Определение № 23916 от 01.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23916 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110117870 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.118 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. В. Г., ЕГН: **********, адрес гр. .., ул. .., чрез адв. С., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с ЕИК: ..., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от общо 1 646.68 евро представляваща — неизплатена главница по четири договора за потребителски кредит, вземанията по които са прехвърлени на ответника с договори за цесия, поради изтекла погасителна давност.

Съдът намира, че в случая спорът между страните е възникнал по отношение на договор за кредит, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.113 от ГПК в актуалната й редакция след измененията със ЗИДГПК (Изм.-ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., бр. 100 от 2019 г.) във вр. с пар.13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Според цитираната норма компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В случая, видно от служебно изготвена справка в НБД „Население“, настоящият адрес, а и постоянният адрес на ищеца са в гр. .., Община - .., обл. Велико Търново. За пълнота на изложението следва да се има предвид и Опр. № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 1101/2017 г., ІV Г.О., Г.К., с което качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП е признато и при искове на деликтно основание, в случаите, когато лицето е трето ползващо се лице по застрахователен договор, при водене на преговори, 1 прехвърляне на вземане по потребителска сделка, при искове за нищожност на сделка. В настоящия случай са налице и двете хипотези – ищеца има качеството на потребител, като вземането по договора за кредит е прехвърлено на друго лице.

Според чл. 119, ал.3 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото п о чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е след влизане в сила на ЗИДГПК (изм. ДВ, бр.

65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

По изложените мотиви, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – Велико Търново, поради което и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17870 по описа на съда за 2026 г. на СРС, 90-ти състав, пред Софийски районен съд и на основание чл.118, ал.2 от ГПК ИЗПРАЩА същото на Районен съд - Велико Търново по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд - Велико Търново.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2