Решение № 137 от 28.02.2023, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№137 гр. Хасково, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова и прокурора Евгения Стефанова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 183 по описа на Административен съд - Хасково за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от У.Б.С. - гражданин на И., с посочен адрес: ***, срещу Решение № 1355/23.01.2023 г. на Заместник–председател на Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречащо на материално-правните разпоредби и в явно несъответствие с целите на закона. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които били от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена исканата закрила. По този начин административният орган нарушил нормите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените обяснения. В абсолютно противоречие на закона ответната страна необосновано отказвала да кредитира твърденията на оспорващия за заплахи над семейството му, доколкото същите оспорващият представил за първи път едва в рамките на настоящото производство.

Същевременно тези заплахи представлявали обективиран акт на преследване от страна на недържавен субект и респективно представлявали основание за предоставяне на международна закрила по смисъла на ЗУБ. В тази връзка игнорирането на този факт от административния орган се явявало в ярко противоречие освен с цитираните норми на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, и с насоките в Наръчника за процедури и критерии за определяне статут на бежанец съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г., издаден от Службата на Върховния Комисар на ООН за бежанците, като се цитира параграф 202 от същия.

На следващо място, се моли да се вземе под внимание факта, че на територията на страната оспорващият бил със съпругата си и четирите си малолетни деца, като следвало да се има предвид и тяхното положение и да се обсъди техния най-добър интерес. Тази преценка обаче не била направена от административния орган.

Навеждат се доводи, че липсата на извършена такава преценка, респективно неспазването на задължителния принцип за осигуряване на най-добрия интерес на детето бил в противоречие и с правото на ЕС, като в тази връзка оспорващият се позовава на предвиденото в съображения 9, 11 и 35 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 юни 2013 година и на параграф 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО, както и на Общ коментар №14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето.

На следващо място, се твърди, че административният орган неправилно преценил, че към личната бежанска история на оспорващия били неприложими принципите, залегнали в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Погрешната преценка се дължала на факта, че в оспореното решение не бил направен задълбочен анализ на актуалната обстановка в държавата по произход на оспорващия – И.. Формално били цитирани части от справки за страната, изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ-МС, но те не били достатъчни, за да се направи обоснован извод за нивото на сигурност и най-вече дали цивилните лица, намиращи се в И., са в безопасност. С това се нарушавало предвиденото в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, че при произнасянето по молбата за статут на бежанец или хуманитарен статут компетентният да се произнесе орган следвало да прецени всички относими факти, свързани с личното положение, с държавата на произход или с трети страни. От цитираните извадки не можело да се направи извод, че обстановката в И. е достатъчно сигурна за оспорващия и за семейството му. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне от административния орган.

Жалбата се поддържа от оспорващия чрез процесуалния му представител в съдебно заседание.

Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подадена е последваща молба за предоставяне на международна закрила с рег. № УП 11756/15.09.2022 г. на ДАБ при МС от У.Б.С., гражданин на И., роден на *** г., ЛНЧ **********. Видно от Докладна записка рег. № УП 11756/10.10.2022 г. от младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли до Директор на РПЦ – Харманли, на основание чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ посочената последваща молба се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

С Молба вх. № 5056/10.10.2022 г. в РПЦ – гр. Харманли (рег. № УП 11756/10.10.2022 г. на ДАБ), жалбоподателят, под името У.Б.С. от И., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. На същата дата - 10.10.2022 г., лицето е регистрирано с имената У.Б.С., роден на *** г. в И., гр.***, с постоянен адрес ***, етническа принадлежност – **, религия – ***, професия *****, образование - основно, женен, без документи за самоличност. В регистрационния лист са обективирани данни и относно съпругата на чужденеца – Ш. А. Ю., родена на *** г., и децата им Х. У.Б., роден на *** г., Р.У.Б., роден на *** г.,*** У.Б., роден на *** г. и С.У.Б., родена на *** г.

