Решение № 18615 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18615 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261110111844 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от Г. А. Г. против „Дженерали Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 250 евро, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Шевролет“, модел „Спарк“, с рег. № ***, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 28.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба на 29.04.2026 г. до окончателното погасяване на вземането. Направено е искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.01.2026 г. в гр. София, на ул.

„Екатерина Ненчева“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между собствения на ищеца лек автомобил „Шевролет“, модел „Спарк“, с рег. № *** и лек автомобил „Форд“ с рег. № ***, като след инцидента водачите на моторните превозни средства съставили двустранен протокол за ПТП. Ищецът поддържа, че вина за настъпване на произшествието носи водача на лек автомобил „Форд“, като гражданската отговорност на виновния водач към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на процесния пътен инцидент били нанесени щети върху предната лява врата, задната лява врата, задния ляв калник и левия праг на собственото на ищеца моторно превозно средство. Страната поддържа, че ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като по образуваната щета било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро, което не отговаря на действителната стойност на причинените щети. В исковата молба са изложени твърдения, че действителният размер на вредите възлиза на по-висока стойност от изплатеното обезщетение, поради което ответникът е останал задължен за неизплатената част от застрахователното обезщетение.

В открито съдебно заседание от 29.09.2026 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на 711,18 евро, представляваща непогасена част от дължимо застрахователно обезщетение по процесната щета.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Дженерали Застраховане“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.йло Генов оспорва исковата претенция по основание и размер. В депозирания отговор са изложени твърдения, че с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро ищцовата претенция е напълно удовлетворена, като определеното обезщетение съответства на стойността на вредите по моторното превозно средство. Процесуалният представител на страната поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да бъдат съобразени средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие, както и възможността за влагане на алтернативни или употребявани части с оглед срока на експлоатация на увредения автомобил, а именно повече от 15 години. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като в тежест на ищеца бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

С отговора не са оспорени наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил „Форд“ с рег. № ***, който водач носи вина за настъпване на процесното произшествие, както и че в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, включени във фактическия състав на цитираната норма, а именно: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахован при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял имуществени вреди, както и действителния размер на същите. За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – деликт, извършен от лице, чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на застрахователното събитие е била застрахована при ответника, настъпили вследствие на този деликт имуществени вреди за ищеца, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и че претърпените вреди надхвърлят размера на изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата, разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възражението си, че имуществените вреди, възникнали в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, са в размер на определеното и изплатено застрахователно обезщетение от 272,11 евро.

С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 28.01.2026 г. в гр. София, на ул. „Екатерина Ненчева“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между собствения на ищеца лек автомобил „Шевролет“, модел „Спарк“, с рег. № *** и лек автомобил „Форд“ с рег. № ***, като вина за настъпване на произшествието носи водача на лек автомобил „Форд“, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че в резултат на пътнотранспортното произшествие са възникнали вреди върху собствения на ищеца лек автомобил, както и че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро.

Спорният по делото въпрос е какъв е действителният размер на вредите, причинени на собствения на ищеца лек автомобил вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. надхвърля ли същият размера на изплатеното от ответника застрахователно обезщетение.

2

Съгласно формирана непротиворечИ. съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че щетите върху увредения автомобил – задна лява врата, предна лява врата, заден ляв калник и ляв праг, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Вещото лице разяснява, че при изготвяне на заключението е възприело вида и степента на уврежданията, отразени в съставения от застрахователя опис по щета № ***, като стойността, необходима за възстановяване на процесното моторно превозно средство към датата на пътния инцидент, изчислена на база средни пазарни цени, възлиза на 983,29 евро с ДДС. По поставените от ответника задачи експертът е посочил, че стойността на ремонта, определена единствено по часови ставки на неоторизирани сервизи, възлиза на 857,02 евро с ДДС, като в описа на застрахователя не са отразени резервни части за подмяна.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че при определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена възможността за влагане на алтернативни или употребявани части с оглед срока на експлоатация на увредения автомобил. От заключението на вещото лице се установява, че за отстраняване на процесните увреждания не се налага подмяна на детайли с нови части, а възстановяването им се изразява в демонтаж и монтаж, ремонт и боядисване, т.е. стойността на ремонта се формира единствено от цената на труда, боята и материалите. Разликата между двата изчислени от експерта варианта произтича само от приложената часова ставка – 20 евро при средни пазарни цени и 17 евро при цени на алтернативни сервизи. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че средната пазарна стойност на сервизния час е определена към датата на събитието при съобразяване както на ставката на официалния представител на марката, така и на ставките на алтернативните сервизи, които варират между 15 и 30 евро. По изложените по-горе съображения именно средните пазарни цени са обективният критерий за определяне на действителната стойност на вредата, поради което съдът възприема заключението по трета задача.

Предвид изложеното съдът приема, че действителната стойност на вредите по собствения на ищеца лек автомобил възлиза на 983,29 евро, като след приспадане на изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 272,11 евро непогасената част от вземането възлиза на 711,18 евро. Предвид изложеното исковата претенция в увеличения си размер се явява изцяло основателна.

3

Ответникът дължи законна лихва върху първоначално предявения размер от 250 евро от датата на подаване на исковата молба на 29.04.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, а върху увеличения размер от 461,18 евро, представляващ разликата до пълния предявен размер от 711,18 евро, от датата на допуснатото изменение на иска на 29.09.2026 г. до окончателното погасяване на вземането.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е сторил разноски в размер общо на 478,45 евро, от които 25,56 евро и 2,89 евро внесена държавна такса, 200 евро депозит по допусната автотехническа експертиза и 250 евро заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Заявеното с отговора при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е поддържано, доколкото в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че няма възражения по представения от ищеца списък на разноските.