Решение № 255 от 25.10.2022, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Момчилград, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20215150100510 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД от З.

Ю. Х. и А. А. Х. и двамата чрез адвокат пълномощник, против С. А. Х. за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт вписан в Служба по вписванията- Момчилград с Вх.рег.№ 4/07.01.2014 год., акт №4, том I, дело № 4/2014г.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2014 г. е сключен посоченият договор, с който ищците дарили на ответника, собствените си ½ ид.част от ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Момчилград, одобрен със Заповед № РД-18- 275/03.05.2019г. на Изпълнителния Директор на АГКК целият с площ 553 кв.м. с адрес на поземления имот в гр. Момчилград, ул.“*****“82, трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване: “ниско застрояване до 10 метра“, при граници на имота:

ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, като на мен прехвърлиха построените в този имот: ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № *** със застроена площ 87 кв.м., състоящ се от три стаи, баня и коридор, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с идентификатор № *** със застроена площ 43 кв.м. по документ за собственост и 46 кв.м. по скица и МАСИВЕН ГАРАЖ с 1 идентификатор №*** със застроена площ 35 кв.м. След сключване на договора, в края на 2017 год., изпаднали в трайна нужда от издръжка.

Единственият получаван доход бил в размер на пенсия от 300 лева от страна на ищцата З. Х. и 200 лева от страна на ищеца- А. Х.. И двамата страдали от няколко заболявания, изискващи средства за лечение. Доходите им не били достатъчни да покрият нуждите от храна, лекарства и битови консумативи.

Твърдят, че поискали от ответника издръжка, каквато той не им осигурил.

Молят за отмяна на дарението и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адвокат пълномощник е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Възразява ищците да са изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като имали средно високи пенсии, живеели в негово жилище, чийто сметки за ток и вода се плащат от ответника. Твърди, че постоянно изпраща средства на ищците, поема болничните им разходи и им купува дърва. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска, в тежест на ищците е да докажат в кумулативност следните предпоставки: наличието на договор за дарение на процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за предоставянето на такава. Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да установи, че е предоставял средства за издръжка.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен по следните съображения:

Между страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на ответника дарение на процесните недвижими имот от страна на родителите му. Наличието на договор се установява от представения нотариален акт като съществуването му не се нуждае от доказване. Съдът не признава други факти и обстоятелства.

Ищците твърдят да са отправили искания за предоставяне на издръжка, които останали неудовлетворени. По делото е представена и приета 2 нотариална покана, получена от ответника на 29.03.2021 год., в която се твърди, че З. Ю. Х. и А. А. Х. са изпаднали в крайна нужда от 2017 год., но по делото няма ангажирани доказателства в тази насока. По делото са представени и приети разписки от пощенска служба, от които е видно, че ответника през месец февруари и месец март 2022 год. е превел на ищците сумата от общо 400 лева, която сума не е потърсена от тях.

Както приема ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо да бъде изследвано дали дарителите са изпаднал в трайна нужда, която може да е била факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и към датата на исковата молба, която сама по себе си също има значение на покана /в т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о. ВКС и др./. Исковата молба има характер на покана, поради което и следва да се приеме, че до приключване на устните състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази.

Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Необходимо е дарителите също така да не могат да си осигурят издръжка чрез собствените доходи и имоти.

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което 3 не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението.

Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД . В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и правна теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.

Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД , свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на направения договор за дарение.

Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.

От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е възрастен човек – родена през 1937 г. От приетите писмени доказателства във връзка със здравословното й състояние и назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че З. Ю. Х. е била освидетелствана от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД гр.Кърджали на 09.07.2020 г. и й определена 100% 4 т.н.р. с чужда помощ. Същата е била в увредено общо състояние, на инвалиден стол, с поставен катетър, поради невъзможност за контролиране на тазовте резервоари, с левостранна хемипареза. Страда от тежки сърдечносъдови и неврологични заболявания. Извършена й е била операцияпротезиране на лявата колянна става. Страда от мозъчно-съдова болест, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето. През м.септември 2016 г. е претърпяла сърдечна операция за протезиране на аортна клапа. При наличните тежки заболявания и стадия в който се намират, се приема, че не е в интерес на здравето й да бъде транспортирана за преглед. Заключението на вещото лице е че З. Ю. Х. не е в състояние да се самообслужва и да полага обичайните ежедневни грижи за себе си. З. Х., като диспансеризирана получава безплатни лекарства във връзка със заболяванията които има. Други доказателства за здравословното състояние или необходимост от лечение и приемане на медикаменти не са ангажирани. Няма данни например за нужда от спазване на специален хранителен режим или извършване на възстановителни и поддържащи процедури.

В материалите по делото не са налице документи с медицинско съдържание относно здравословното състояние на А. А. Х. и такива не са ангажирани в хода на делото.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения, следва да се кредитират като ясни и компетентни. След извършване на съответните проверки и анализи, експертът е посочил, че необходимите средно месечните разходи на домакинството на З. Х. и А. Х. с включени разходи за ел.енергия, ВиК услуга и данък сгради са в размер на 622,00 лева.

От необходимите месечни разходи за издръжка на домакинството на З. Х. и А. Х. в размер на 622,00лева, следва да бъдат намалени с разходите за вода в размер на средно 15 лв., ел.енергия в размер на средно 40,00 лв. и данъци сгради и такса битови отпадъци в размер на средно 8,00 лв., които по документи са заплащани от ответника С. А. Х., т.е общо в размер на месец 63,60 лв. Или разходите за издръжка на домакинството на З. и А. Х. средно на месец се оформя в размер на около 559,00 лева. Средномесечният доход от пенсия, добавки и помощ по чл. 70 от ЗХУ на З. Ю. Х. за периода от 01.01.2020 до 31.12.2021 г. общо е в размер на 5552,00 лева или 462,60 лева на месец. За определяне на средно месечния доход от пенсия и добавки на А. А.

Х. за периода от 07.2020 г. до 06.2021 г. общо пенсия плюс добавки е в размер 5 на 3600 00 лева, за съшия период средно месечния му доход 300,00 лева.

Средно месечните (паричен доходи) на домакинството З. Х. и А. Х. от пенсии добавки но МПС и помощ но чл.70 от ЗХУ е 462,60 + 300,00 =общ паричен доход в размер на 762,60 лева. Дори и до бъдат изключени помощите по ПМС, които са временно подпомагане от приходите на домакинството за месец в размер на 100 лева, то средно месечният доход от 762,00 лева намален със 100,00 лева остава в размер на 662,00 лева и отново надвишава средномесечният им разход, който е в размер на 559 лева. Освен това от данните по делото се установява, че ищците живеят в жилище собственост на ответника и не заплащат наем за същото. От приетата по делото СЧЕ се установява, че средната пазарна цена на наема на имота с идентификатор *** по КККР на гр.Момчилград, одобрен със заповед № РД-18275/03,05,2019 г. на ИД на АГКК,намиращ се в гр.Момчилград , ул. „*****“ 82, със застроена площ 46 кв.м. за периода от 2014 г. до юни 2022 година е 158,00 лева на месец.

От изложеното следва, че месечният приход на ищците превишава месечният разход. При това положение, не може да се приеме, че притежаваните средства не са достатъчни за издръжката им. Отделно, от свидетелските показания се установява, че същите обитават имот, който е ремонтиран и обзаведен със съдействието на ответника и липсват данни за битови неудобства. Никой от свидетелите не заяви, ищците да са споделяли, че притежаваните средства не им стигат за покрИ.е на нуждите от лекарства, храна или други консумативи.