С писмо с рег.№ УП 11756/12.10.2022 г. по описа на ДАБ, И. Д. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли ДАБ при МС е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че за пръв път лицето е подало молба за закрила с вх. № 5076/10.10.2016 г., като при задържането му се е представил като У.Б., роден на *** г., гражданин на И.. С писмо с рег.№ М-24070/29.11.2022 г. (рег. № УП 11756/13.12.2022 г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 22.11.2022 г. с У.Б.С. е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 11756/22.11.2022 г. В хода на производството същият е заявил, че е роден в М.. Не бил казвал, че е роден в .. Живял там, но не бил роден там. Живял в Д., по-точно в Д., което било близко до Д.. Разстоянието между Д. и Д. било 11 км. Д. се намирал в И.ски Кюрдистан, а Д. извън И.ски Кюрдистан. Пояснил, че… било малко селище, като квартал, Д. било община, а М. била областта. Д. се намирал на границата с И.ски Кюрдистан и част от проверките се извършвали от страната на Кюрдистан. Това била тази част до Кюрдистан, която така и не се решило дали ще е към И. или към Кюрдистан. Това били така наречените територии от чл. 140 от закона в И.. И.ската власт не искала да дава тези територии на Кюрдистан. Преди да напусне страната си, живял със семейството си в Д. около четири години. Преди това живели в М.. В И. в момента имало проблеми. Дори той имал проблеми и затова напуснал страната. Работил като пазач на нефтени находища и шофьор при възникване на авария. Негови близки, които работели за властта, били убити. Много хора, които работели към американските и европейски компании, изчезнали и били убити. Той също работил за държавата и затова се страхувал. Имал близки, които живеят в И. – имал четирима братя – двамата били в И., а другите двама - в Европа. Имал четири сестри, които били омъжени и живеели в И., както и родителите му. Всички негови близки живеели в Д.. Братята му работели, единият бил полицай, а другият бил тираджия. Не знаел дали сестрите му работят, но като цяло жените в И. не работели. Децата на братята и сестрите му посещавали учебни заведения. Не знаел дали имат достъп до медицинска помощ. Като цяло положението там било много тежко. На въпроса кой контролира Д. и района в момента, отговорил, че понеже тази територия е по чл.

140, там имало И.ска армия и от Кюрдистан. Заявил, че тези места са богати на нефтени находища и за тях винаги ще има битки и спорове. Имало присъствие и на ДААШ, заради атентати. На въпроса дали смята, че ще има проблеми с властите, ако се върне в И., отговорил, че ще има проблеми и от страна на И.ските власти, защото напуснал държавната си служба. Заявил, че върне ли се, или могат да го убият, или да го затворят. Всички, които са работили за американски фирми, били заплашвани. Заявил, че И.ската власт ще иска да го затвори, защото избягал от работното си място. Като кюрд нямало да има проблеми. На въпроса ще има ли някаква опасност в И. за него и семейството му, за това, че са мюсюлмани сунити, отговорил, че там не знаеш какво може да ти се случи всеки момент. Там, където живеел, 90 на сто били сунити, но нататък, към Багдад щял да има проблеми. На въпроса коя е основната причина, поради която не желае да се завърне в страната си, отговорил, че е застрашен и има заплаха за живота му. На въпрос от кого точно се чувствал заплашен, отговорил, че от ДААШ и муджахидините – те били като ДААШ. И от държавата пуснали някакви нови решения – за тези, които са напуснали работните места и не изпълняват държавните закони.

Заявил, че е на 47 години и е видял убийства, кръв, насилие и няма да позволи никога децата му да живеят такъв живот. Посочил, че ако върне децата си в И., все едно да се извади рибата от морето, така щели да се чувстват и неговите деца, ако ги върне там. Посочил също, че ако съпругата му се върне в И., ще стане мъченичка, защото вече не носела кърпа. Във връзка с поставения въпрос дали сестрите му и сестрите на Ширин ходят със забрадки в И., в протокола е отразено, че чужденецът показва снимка на Ширин, докато живяла в И., със забрадка – без да е покрито лицето ѝ и казвал, че неговите сестри и тези на съпругата му носели забрадки.

Представено е Становище рег. № УП 11756/14.12.2022 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 1355/23.01.2023 г., Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на У.Б.С., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, включително и документите във връзка с производството, проведено по повод подадена молба вх. № 5076 от 10.10.2016 г. на РПЦ – Харманли, с която чужденецът за пръв път е поискал международна закрила от властите в Република България.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който съобразно чл. 52 от ЗУБ, във вр. чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва международна закрила в Република България – Заповед № 03-15/03.05.2022 г. (л.