Присъда № 179 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 2867/2022
- Вид
- Присъда № 179
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 2, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 320а · Наказателен кодекс
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 179 от 27.07.2023 г. по НОХД № 2867/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI наказателен състав
От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по следствено дело № 95/2020 г. по описа на ОСлО към Окръжна прокуратура Пловдив и пр.пр. № ТОК-1260/202 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, ТО - *** срещу Л.С.П. с ЕГН ********** за това, че: на 25.03.2020 г. в гр. С., обл. Пловдив в качеството си на лице от състава на МВР се е заканил на Д.С.Ж. с ЕГН ********** с убийство с думите „Ще дойда и ще те очистя! Ще ти откъсна главата! Ще убия тебе и баща ти и ще ви оставя в Клисурските гори“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като извършителят е лице по чл.
142, ал. 2, т. 6 от НК - престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК; на 25.03.2020 г. в гр. С., обл. Пловдив в качеството си на лице от състава на МВР се е заканил на Д.С.Ж. с ЕГН ********** с убийство на негов ближен, а именно на баща му С.Д.Ж. с ЕГН ********** с думите „Ще убия баща ти и ще ви оставя в Клисурските гори“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като извършителят е лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК - престъпление по чл.144, ал. 3, във вр. с ал.1 от НК; за това. че на 25.03.2020 год. в гр. С., обл. Пловдив се е заканил па другиго - на Д.С.Ж. с ЕГН ********** да извърши престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК - палеж на къща, собственост на Д.С.Ж. с ЕГН **********, находяща се в гр. К., обл. Пловдив и това заканване би могло да възбуди основателно опасение за осъществяването му – престъпление по чл. 320а вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив, ТО - *** поддържа така повдигнатото обвинение. Преценява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, т.е. изречените думи и авторството им, и акцентира върху правния анализ на фактите с оглед на същината на спора в процеса. Пледира за възприемане, че установените факти – думи и действия на подсъдимия, са от категорията да породят основателен страх у пострадалия, без да се преценява за това психологическото състояние на последния. В тази връзка анализа приетите от него за използвани от подсъдимия думи, от които приема, че нямам съмнение за целта им, а именно заканване с убийство. Последното обосновава с психологичното състояние на пострадалия и известен му друг подобен инцидент в миналото с други лица, установеното знание у подсъдимия за ежедневните навици на пострадалия. Коментира високия интензитет на заплахата в контекста на същината от фактическа страна на трите повдигнати обвинение към подсъдимия. Приема, че от фактите може да се направи извод, 1 че подсъдимият е целял да въздейства върху свободната воля на пострадалия, който да промени поведението си спрямо друго лице, което в крайна сметка е било постигнато. Подлага на подробен анализ от фактическа страна и установяващите доказателства мотивите на отправяне на заканата от подсъдимия, от които прави заключение, че той не е бил в позиция непосредствено да окаже помощ на жената до себе си, както и отношенията между пострадалия и бившата му съжителка, в които открива основна роля при възникване на конфликтни ситуации на последната. По отношение на извършения от пострадалия запис на разговора му с подсъдимия прокурорът не споделя тезата за недопустимостта на такова веществено доказателство и приема, че би могло да се използва в процеса. По наказанието по повдигнатите обвинение пледира за преценка на превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и налагане наказания към възможния минимум, които в последствие да се групират и да се наложи в крайна сметка наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Повереникът на частния обвинител, адв. Н., пледира за установяване от обективна и субективна страна за всички признаци от престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия. Приема, че се установяват по безспорен начин изречените думи и авторството им, анализира личността на пострадалия в отношенията му с бившата му съжителка и дъщеря му, както и психоемоционалното му състояние след заканите. Въз основа на поведението на пострадалия и подсъдимия предлага да се приеме, че обективния състав на престъпление е осъществен, тъй като е съществувало основание заканата да би могла да се осъществи. Пледира за налагане на справедливо наказание и присъждане на разноските. Частният обвинител Ж. изразява пълно съгласи с процесуалния си представител.
