Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 194 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19918/2024
Вид
Определение № 194
Подписан
05.01.2026
В сила
05.01.2026
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.422,ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110119918 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***Б, срещу Й. М. З. - И., с ЕГН: ********** и Ц. П. И., с ЕГН: ......., с адрес на двамата ответници: rp. София, ж.к. "Люлин — 6", ............. , че дължат на дружеството- ищец, в условията на солидарна отговорност, сумата от 2 230.68 лв. от които 1 998.72 лв. — главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 151.29 лв. — мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68.11 лв. — главница за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 12.56 лв. — лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.03.2023 г., вкл. направените по делото разноски, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 24.10.2019 г. по ч. гр. дело № 14750/2023 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 14750/2023г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, и за задължаване на третото лице – помагач да представи 1 намиращи се у него документи по делото.

Съдът, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е редовно връчено на 19.03.2024г. на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. Изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите.Оспорва основанието за дължимост на сумите при липса на договорни отношения на ответниците с дружеството-ищец. Посочва се, че действително в процесния исков период ответниците са собственици на недвижимия имот, но видно от представения от ищеца нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имот № 105, том II, рег. № 25929, дело от 29.10.2015 г., пункт 2 — но продавачът Д.Т. И., си запазва пожизнено и б •звъзмездно, доживотно вещпо право на ползване върху недвижимия имот подробпо вписан в пункт първи от нотариалния акт. В този смисъл, следва извода, че задълженията по изразходваната топлинна енергия следва да се поемат от Д.Т. И.. Ответниците липсва да имат каквато и да било роднинска връзка с Д. И.. Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 24.01.2023 г. се установява, че Д.Т. И. е починал на 25.07.2022 г. (след исковия период). Видно от удостоверение за наследници с изх. № 106 от 24.01.2023 г. се установява, че Д.Т. И. има наследник — Е. Д. И., който е наследил задълженията на баща си.

Посочва се, че от представените доказателства от дружеството-ищец — фактура No 1014086074 от 31.07.2021 г. и фактура N. 1021602316 от 31.07.2022 г., се установява да са издадени именно на името на Д.Т. И. на което име е очевидно и откритата договорна сметка, pecп. това е лицето което следва да бъде ответник по делото, но предвид настъпилата негова кончина, то ответник по иска следва бъде неговия законен и единствен наследник — Е.

Д. И., ако последният не е направил отказ от наследство, с оглед липсата на родственост с ответниците липсва същите да имат задължението да поемат неговите задължения.Ответниците имат задължения и следва да отговарят за изразходваната топлинна енергия след 25.07.2022 г. — кончината на Д. И., който е имал до тази дата учредено доживотно вещно право на ползване. Оспорва, ответника да е потребител на топлинна енергия в имота, като се твърди , че няма представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е вещен ползвател на имота, и фактът, че няма доказано изцяло вещно право на процесния период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл. 150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение.Оспорва дължимост на сумите за дялово 2 разпределение, след като трето лице, води дяловото разпределение.За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 14750/2023 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за неоснователни, доколкото страните нямат спор по обстоятелствата, предмет на експертизите.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Техем сървисис“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в гр. София, кв. "Иван Вазов", ................., за периода от 16.07.2020 г. до 08.03.2023 г., вкл. по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

Доказателствените искания на ответниците са за допускане в режим на довеждане — един свидетел, който ще установи твърдените от тях обстоятелства за това , че ответниците за процесния период не са живели в процесния имот и затова кой е ползвал процесния имот. На основание чл. 190, ал. 1 ГПК, се иска да се задължи дружеството-ищец да предостави писмена справка, от която да е еднозначно видно — 3 кой е титуляря на договорна сметка N. 2100297138 и номер на инсталация № 4000279662, за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., за имот с адрес: rp.

София, кв. "Иван Вазов", ..................

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026г. от 14.15ч, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответниците, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, за имот с адрес: гp. София, кв. "Иван Вазов", ................., аб. № 207593, като същите в качеството им на собственици на процесния имот дължат цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците на 22.03.2023г. с вх. № 78958, при условията на солидарна отговорност за сумата от 2 230.68 лв. от които 1 998.72 лв. — главница, представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 151.29 лв. — мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68.11 лв. — главница за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 12.56 лв. — лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.03.2023 г., вкл. направените по делото разноски.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

4

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, за процесния период , като макар и собственик праводателя е запазил правото си на вещно ползване до живот , като се твърди , че за процесния период отговорен е неговия наследник. Счита за неоснователна и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата дялово разпределение, доколкото същата се извършва от трето лице. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца . И моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

- правна квалификация - предявените искове са с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - права и обстоятелства, които се признават –

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване –

- разпределение на доказателствената тежест –

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от м. май, 2020 г. до м. април, 2022 г., е доставил реално на ответника топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност, или че за процесния период ищецът реално е доставял топлинна енергия до посочения в исковата молба имот и на посочената цена, и който имот е идентичен с този на ответника .

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.