Решение № 5625 от 03.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5625 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100502387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20063941/26.10.2022 г. по гр. д. № 16105/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 47-ми състав, са уважени предявените от Р.

Ц. П. субективно съединени главни искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу ответниците Г.-Н. Е. Н., К. С. С. - Н. и Е. Г. Н., за осъждането им да преустановят действията, чрез които препятстват ищцата да ползва общите части на жилищна сграда, находяща се на ул. “*******, гр. София, като за тяхна сметка демонтират поставената система за контролиран достъп до асансьора на сградата.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от ответниците Г.-Н. Е. Н., К. С. С. - Н. и Е. Г.

Н. с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Излагат се аргументи за неправилност на решението, като постановено при неспазване на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционния съд не е обсъдил в пълнота събрания по делото доказателствен материал като необосновано е дал вяра единствено на показанията на свидетелите на ищцовата страна, независимо, че последните са ищци по други граждански дела с идентичен предмет срещу същите ответници. Твърди се, че съдът неправилно е приел за основателни исковете, предявени срещу К. и Е. Н.и, при липса на събрани доказателства по делото за извършени от тях неправомерни действия по препятстване на 1 ищцата да използва асансьора на сградата. По отношение на въззивника Г.-Н.

Н. счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради проведено в процеса доказване, че ищцата не е получила чип за достъп до асансьора заради своето пасивно поведение, като сочат, че домоуправителят е поканил ищцата да вземе чип още с отговора на исковата молба. Счита се, че дори да е налице задължение за предаване на асансьорен чип, същият, като движима вещ, следва да бъде предаден в местожителството на длъжника съгласно чл. 68 ЗЗД, поради което Р. П. е в забава като кредитор. Признава се за пръв път фактът, че Г.-Н. Н. е получила отправена от ищцата покана за предаване на 3 броя чипове на 29.03.2021 г. /седмица след образуване на първоинстанционното дело/, но счита поканата за нередовна, предвид, че в нея няма посочване на време и място на изпълнението.

Предвид изложеното въззивниците молят за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените срещу тях искове като неоснователни. В откритото по делото съдебно заседание, както и представените подробни писмени бележки, процесуалният представител на страната поддържа жалбата. Отправя се претенция за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски, като представя договори за безплатна правна помощ сключени с всеки един от тримата въззивници.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил подробно аргументиран отговор от ответника - ищец Р. Ц. П. с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В откритото по делото съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от Р. П. срещу ответниците Г.-Н. Е. Н., К. С. С. Н. и Е. Г. Н., както следва: 1/главен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, чрез които препятстват ищцата да ползва общите части на жилищна сграда, находяща се на ул.

“*******, гр. София, като за тяхна сметка демонтират поставената система за контролиран достъп до асансьора на сградата; и 2 / евентуален иск правно основание чл. 109 ЗС - с искане ответниците да преустановят действията, чрез които препятстват ищцата да ползва общите части на жилищна сграда, находяща се на ул. “*******, гр. София, като й предоставят електронен чип за достъп до асансьора на сградата.

Поради уважаването на предявените главни искове изцяло, първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявените в условията на евентуалност субективно съединени искове по чл. 109 ЗС за предаване на 2 електронен чип за достъп до асансьорната система.

Ищцата твърди, че през месец април 2020 г. ответниците-въззивници своеволно са подменили системата за контролиран достъп до входната врата на сградата и асансьора, като й е предоставен чип само за използване на входната врата. В периода 11.2020г.-02.2021г. асансьорът е работил със свободен достъп, а през месец февруари 2021г. системата отново е ремонтирана, като на част от обитателите са дадени нови чипове, но ищцата не е получила такъв, осигуряващ достъп и до асансьора.

Ответниците оспорват исковата молба. Изрично факта да са поставяли нова система за достъп до асансьора, като сочат, че такава е била поставена от предишния домоуправител, а след това са поръчвани само нови чипове.

Безспорно е между страните, като се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищцата Р. П. е собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. “*******, както и че ответницата Г.-Н. Н., живуща в същата сграда, е била избрана за управител на етажната собственост с решение от 11.03.2019 г., което е отменено по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС с влязло в сила на 21.06.2021 г. решение № 20261561/26.11.2020 г. по гр.д. № 20933/2019 г. на СРС.

Установява се от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 20.05.2019 г., между Г.-Н. Н., в качеството й на член на управителния съвет на етажната собственост на сградата, и фирма “С.Л.С.” ООД, е сключен договор за абонаментно обслужване на асансьора на сградата, находяща се на ул. “*******. В точка 8 от задълженията на фирмата изпълнител е посочена като допълнителна “опция” монтаж на устройство за контрол на достъп в асансьорните кабини, както е посочено, че при необходимост е възможно да бъдат незабавно изключени чип-картите на ползватели, които претоварват и замърсят асансьора или извършват вандалски действия, които биха могли да доведат до амортизация или повреда.

