Решение № 307 от 30.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200810 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. К. П., ЕГН ********** , чрез адв. Ст. П. против Електронен фиш за налагане на глоба с К № 4419825, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал.1, т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта .

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, процесуалният му представител депозира становище ( л. 71-73) с доразвити доводи за отмяна на ЕФ. Претендира разноски

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден ( л.18-19). Претендира разноски.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 26.10.2020г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, на бул. „Ст.

Стамболов“ , с посока - към кръстовище с ул. „Д. Греков“, на лек автомобил с рег. номер **** със скорост 64 км/ч при действащо ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.

Установен бил собственикът на автомобила жалбоподателката (л.25 и с обжалвания ЕФ последната е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 61 км/ч ( редуцирана спрямо установената след зачетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.

Основното поддържано възражение е, че за процесното нарушение, санкционируемо с глоба 50 лева , не може да се издаде ЕФ . По този въпрос има установена противоречива съдебна практика, като Съдът споделя тезата, която отхвърля твърдението във възражението. То се базира на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Разпоредбата на ал.2 урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10.00 до 50.00 лв. с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10.00 до 50.00 лв. е необжалваема, н о само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Необжалваемостта в случая е последица от липсата на спор между нарушител и администрация относно извършването на нарушението, което предпоставя заплащането на глобата. В този случай административнонаказателното производство приключва с издаване на фиша, който е със статут на влязло в сила наказателно постановление.

Въпреки, че в ал. 4 на чл. 39 се

2 съдържа понятието „необжалваем минимум по ал.2“ , самата ал. 2 не предвижда и такъв. Тъкмо това предпоставя неяснотата относно глобите от 10.00 лв. до 50.00 лв., които погрешно се приемат за необжалваем минимум, при положение, че не е изключена възможността за оспорването им, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им и то при съгласие на нарушителя с нарушението и плащането на глобата. Несъгласието на нарушителя с такава глоба активира провеждането на процедурата по съставянето на АУАН, с който се образува административно-наказателно производство по общия ред .

Необходимо е рамките на този аналитичен анализ да се разширят със съответния исторически и логически подход, като се държи сметка за духа на закона и целите на създателя му. Явно е, че въвеждането на разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН е плод на една ясна и конструктивна концепция за законодателни промени. При приемането й през 2011г. разпоредбата на чл.

39, ал.4 от ЗАНН е била съобразена с действащата разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, която също е изменена ( ДВ бр. 10, 2011г.) спрямо редакцията си от 2002г. , но само за да се отнася до „ електронните фишове“. Изменението е само в този смисъл. Текстът от 2011г. предвижда, че „ не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго“. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва и възможността за издаване на електронни фишове под 50.00 лв., включително и за налагане на глоби в размер на 10.00 лв. Затова, с оглед и семантичното тълкуване на понятието, употребено в чл. 39, ал.4 ЗАНН „необжалваем“ – несъмнено е, че то се е отнасяло до глоба в размер на 10.00 лв. При въвеждането й разпоредбата на чл. 39, ал.4 ЗАНН е била съобразена с действащия тогава чл. 59, ал. 3 ЗАНН, отменен на 09.10.2012г. След тази отмяна, не е въвеждана забрана за обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от размера на наложената санкция.

Останалите съображения също подкрепят извода, че чл.39, ал.4 от ЗАНН не забранява издаване на ЕФ за глоби от 10-50 лева. Към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е действала не само 3 разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, но са приети и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и на ал. 13 (пред. ал. 5) от ЗДвП. С чл. 189, ал.13 ЗДвП е въведена необжалваемост на наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. вкл. С Решение 1/ 01.03.2012 г. на КС на Република България тази норма бе обявена за противоконституционна.

Текстът й обаче към момента на въвеждането й само доказва, че законодателят е признал възможността за издаване на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50.00 лв. и дори е решил да бъдат необжалваеми, което решение е отменено от КС.

Част от коментираната нормативна концепция е приетият със същия изменителен закон ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ) чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административно-наказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Нормата въвежда субсидиарно приложение на специалните норми от ЗДвП, но само по отношение правилата, касаещи нарушенията, установени по посочения в чл. 39, ал.4 ЗАНН , за които се издава ЕФ.

Обратното ( абсурдно; доколкото е и от специален към общ закон) препращане е регламентирано с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП - „за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН“.

Накрая, контрапункт на поддържаната от жалбоподателя позиция, че за глоби до 50 лева е недопустимо издаване на ЕФ, е аrgumentum a fortiori / аргумент за по-силното основание като метод на правоприлагане по аналогия/. Според правилото „който е длъжен да извърши по-голямото, той има правото да върши по-малкото“ , тоест , ако процедурата по издаване на ЕФ ( при който, както дори В А С призна с Тълкувателно решение 1/26.02.2014г. „са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител“) може да се приложи за реализиране на административно-наказателна отговорност чрез налагане на глоби над 50 лева , то на по-силното основание би следвало да се прилага и за глоби до 50 лева, тъй като размерът не засяга в такава 4 степен ( както тези над 50 лв.) имуществената сфера на нарушителя .

Предвид изложеното горе ( в част от което са споделени директно мотиви от съдебни решения, противни на поддържаните във възражението , обективирано в становището на л. 71,гърба и л. 72 по делото) нормативният регулатор не изключва издаването на процесния фиш.

Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и 5 ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„