Решение № 111 от 10.05.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. С., 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100094 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „О.“ ЕООД гр.С. против „Т.“ ЕООД гр.С., в която се твърди от ищеца, че е търговец, специализиран в добив, преработка и продажба на инертни материали за строителни цели - пясък, чакъл, трошен камък и др., като осъществява дейността си чрез собствена производствена база и склад за продажба на едро в с. К., общ. Б.. Между страните са установени регулярни търговски отношения, в рамките на които ответникът на 03. и 04.10.2019г. е закупувал от базата на ищеца различни инертни материали (пресят пясък и трошен камък в различни фракци), като е вдигал стоката със собствен превоз. За всяка доставка е съставяна Кантарна бележка е уникален номер, в която са описани датата и точен час на доставката, per. № и водач на МПС, на което е натоварена стоката, бруто тегло, тара и нето тегло на стоката, фирмите на купувач и продавач, точния вид на закупените стоки, подписи на оператора, извършил и документирал продажбата и на лицето, приело стоката. Въз основа на кантарните бележки ищецът е издавал на ответника данъчни фактури, в които са отразявани стопанските операции (доставки на стоки) по една или повече кантарни бележки.

Твърди се от ищеца, че в началото ответникът бил коректен платец, но 1 в последствие започнал неритмични плащания, постепенно увеличавайки общата си задлъжнялост към ищеца. Към момента ответникът не е погасил задължението си по Фактура № *** от 21.10.2019г. на обща стойност 10 603.81 лева, с вкл. ДДС., която отразява доставките по следните кантарни бележки: №9376/03.10.2019г., №9381/03.10.2019г., №9390/04.10.2019г., №9393/04.10.2019г., №9402/04.10.2019г. Въпреки, че е осчетоводил фактурата и не я оспорва, ответникът е в неизпълнение и доставените стоки не са платени.

Между ищеца и ответника са възникнали договорни търговски отношения - търговска продажба на стоки, обективирани в приложените кантарни бележки и данъчна фактура. Ищецът е предоставил на ответника надлежно изпълнение на договорните си задължения — предал е закупените стоки и те са приети от получателя без възражения. Ответникът обаче не е предоставил на ищеца насрещно изпълнение на своите договорни задължения по описаната фактура, с което е изпаднал в трайна забава. Следователно ищецът има спрямо ответника изискуемо вземане в претендирания размер и на посоченото по-горе основание.

Ответникът не оспорва нито наличието на валидни договорни правоотношения по описаните продажби на движими родовоопределени вещи, нито изпълнението на ищеца, нито факта, че задълженията му са падежирали и се намира в забава от гледна точка на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, задължаващ купувача да плати цената при предаване на стоката. Фактурата е осчетоводена от ответника, което допълнително потвърждава съществуването на вземането на ищеца. Дори и при евентуално приложение на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ответникът отново ще се намира в трайна забава. Цитираното задължение на ответника е надлежно отразено в счетоводните книги на ищеца, което е видно от Справка за задължения/вземания по партньори на „О.” ЕООД по Сметка 411/50, към дата 25.01.2022г.

С писмо от 22.11.2020г. ищецът е поискал от ответника писмено потвърждение за счетоводните разчети между двете дружества. В отговор на 26.11.2020г. ответникът писмено е признал факта, че по негови счетоводни записвания, към 31.10.2020г. има непогасено задължение към ищеца в размер на 10 603.81 лв.

Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден 2 да заплати на ищеца сумата 10 603.81 лева, с вкл. ДДС, за доставени стоки и услуги по Стокови разписки и данъчна фактура, описана в т. 5 от Раздел I на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от деня, следващ издаването на данъчната фактура 22.10.2019г., до завеждане на исковата молба - в размер общо на 2 459.69 лева и законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба-03.02.2022г., до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В с..з. ищецът р.пр. се представлява от пълномощника си адв.С.Х., който поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това. Претендира и за разноските по водене на делото.

Ответникът р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище по иска.

Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:

Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото заседание по делото и ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПКискът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства.

Представените от ищеца писмени доказателства по делото - Фактура № *** от 21.10.2019г. на обща стойност 10 603.81 лева, с вкл. ДДС., която отразява доставките по следните кантарни бележки:

№9376/03.10.2019г.,

№9381/03.10.2019г.,

№9390/04.10.2019г.,

№9393/04.10.2019г.,

№9402/04.10.2019г. не са оспорени от ответника и доказват наличието на всички предпоставки, обуславящи основателността на иска по чл. 286 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД тъй като установяват 3 дължимостта на претендиранната сума и нейния размер.

Върху дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД се следва да се присъди и законната лихва в размер на 2 459,69лв. за периода 22.10.2019г./ деня следващ издаването на фактурата/ до датата на предявяваане на иска03.02.2022г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска03.02.2022г. до окончателното й изплащане.

Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 2 409,04лв., от които: 522,54лв.- ДТ, 1 308,00 лв.-адвокатско възнаграждение, както и разноските по изп.д.№193/22г.,образувано по допуснатото в настоящото производство обезпечение на иска480,00лв.-адв. възнаграждение и 98,50лв. такси.

Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.-2650, ул.***, представлявано от управителя С. К. да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“***, представлявано от управителя Р. Б. Т. сумата 10 603.81 лева, с вкл. ДДС, за доставени стоки и услуги по Фактура № *** от 21.10.2019г., сумата от 2 459.69 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата, считано от деня, следващ издаването на данъчната фактура - 22.10.2019г., до завеждане на исковата молба -03.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба-03.02.2022г., до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по водене на делото в общ размер на 2 409,04 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4