Решение № 54 от 05.08.2019, Окръжен съд - Разград

Р

Е Ш Е Н

И Е

5.VІІІ.2019

Разград

Номер

Година Град

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

9.VІІ .

2019 съд

На Година

В публично заседание в състав:

Секретар:Н.Р.

РАЯ ЙОНЧЕВА

Председател

2019 търговско като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

12 дело номер по описа на

РОС за година съобрази следното:

Производство по чл.365 и сл ГПК

Делото е образувано по искове, предявени от „Мелон

България“ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, бул.“Мария Луиза“№100, ет.3, срещу Р.Д.Д., ЕГН**********, в качеството му на правоприемник на заличен ЕТ“Р.Д.-РД“ЕИК*******, в условия на обективно кумулативно съединяване, както следва:

1/ На осн.чл.9 ЗЗД във вр с чл. 430, ал.1 ТЗ предявява осъдителен иск за 30

000,00лв. главница, дължима в изпълнение на Договор за кредит „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ №2014/5.ХІІ.2006г., при заявено в основание на иска обстоятелство за обявена на 2.ІІІ.2019г. предсрочна изискуемост на вземането поради неизправност на кредитополучателя.

2/ На осн.чл.9 ЗЗД във вр. с чл.430, ал.2 ТЗ предявява осъдителен иск за 9 781,59лв., договорени и неизплатени на падеж възнаградителна и наказателна лихви, начислени съгласно чл.5 и чл.6 от кредитния договор за периода 21.VІІІ.2008 до 25.ІІІ.2016г, включително;

3/ На осн.чл.99ЗЗД във вр. с чл.86 ЗЗД предявява осъдителен иск за 3

942,46лв., дължими в обезщетение за забава на главницата за времето от 26.ІІІ.2016 до 3.VІІІ.2017г.;

Сочи банкова см/ка за превеждане на суми по изпълнение на индивидуализираните в предмет на иска задължения по кредитния договора.

Легитимира качество на кредитор по процесните вземания на основание, сключен на 21.VІ.2017г. с кредитодателя „Юробанк България“ЕАД, Договор за прехвърляне на вземания(цесия) №5300/1946, за което твърди надлежно уведомяване на длъжника по кредитния договор.

Претендира присъждане на разноски, сторени за д.т. в размер на 1 898,96лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

С депозиран в срока на чл.36 ГПК отговор, ответникът Р.Д.Д. признава допустимост на исковете и оспорва основателност на същите. Позовано на извършена с Договор рег.№1817/11.V.2009г. продажба на собственото му ЕТ“Р.Д.-РД“ЕИК******* –кредитополучател на „АЛЦЕНА КОМЕРС“ЕООД,ЕИК*******, гр.София, оспорва пасивната си материално правна легитимация по иска; Прави възражение за погасяване на въведените в спор по делото вземания по давност, основано на предвидените в чл.110 и чл.11 ЗЗД предпоставки. Претендира разноски.

В предоставения му по реда на чл.37 ГПК срок, в отговор на сторените от ответника възражения, ищецът депозира доп. искова молба, с която оспорва същите като недопустими и неоснователни.

Позовано на предвиденото в чл.15, ал.3 ТЗ във вр. с чл.12 ЗЗД, поддържа иска срещу Р. Димитров в качеството му на солидарен, по см. на закона длъжник. Оспорва въведеното в срок възражение за погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл.37 ГПК ответникът не се е възползвал от правото си на доп. отговор.

В с.з., чрез процесуално представляващият го юрисконсулт Стойчев, ищцовото дружество заявява, че поддържа исковете по основание и размер.

В с. з., чрез процесуалният си представител по пълномощие-адв.Стоянов ответникът оспорва предявените искове.

Оспорва пасивната си материално правна легитимация и качеството си на правоприемник на дълга, поради заличаване на регистрирания от него търговец-кредитополучател. Твърди, че в нарушение на чл. 30 от кредитния договор, банката кредитор не го е уведомила надлежно за извършената към ищеца цесия и че, поради периодичния си характер, относимо към дата на иска вземанията са недължими поради погасяването им по давност.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

На 5. ХІІ. 2006 г. между

"БПБ"АД, ЕИК******* и ЕТ" Р.Д.-РД“ЕИК******* е сключен ДБК-продукт "бизнес овърдрафт" №2014. Съгласно договора, между страните е създадена облигационна връзка. В изпълнение на поетите по договора задължения, банката е предоставила на търговеца кредит - овърдрафт в размер на 30 000,00лв. "за посрещане на краткосрочни оборотни нужди". В изпълнение на договора, на 11. Х ІІ. 2006 г. е открита заемна сметка с вписване на търговеца като титуляр (вж.д/ва на л. л. 37-43).

В качеството си на кредитополучател, търговецът се е задължил с връщане на кредита в срок от 240 месеца(двадесет години), с крайна падежна дата – 11.ХІІ. 2026 г. С подписване на договора е прието, че с откриване на разплащателната см/ка кредитът се счита изцяло усвоен и считано от тази дата -11.ХІІ.2006г, търговецът –кредитополучател се е задължил да осигурява по см/ката средства за покриване на усвоени по договора главница, лихви, такси и комисионни. С така осигурените средства, при изрично и безусловно дадено от кредитополучателя съгласие, банката - кредитодател извършва „ежедневно,служебно“ погасяване на всички усвоени по заема суми в посочената по горе поредност(вж.чл.3, ал.1 във вр. с чл.4 от ДБК).

Съгл. предвиденото в разпоредбите на Раздел V от ДБК, в задължение на кредитополучателя е вменено редовното водене на счетоводство, както и своевременното уведомяване на банката-кредитодател за настъпили в статуса му промени на седалище, управление, представителство, имущество,производства по ликвидация и несъстоятелност.

В чл.30 от ДБК-овърдрафт , страните по същия са предвидили в задължение на банката-кредитодател да уведоми кредитополучателя за извършено от нея прехвърляне на вземанията, при действие на договора, което като такова се следва и по императив на чл.99, ал.(3 ЗЗД.

В чл.28, б.“в“,страните по процесния ДБК са предвидили в право на банката-кредитор „да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем“, в случай, че кредитополучателят е в „неизпълнение, на което и да е от поетите договорни задължения“. Както в съдържание на договора, така и в приложение на същия не се установи погасителен план, задължаващ кредитополучателя с месечно дължими, определени по размер и падеж, анюитетни вноски.

Доколкото обаче, както в чл.3, така и в следващи договорни разпоредби, задължението на кредитополучателя е регламентирано като месечно, считано от дата на откриване на заемната сметка, съдът приема, че тълкувана по правилото на чл.2 ЗЗД, в контекста на целия договор, цитираната норма регламентира 11-то число на съответния месец като краен срок на дължимите за месеца средства за възстановяване на усвоени по кредита суми .

По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за установено(вж. извлечение от сч. книги на л. 10), че кредитните средства са усвоени от търговеца и че от 4.ІІІ. 2009г. същият не е обслужвал кредита с внасяне на суми по възстановяване на усвоените 30 000,00лв. На посочената дата по партидата на кредитополучателя е осчетоводено задължение в размер на 30 000,00лв. главница, 9 781,59лв. договорена и непогасена възнаградителна лихва, и начислена законна лихва за забава от 25.ІІІ.2016-3.VІІІ.2017г. в размер на 3 942,46лв.

На 21. VІ. 2017 г., кредитодателят „Юробанк България“ЕАД сключва с ищеца „Мелон България“ЕАД

Договор 5300/1946(вж. на л. л.20-35), с подписване на който, в качеството си на цедент прехвърля възмездно на ищеца-цесионер вземанията си към ЕТ" Р.Д.-РД“, ЕИК*******, визирани на позиция № 655683, на считания за неразделна част от договора, списък с длъжници(вж. л. л. 36). Според чл. 7 на този договор, в качеството си на цедент, банката-кредитор е дала съгласието си и е упълномощила цесионера с дължимите по чл. 9933Д действия по уведомяването на длъжника за извършеното с договора за цесия прехвърляне на вземания, както и да предприеме действия по обявяването му за предсрочно изискуем.

Като според цитираната договорна разпоредба, цедентът е заявил, че не носи отговорност за промяна в наличната за статуса на длъжника му информация, в случай, че не е бил надлежно уведомен за това. Ищецът-цесионер се е задължил на извърши уведомяването на длъжниците с изпратени до всеки от тях писма по поща, с обратна разписка и в срок до четири месеца, считано от получаване на пълномощното, с издаване на каквото цедентът изрично се е задължил.

Като доказателство на л.12 е приложено пълномощно, с издаването на което банката –кредитор и цедент, делегира в право на ищеца -цесионер задълженията си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД-за уведомяване на длъжника, за извършеното към последния прехвърляне на вземания.

Положените под пълномощното подписи са нот. удостоверени на 4. ХІІ. 2018 под рег. №4239 на нотариус В.Тончева, рег. № 444НК и р-н на действие при СРС.

В подкрепа на твърдението си, че е уведомил търговеца-кредитополучател, за цедираните към него вземания, ищецът прилага: молба до ЧСИ Г.Солаков, с която на същия е възложено връчването на уведомлението(л.19) и Разписка, удостоверяваща извършеното от ЧСИ връчване на уведомлението лично на ответника Р.Д. на 25.ІІ.2019г. В изброените в приложение на пратката документи е посочено изрично дължимото по чл. 9933Д и чл. 7 от Договора за цесия Уведомление изх.№1676/19.ІІ.2019г за прехвърляне на вземането и за предсрочната изискуемост на вземането по кредитния договор. Считано от дата на връчването му, на длъжника е бил предоставен пет дневен срок да погаси дълга си или да се яви за подписване на споразумение, с което кредиторът-цесионер предлага опрощаване и разсрочване на задължението. По делото не се твърди и не се доказва, в предоставеният му за това срок ответникът да е предприел действия по погасяване на поетите по кредитния договор и въведени в предмет на иска задължения.

С договор от 11.V.2009 г. ответникът Р.Д., като собственик на ЕТ“Р.Д. –РД“, прехвърля предприятието на регистрирания от него търговец възмездно на „АЛЦЕНА КОМЕРС“ЕООД,ЕИК********, гр.София, срещу реално заплатената му цена от 500,00лв. Прехвърлителната сделка е нот. удостоверена на 11.V. 2009 с рег.№1817 по опис на нотариус Р.Кирилова, с рег.№380НК и р-н на действие при РРС (л.58-61) . В съдържание на този договор изрично е упоменато, че приобретателят на предприятието поема всичките права, задължения и фактически отношения.

Доказателствата по делото , както и служебно извършената в ТР проверка, установяват, че тази търговска сделка е надлежно обявена като обстоятелство по партидата на ЕТ. Видно от приложеното като доказателство УАС(л.56) , по делото се следва за установено, че по молба на отв. Р. Д., регистрирания от него ЕТ"Р.Д.Д.-РД“ЕИК ********* е заличен от ТР на 13.V. 2009г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема за безспорно, че със сключения на 5.ХІІ.2006г. ДБК, между регистрирания от ответника ЕТ и „Юробанк България“ЕАД са установени облигационни отношения по търговска сделка. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.. По делото се следва за безспорно, че действайки като изправна по договора страна, банката е предоставила уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки (чл. 305 от ТЗ), при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита.

В качеството си на кредитополучател, регистрирания от ответника ЕТ се е задължил с връщане на усвоените по кредита средства- при договорени условия и срок, осигурявайки по разплащателната см/ка средства в размер, позволяващ ежедневното погасяване на усвояваните по кредита суми. Уговорена е била и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка погасителна вноска. По делото се доказва, че на 4.ІІІ.2009г. кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита.