Решение № 487 от 03.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6367 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от У. „С.М.“ ЕАД срещу Т.Н.С. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №4861/25.06.2018г., издадена по ч.гр.д. №9783/2018г. по описа на ВРС, 11 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 600,00 лв., представляваща незаплатена дължима сума за оказана и незаплатена медицинска помощ в У. „С.М.” ЕАД по Клинична пътека /КП/ № 68 , в периода от 06.01.2018 г. – 09.01.2018 г., като неосигурено лице получило медицинска помощ, определени по Ценоразпис на У. „ С.М.“ ЕАД, на основание чл. 52 от ЗЗО, ведно с дължимата законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че 06.01.2018г. поради оплаквания от коремна болка в областта на епигастриума и понякога ирадиираща към фланговете, с епизоди на гадене и повръщане ответницата постъпила в У. „ С.М.“ ЕАД за лечение. След извършен преглед тя била хоспитализирана с ИЗ №868 в Клиника по хепатогастроентерология с диазгноза Хорничен Атрофичен гастрит, Единични кисти на двата яйчника, Левостранна нефролитиаза. Било предприето незабавно лечение по Клинична пътека №68 „Хронична бъбречна недостатъчност при лица над 18г.“В периода 06.01.2018г. – 09.01.2018г. била оказана медицинска помощ на ответницата като й били извършени множество медицински изследвания, ехоскопия на коремни органи, абдоминална ехография с Доплер №62, прегледи и консулти, ЕКГ и инвазивни изследвания, взети били биопсии и било проведено медикаментозно лечение.При постъпване в лечебното заведение била направена справка и било констатирано, че ответницата е с прекъснати здравноосигурителни права, за което тя била информирана и на 06.01.2018г. подписала информирано съгласие, в което декларирала, че й е известно, че лечението в У. „ С.М.“ ЕАД по КП №68 е на стойност 600 лева и че ако не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализацията, като здравно неосигурено лице по ЗЗО, на основание чл.52, вр.чл.109,ал.1 дължи заплащане на стойността на оказаната й медицинска помощ, съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение, а именно сумата от 600 лева.

Било подадено искане за отпускане на целеви средства за лечението й , но с писмо с изх.№ЗСП/Д-В/333/05.02.2018г. Директорът на Д“СП“-Варна уведомил лечебното заведение, че Т.С. не отговаря на условията по чл.1,ал.4,т.4 ПМС №17/2007г. и ПМС

№313/27.12.2013г., тъй като притежавала недвижими имоти и получавала рента.

Ответницата била изписана от лечебното заведение на 09.01.2018г., но не представила документ, че здравноосигирителния й статус е възстановен поради плащане на осигурителните вноски, поради и което НЗОК отказала плащане на оказаното лечение на ответницата.

В срока по чл. 131 от

ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

В с.з. ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.1 и чл.239,ал.1 ГПК.

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съдът счита, че с оглед посочените с исковата молба обстоятелства и приложените с нея писмени доказателства : направление за хоспитализация от 06.01.2018г. и

Епикриза издадена на 09.01.2018г. от У.“С.М.“ЕАД, справка за здравноосигурителния статус на ответницата, декларация, изходяща от ответницата с дата

06.01.2018г., Заповед

№Р-279/04.04.2016г. на ИД на У.“С.М.“ЕАД предявеният иск се явява основателен.

На горните съображения, съдът намира, че са налице неизпълнени задължения от страна на ответника, като предявената искова претенция следва да бъде уважена в претендирания размер, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл.239,ал.2 ГПК.

По разноските

:

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските, реализирани от него в заповедното производство в размер на 75 лева и разноски за исковото производство в размер на 25 лева за заплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Воден от горното съдът :

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО по отношение на У. ”С.М.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че Т.Н.С., ЕГН: ********** с адрес ***, ***дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №4861/25.06.2018г., издадена по ч.гр.д. №9783/2018г. по описа на ВРС, 11 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 600,00 лв., представляваща незаплатена дължима сума за оказана и незаплатена медицинска помощ в У. „С.М.” ЕАД по Клинична пътека /КП/ №68, в периода от 06.01.2018 г. – 09.01.2018 г., като неосигурено лице получило медицинска помощ, определени по Ценоразпис на У. „ С.М.“ ЕАД, на основание чл. 52 от ЗЗО, ведно с дължимата законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА Т.Н.С., ЕГН: ********** с адрес ***,

***да заплати на У. ”С.М.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 75 / седемдесет и пет/ лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 175/сто седемдесет и пет/ лева, представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :