията на трудовата дисциплина и налага анализа им за всеки конкретен случай. Неслучайно с разпоредбата на чл.126, т.9 КТ, е въведено общото задължение на работника или служителя за лоялно отношение към работодателя си, като го задължава да не злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.

В случая самото нарушение е квалифицирано по смисъла на чл.186 от КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина... ”, във вр. чл.187 т.3 предл.I от КТ – “неизпълнение на възложената работа” и конкретно – неспазване на техническите и технологичните правила, т.7 - неизпълнение на законните нареждания на работодателя и т.10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от КТ.

Районният съд е преценил, че е налице нарушение на чл.195, ал.1 от КТ, 3 съгласно който дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието. Тази разпоредба е императивна, за нея съдът следи служебно и нейният смисъл е да осигури на работника възможност за адекватна защита в рамките на дисциплинарното производство- същият следва точно и ясно да знае конкретните факти и обстоятелства, свързани с деянието му, което работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина и за което той е санкциониран. В настоящия случай е видно, че в Заповед № 702/20.02.2025г. са налице много противоречия и неточности и то в описание на нарушението. Изискванията на чл.195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. Претендираните нарушения на трудовата дисциплина не са описани в пълнота със своите обективни и субективни признаци. В заповедта почти не са посочени факти, като не е и конкретизирано по какъв начин всеки един от тях попада в приложното поле на цитираните норми, които наказващият орган е счел, че са нарушени. В диспозитива е наложено наказание „***“ за нарушение на трудовата дисциплина , извършено от ищцата, което е квалифицирано като такова по чл.187 ал.1 т.7 и от КТ неизпълнение на законните нареждания на работодателя. В заповедта няма описание за така твърдяното нарушение - кое точно законово разпореждане не е било изпълнено и това според съда създава неяснота в процесната заповед, както и ограничава правото на защита на наказания служител.

Следва да се каже, че цитираният законов текст изисква задължението на работника да се подчинява на разпорежданията на работодателя. Тази подчиненост обаче не е безгранична и нейната граница е правомерността на нареждането на работодателя. И когато такова нареждане не е било изпълнено от работника, то поведението му ще представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Районният съд е намерил, че заповедта за дисциплинарно наказание не е мотивирана. В случая единствено са посочени разпоредбите на КТ, не съдържаща достатъчно факти и данни относно индивидуализацията на нарушението и неговата правна квалификация, поради което е 4 незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Според ВТОС:

Въззивният съд намира за напълно правилен и законосъобразен извода на районния съд, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна само на формално основание, поради пълна липса на мотиви.

Съгласно императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, заповедта за дисциплинарно наказание трябва да бъде мотивирана, като в нея задължително се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Конкретизацията на нарушението изисква описание на неговата страна от фактическа страна – кои действия или бездействия на служителя съставляват неизпълнение на трудовите му задължения, кога и къде са извършени.

В разглеждания случай работодателят е пренебрегнал това законово изискване. В заповедта липсва конкретно описание на фактическите обстоятелства, обективиращи дисциплинарното нарушение. Единственото посочване на цифрово изразени правни норми от Кодекса на труда не може да замести липсата на фактическо описание на твърдяното за нарушение.

Правната квалификация е логическо следствие от фактите, а липсата на изложени факти прави невъзможно да се провери дали правилно са приложени посочените законови разпоредби.

Този порок на заповедта е съществен и неизлечим. Той води до нейната незаконосъобразност, тъй като:

Лишава работника от възможността да разбере в какво точно е уличен и да организира адекватно защитата си.

Възпрепятства съда да извърши проверка за съответствие между извършеното нарушение и тежестта на наложеното наказание съгласно изискванията на чл.189, ал.1 от КТ.

Допуснатото нарушение на формата на акта по чл.195, ал.1 от КТ е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на дисциплинарното наказание, без съдът да се произнася по спора по същество - дали служителят реално е извършил някакво нарушение. Поради съвпадение на 5 изводите на двете съдебни инстанции, решението на Районния съд следва да бъде потвърдено.

Освен това:

По отношение на съответствието на дисциплинарното нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на мотиви на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие необходимо е да се посочи, че преценката по чл.189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност /така решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., III г.о./. Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.

Настоящият въззивен съд намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на извършеното от него при изпълнението на служебните си задължения и не е нарушение на трудовата дисциплина съгласно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189, ал.1 КТ.