Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4215 от 09.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 8024/2025
Вид
Определение № 4215
Подписан
09.12.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Антон Николаев Урумов, Радина Калинова Калева, Ралица Александрова Райчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4215 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608024 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по частна жалба на адв. Б. Т. в качеството му на служебен защитник на подсъдимата П. П. С., срещу протоколно определение от 24.11.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 13443/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 14-и състав, с което по отношение на подсъдимата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Според жалбоподателя взетата мярка за неотклонение е прекомерна и не изпълнява целите, заложени от законодателя в НПК. Сочи се, че районният съд не е взел предвид факта, че подсъдимата се е явила доброволно и без принуда на първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2025 г., като не са изследвани причините за неявяването й в следващото съдебно заседание, нито е проведено издирване. Изтъкнат е довод, че вземането на най-тежката мярка за неотклонение само поради неявяването на подсъдимата на едно-единствено съдебно заседание, без да има яснота относно причината за неявяването, е незаконосъобразно. Предвид изложените съображения, в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимата С. е предадена на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 18.09.2025 г., с повдигнато обвинение за извършено 1 престъпление с правна квалификация чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано н. о. х. д. № 13443/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 14-и състав.

На 20.10.2025 г. по делото е проведено разпоредително заседание за което подсъдимата е била призована от Затвора в гр. Сливен, където е изтърпявала наложено й наказание „лишаване от свобода“. От затворническите власти е върната призовка, в която е отразено, че подсъдимата ще се яви сама на насроченото съдебно заседание, доколкото предстои да бъде освободена от затвора на 08.10.2025 г. На въпросното заседание подсъдимата се е явила сама. Делото е било отложено и насрочено за 24.11.2025 г., за която дата районният съд е приел, че страните са уведомени от проведеното открито съдебно заседание.

На второто по делото открито съдебно заседание от 24.11.2025 г. подсъдимата не се е явила, поради което първоинстанционният съдебен състав на основание чл. 66, ал. 1 НПК е взел спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража“, приемайки, че е редовно уведомена за датата на съдебното заседание и не е посочила уважителни причини за неявяването си.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма и в законоустановения срок, поради което е допустима. Същата е и основателна поради следните съображения:

Подсъдимата П. С. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.

194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което представлява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до осем години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимата в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 НПК, съответно неявяването й без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да стане причина за санкционирането й от съда чрез вземане на мярка за неотклонение по чл. 66, ал. 1 НПК.

Действително подсъдимата не се е явила за съдебното заседание, проведено на 24.11.2025 г., като не е посочила и уважителни причини за неявяването си. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК обаче предвижда санкция спрямо подсъдим, в случай че по делото се установи, че същият има недобросъвестно процесуално поведение. Неявяването в едно-единствено съдебно заседание не може да бъде тълкувано като такова. Напротив – по делото са налице данни, че процесуалното поведение на подсъдимата до този момент е било добросъвестно – същата се е явила пред съда сама на първото по делото открито съдебно заседание, както и пред органите на досъдебното производство за предявяване на постановлението за привличане на обвиняем.

2

Ето защо според настоящия съдебен състав вземането на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради неявяването на подсъдимата в едно-единствено съдебно заседание се явява прекомерно и незаконосъобразно.

Отделно от това, следва да се посочи и обстоятелството, че районният съд не е положил никакви усилия да установи дали подсъдимата няма уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание, например дали същата не пребивава в някое от местата за лишаване от свобода. Едва след полагането на поне минимални усилия за установяване на обстоятелства от този характер, би могло да се пристъпи към налагане на мярка за неотклонение на основание чл. 66, ал. 1 НПК и то на най-тежка такава.

Предвид изложеното, настоящият състав на СГС счита, че не са налице законовите предпоставки, визирани в чл. 66, ал. 1 НПК, вследствие на което и взетата по отношение на подсъдимата П. С. мярка за неотклонение „задържане под стража“ се явява незаконосъобразна и непропорционална намеса в правата й. Ето защо жалбата на адв. Т. е основателна, а обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.11.2025 г., постановено по н. о. х. д. № 13443/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 14-и състав, с което по отношение на подсъдимата П. П. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3