Защитникът на подсъдимия, адв. С., пледира за оправдаване на подсъдимия и признаването му за невиновен. По отношение на събраните доказателства изключва приобщения звукозапис и възпроизведеното му съдържание като недопустимо събрано доказателствено средство, а в подкрепа на обвинителната теза са само показанията на пострадалия, които се опровергават от останалите събрани доказателства. Подлага на анализ отношенията между пострадалия и бившата му съжителка, от който прави извод, че агресивните прояви помежду им се коренят в пострадалия, което е обусловило и предмета на настоящото дело. В тази връзка анализира събраните доказателства. В тази връзка обосновава поведението на подзащитния си като ответна реакция на действията на пострадалия към жената, с която и двамата имат контакт. Изтъква, че от установените думи на подсъдимия не е възникнал основателен страх у пострадалия, което подкрепя с доказателствата по делото, както и не целят да предизвикат страх у него. Въз основа на всички пледира за липсата на установяване на обществена опасност в поведението на подзащитния му и оправдаването му в този смисъл.
Подсъдимият Л.П. в своя лична защита поддържа пледоарията на 2 защитника си, а в предоставената му последна дума отрича да е заплашвал пострадалия и твърди, че единствените му подбуди са били да проведе разговор с него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.С.П. е роден на ***** г. в гр. С., с адрес гр. С., обл.
Пловдив, ул. „*****“ № *** Той е ****, притежава българско гражданство, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
От 18.09.1996 г. бил назначен като **** сектор „Охранителна полиция“ към РПУ гр. *** при РДВР – Пловдив (към онзи момент), като работил в системата на вътрешните работи към момента на инкриминираната дата 25.03.2020 г., като е изпълнявал образцово служебните си задължения и за целия период на служба е имал едно единствено дисциплинарно наказание за неизпълнение на задължения по връчване на книжа.
Пострадалият Д.Ж.. работел в системата на МВР от 01.06.2011 г., като също служил и към 25.03.2020 г. в същото районно управление като подсъдимия. Той също изпълнявал стриктно и съвестно службата си, като за целия си трудов стаж има само едно дисциплинарно наказание, свързано с изгубване на служебни знаци.
Двамата се познавали покрай изпълнението на служебните им задължения, но не поддържали контакт. Пострадалият Ж. притежавал от 04.07.2017 г. недвижим имот (л. 213-214 ДП) в гр. К., обл. Пловдив на адрес:
****, на който бил адресно регистриран и по отношение на който и баща му С.Ж. притежавал (л. 218 ДП) ограничено вещно право на ползване. Имотът бил обитаван и от майката на пострадалия.
Около 2010 г. Ж. заживял на семейни начала с Т.М., с която двамата завършили Академия на МВР гр. София. Тя също служила като тях като **** в РУ на МВР гр. ***. От съвместното съжителство двамата имали общо дете Д.Д.Ж., която към инкриминираната дата била на ** години. Първоначално живеели за малко в родния дом на Ж., но след това се преместили в гр. *** и заживели в дома на родителите на М. заедно с тях. В годините на тяхното съжителство скандалите между двамата били множество и се стигало до взаимни обиди. Най-често пострадалият наричал съжителката си „пача мръсна“ или й казвал, че ще й счупи зъбите, а Т.М. от своя страна го наричала „охлюв“ и му казвала да си заминава за гр. К.. Редовно пострадалият я провокирал, а тя поради избухливия си нрав му отвръщала. Случвало се е пострадалият след такива моменти да демонстрира напускането си, но покъсно, включително и в следващи дни, се връщал. Имало случаи, в които пострадалият обиждал и родителите на М.. Конфликтите се случвали и пред 3 техни приятели – С.Я. П.Т. М.С., и на работното място и станали известни на техни колеги от службата.
