Решение № 132 от 30.06.2022, Административен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е Н И Е

№…… гр. Ловеч, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 97/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба от П.Г.Я. с адрес: *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), с който на жалбоподателя е определено изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия” за кампании 2015, 2016 и 2017 във връзка с подадените от Я. заявления за подпомагане е УИН11/060715/45444, УИН11/200516/46401 и УИН 11/050617/49563 в размер на 1514.63 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки), да бъде възстановена на основание чл. 18, ал.3, т.3 и ал. 4, буква „б“ и чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба №7 от 24.02.2015 г.

По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна, като според жалбоподателя Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. на ДФЗ-РА, въз основа на който е издаден атакувания в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане, не е влязъл в сила. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила при издаването на АУПДВ и предхождащия го Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Зам. изпълнителният директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и развива доводи по съществото на правния спор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.

Настоящият съдебен състав на

Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че П.Г.Я. е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 551732 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Контрол на почвената ерозия“ (л. 24-29).

С Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. (л. 16-18) ДФ „Земеделие“-РА е прекратил агроекологичния ангажимент на П.Г.Я.. Същият е връчен на Я. на 26.09.2019 г. видно от известието за доставяне на лист 19 от делото.

С писмо изх. № 02-110-6500/491 от

23.09.2020 г. (л. 12-14) П.Я. е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ - РА открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива въз основа влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПСРСР 2014-2020 г. с изх.№ 01-6500/6973 от 10.09.2019 г., като на лицето е предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни доказателства, в случай, че не е съгласен с направените от административния орган констатации.

В посочения срок жалбоподателят е подал писмено обяснение с вх. № 02-110-6500/491#2 от 13.10.2020 г. (л. 15).

На 10.02.2021 г. Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. по отношение на П.Г.Я. процесния Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-110-6500/491#3 (л. 6-7) в размер на 1514,63 лева, представляващо изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия“ за кампании 2015, 2016, 2017 във връзка с подадените от П.Г.Я. заявления за подпомагане с УИН 11/060715/45444, УИН 11/200516/46401 и УИН 11/050617/49563.

От представените от ответника доказателства – хронологичен опис и справки от „Себра” относно изплатени суми (л. 148-157), се установява, че на П.Я. по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампании 2015, 2016 и 2017 е изплатена сума в общ размер на 3786,58 лева, от които: 1586,66 лв. за кампания 2015, 613,26 лв. за кампания 2016 и 1586,66 лв. за кампания 2017.

Видно оспорвания АУПДВ, в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., определеният с оспорвания акт размер на публичното вземане е 1514,63 лева, което е точно 40 % от общата изплатена сума.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок предвид материалите по делото – АУПДВ № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е връчен на Я. на 24.02.2021 г. (видно от известието за доставяне на л. 11), а жалбата е подадена на 08.03.2021 г. (видно от пощенското клеймо върху плика на лист 8 от делото). Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт.

Обжалваният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предоставя възможността последният да делегира на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане.

А съобразно чл. 20а, ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

От доказателствата в преписката се установява, че към датата на издаване на акта за Изпълнителен директор на ДФЗ е избран Васил Грудев (решение на УС на ДФЗ на л. 38), а за заместник-изпълнителен директор на фонда – П.Д.С.(л. 32-35).

В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл. 166, ал.

1 от ДОПК, е определен органът, компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният директор на фонда. В случая, по делото е представена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 39-41), с която на издателя на процесния АУПДВ са делегирани подробно описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания.

Съдът счита, че при издаване на процесния АУПДВ е спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК.

В оспорения АУПДВ са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил фактите, въз основа на които е приел, че процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. на ДФЗ-РА.

Посочено е правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. Посочени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7/24.02.2015 г., относими съответно към възстановяване на получената финансова помощ и към определяне на размера на дължимата сума. Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията на чл. 35 от АПК.

Съдът намира, че процесния АУПДВ е и материално законосъобразен.

Безспорно е установено по делото, че през 2015 г. П.Г.Я. е регистриран с УРН 551732 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания 2015 г., както и че с влязъл в законна сила Акт за прекратяване на ангажимент за кампания 2018 по същата мярка с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на П.Я..

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК – чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Издадената на основание специалния закон Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в чл. 18, ал. 3 предвижда изрично, че ДФЗ-РА прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.