Установява се от представените два броя приемо-предавателни протоколи, че на 08.07.2020 г., Г.-Н. Н. е получила от друга фирма - “БГК.Г.” ООД, два броя контролери за врата на асансьор и 150 броя чипове за асансьорна врата.

По делото е представена от ответниците справка в табличен вид, с положени три броя подписи за апартамент 11 от Р. П., без да има отбелязване какво е получено срещу положения подпис, нито да има посочена дата върху документа.

Пред първоинстанционния съд е представена снимка на покана от 26.02.2021 г., отправена от П. до ответницата Г.-Н. Н. и К. Н. /в качеството й на пълномощник/ с искане за предоставяне на 3 броя чипове за входната врата и асансьора. С ръкописен текст, подписан от К. Н. - пълномощник, е посочено, че чиповете отварят входната врата. Авторството на подписа не е оспорено от ответника. От показанията на свидетеля К., които съдът 3 кредитира в тази им част, се потвърждава, че поканата е била поставена на таблото в сградата.

От направеното признание за факт във въззивната жалба, се установява, че ищцата е отправила покана до Г.-Н. Н. за предоставяне на чипове, като същата е получена на 29.03.2021 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели: К. К. /бивш домоуправител, водещ идентичен граждански спор с ответниците/, О.Й. /ищец по идентичен спор с ответниците/, Я..Я и М.К..

От всички събрани по делото свидетелски показания се установява, че в сградата е съществувала система за ограничен достъп до асансьора още през 2016-2017 г.- преди Г.-Н. Н. да бъде избрана за член на управителния съвет на етажната собственост, както и че с един и същи чип се осигурява достъп както до входната врата на сградата, така и до асансьора. Не е вземано писмено решение от общото събрание на етажните собственици, но уредбата е инсталирана по тяхно общо съгласие.

Всички свидетели, без свидетеля К., споменават, че в сградата има конфликт със собствениците, които не плащат входните си такси, в това число - с ищцата Р. П..

От свидетелските показания на Я..Я се установява, че същата е закупила жилище в сградата през месец юли 2020 г., като официално живее в там от месец септември. Сочи, че чип за достъп до входната врата и асансьора е получила от стария собственик и от тогава не е променян. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, доколкото същият не е заинтересован от изхода на спора и посоченият от него период /след месец юли 2020 г./ съвпада с представените по делото писмени доказателства за получаване от страна на Г.-Н. Н. на 150 броя нови чипове и контролер /08.07.2020г./ Съдът кредитира и показанията на свидетелката К., която сочи, че живее в сградата от 2016 г., като за пръв път е получила чипове от стария домоуправител. Твърди, че не й е известно да е сменяна чип-системата за асансьора, но сочи, че е получила нови чипове от Г.-Н. Н. в началото на 2020 г.

Свидетелите К. и Й., чиито показания съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същите са били страни в индетични правни спорове с ответниците и следва да бъде отчена евентуалната им заинтересованост, твърдят, че чип-системата е сменяна два пъти - веднъж през пролетта на 2020 г. и втори път в началото на 2021 г. Сочат, че нито те, нито П. разполагат с чипове за асансьора, тъй като не плащат входните си такси и са в конфликт със семейство Н.и.

Предвид, че сочената промяна в системата с чиповете през 2021 г. се твърди единствено от тези двама свидетели, като не се подкрепя, нито от другите свидетелски показания, нито от представените писмени доказателства, съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част.

4

Досежно достъпа до устройството за контрол на асансьорната система с чипове, свидетелката Я. сочи, че същото се намира на ет. 8, но не й е известно кой има достъп до него, а свидетелят Й. посочва, че не знае къде се намира, но че се контролира от ответниците Н.и, които живеят в едно домакинство.

От посочения в отговорите на исковата молба адреси, се установява, че ответниците живеят на етаж 8 от сградата.

В показанията си свидетелите Й. и К. сочат, че ответника Е. Н. им е казвал, че чипове за асансьора няма да бъдат предоставени на тях двамата и на ищцата Р. П., като същата е била наричана с обидни думи.

В показанията си свидетелките К. и Я. сочат, че са виждали Р. П. да ползва асансьора, но свидетелката К., не уточнява никакъв период, а Я. посочва, че това се е случвало в “близките месеци” /заседанието е проведено през април 2022 г./ Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите им в тази част, доколкото са лишени от конкретизация и се явяват изолирани, като не се подкрепят от останалия доказателствен материал, в това число от подадените отговори на искова молба и въззивната жалба, в която страните твърдят, че П. не разполага с чип за асансьора, тъй като не е отишла да го вземе от домоуправителя Г.-Н. Н..

Въззивният съд, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на страните, от правна страна намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лица с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.