След пореден такъв скандал Ж. и Т.М. преустановили съвместното си съжителство в края на месец април 2019 г. Дъщеря им останала да живее при майка си в гр. ***, обл. Пловдив на адрес ул. „**** заедно със своите баба и дядо. Няколко месеца по-късно през 2019 г. Т.М. започнала връзка с друг колега от РУ на МВР гр. ***, а именно подсъдимият Л.П.. Първоначално не афиширали връзката си, но в даден момент Ж. разбрал и реагирал остро, като в текстово съобщение използвал спрямо нея обидна дума и я нарекъл „курва“ и се й заканил, че ще я унищожи.
Връзката между М. и Ж. не претърпяла положително развитие, като те продължили със скандалите помежду си и със същото отношение. Случвало се пострадалият да взима детето си без да уведомява майката или в момент на ескалация на отношенията им пострадалият в телефонен разговор да я заплашва, че ще й сипе наркотик в чашата и ще и вземе детето. На последното свидетелите станали и родителите на М. – Р.М. и С.М... От всичко това Т.М. се разстройвала и споделяла всичко с подсъдимия П., включително и за реакцията на Ж. като разбрал, че двамата са заедно. Той и родителите й я съветвали да се обърне към съответните власти и да предприеме мерки, но тя отказвала и така и не направила, защото не искала да причинява проблеми на пострадалия Ж.. До инкриминираната дата никой от ближните й не се намесил в отношенията й с бившия и съжител.
На 25.03.2020 г. Т.М. не била на работа, а била в дома си в гр. *** на ул.
**** заедно с дъщеря си Д. и родителите си. Трябвало да регистрира в приложение акаунт за онлайн обучение на дъщеря си. Тъй като имало проблем с регистрацията, М. се обърнала за съдействие към класната ръководителка на детето. Тъй като на момента и класната ръководителка не могла да установи в какво се състои проблемът, се разбрали да се чуят пак. Малко по-късно класната се обадила по телефона и й казала, че бащата на Д. - Д.Ж.. се е опитвал да я регистрира и по тази причина най-вероятно съществува техническа пречка за регистрация от тяхна страна. В 14:15 ч. на същата дата детето Д. от своя мобилен телефон потърсило баща си Д.Ж.. на мобилния му телефон с № ****, за да проведат разговор относно дистанционното обучение, в хода на който станало ясно, че с майка й не успявали да направят регистрация, защото и той се опитвал. По време на разговора, Т.М. взела телефона от дъщеря си, включила високоговорителя и с рязък тон казала на Ж. да престане да се опитва да направи регистрация, защото и те не могат да я направят. Ж. реагирал остро и грубо като нарекъл М. „пача проста“ и й казал, че ще дойде и ще й избие зъбите, като веднага сложил край на връзката. Тъй като всичко това било чуто от детето Д., то и майка му се разстроили.
Родителите на Т.М. – **** също присъствали на цялата ситуация и чули разговора.
На същия ден подсъдимият Л.П. бил навън и пазарувал различни 4 покупки и като приключил отишъл в дома на Т.М. за да ги остави. Там я заварил разстроена. Майка й, С.М.., му обяснила, че преди малко в разговор между нея и Д.Ж.. последният я е заплашил, че щял да й счупи зъбите, както и че я наричал „пача проста“. Подсъдимият оставил покупките и във видимо спокоен външен вид тръгнал към своята майка, за която се грижел и която живеела в гр. С., за да остави покупки и на нея. Понеже бил запознат с отношенията между пострадалия Ж. и Т.М., той решил, че трябва да се спре с този тормоз, тъй като това влияело на М. негативно и искал да я защити.
Към 16:16ч. се обадил от личния си телефон с № ********** на мобилния телефон на колегата си Д.Ж.. № ****. Чутото току що от Т.М., че е била адресат на поредни обиди и заплахи от Ж. много го ядосало и в това емоционално състояние решил да проведе разговор с Д.Ж.., който в този момент се намирал в дома на приятелката си към този момент в гр.С., обл.