Решение № 4730 от 16.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330112841 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, против Е. Б. Д., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

361,91 евро - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в град ****, ****, ведно със законната лихва считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 26,60 евро – обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г.– 13.12.2024 г.; както и следните суми за дялово разпределение: 10,59 евро главница за периода 01.11.2021 г. – 31.10.2022 г., както и 01.04.2024 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1,45 евро обезщетение за забава за периода 15.01.2022 г. – 13.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1413/19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2681/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с.

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в град ****, **** Твърди се, че същият има качеството на 1 потребител, като същият е използвал доставената от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период и не е заплатил потреблението, както и сумата за дялово разпределение. Доколкото ответникът не е заплатил в срок начислените суми за топлинна енергия и дялово разпределение същият дължал и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху претендираните главници. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Х., с който се оспорва изцяло исковата молба. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми за периода 3 години назад от датата на заявлението.

Оспорва се твърдението на ищеца за доставена и консумирана от ответника енергия, като се твърди, че ответницата живее трайно в ****, не живее в процесния имот, като същият се отдава под наем, а за претендирания период не е имало наематели, поради което топлинна енергия и битовогореща вода няма как да е потребена. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 15389/ 2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1413/19.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2681/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. В законоустановения едноседмичен срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, предвид което са дадени указания на кредитора по за предявяване на установителен иск за вземанията, предмет заявлението по чл. 410 ГПК, ГПК, като в предоставения срок е депозирана искава молба, по която е образувано настоящото производство. Налице е пълен идентитет между претенциите, обективирани в заявлението и тези, предмет на производството по делото.

Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: град ****, ****; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

2

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпредЕ. от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. ****, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За да бъде обвързан от договора за доставка на топлинна енергия, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответницата Е. Д. е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот се установява безспорно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № **, том *, по нот.д. № **** на *** с район на действие ***. Това обстоятелство не се оспорва и от самата ответница.

Съгласно Договор № ***** г., сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и лицето П. И. П., действащ като представител на собствениците или титулярите на вещно право на ползване, ищецът е поел задължение да присъедини обект: сграда – етажна собственост, находяща се в гр. ****, ул.

*****, в която сграда се намира и апартаментът, собственост на ответницата Д..

От гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия и услуга за дялово разпределение за процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в град ****, ****.

Следва да се посочи, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на 3 топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпредЕ. топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответницата Д. е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение. След като през процесния период ответникът е бил титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни ползватели), именно той носи отговорност за заплащането на генерираните задължения за доставена и разпредЕ. топлинна енергия (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК ).

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно определяне обема на доставена топлинна енергия е прието заключение на назначената по делото съдебно техническа експертиза (л.97 – 101 от делото ), от което се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес ул.****** се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “Топлофикация София” ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца.

Установява се още, че етажната собственост на адрес гр. ****, ****** e сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „ Топлофикация София” ЕАД.

През процесният период отчитането на топлинната енергия и разпределението и в сградата ЕС, където се намира процесния имот се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Отчитането на ТЕ се извършва от топлофикация по топломер монтиран в абонатната станция. От отчетената ТЕ по топломер се приспадат технологичните разходи за АС и така изчислената ТЕ се разпределя между потребителите в сградата.

Разпределението на ТЕ в сградата ежемесечно съгл. чл.71 от НТ е по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и изготвяне на изравнителни сметки.

По делото е изготвена и ССчЕ /л.103-108 от делото/, с оглед установяване на размера на дължимите суми на ищцовото дружество. От същото се установява, че ответнитата е извършвала плащания в процесния период, като непогасени са останали задължения за топлинна енергия по фактура № ********** за месец 2022г. в размер на 162,96 евро и 17,41 евро за законна лихва; по фактура №**** за месец септември 2022г. в размер на 0, 74 евро и 0, 10 евро за законна лихва и по фактура № ***** за месец юни 2024г. в размер на 198, 21 евро и 9, 09 евро за законна лихва.

Задълженията, които са останали в евро по непогасени по фактури за дялово разпределение периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. и от 01.04.2024г. до 30.04.2024г. и лихва за периода 15.01.2022г. до 13.12.2024г. възализат в 4 размер на 10, 59 евро за главница и 1, 45 евро за законна лихва.

Тоест установените от вещото лице по ССчЕ вземания напълно кореспонидрат с претендираните с исковата молба суми.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Същите не се оспорват и от страните в производството.

Съгласно ТР 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното дружество за предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД.

Като такова, то се погасява с кратка – тригодишна погасителна давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнася. Първите вземания на ищеца касаят периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., като са станали изискуеми най-късно през юни 2022г., следователно към датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 20.12.2024г. давността не е била изтекла, поради което възражението на ответницата за погасяване по давност на вземанията е неоснователно.

Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31fcf2a6-150c-4c17-9270-90e29bcf494a